10 години България в ЕС - равносметката

Макар страната ни да остава най-бедната в съюза, българите са еврооптимисти

На 1 януари 2017 г. се навършиха 10 години от приемането на България в Европейския съюз. Точно на 1 януари 2007 г. страната ни и Румъния бяха приети в общността като пълноправни членове.

Повече стабилност, по-добри финансови резултати и повече оптимизъм - така може да се опише десетилетието в България и Румъния след влизането им в ЕС през 2007 г, пише френският в. "Монд", цитиран от ТВ Европа. 
Икономическият растеж на България се очаква за 2016 г. да е 3%, а този на Румъния - 5,2 на сто. 

Брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни през последните десет години, посочва Евронюз, като се позовава на статистиката. 

За 10 години БВП на България е нараснал от 56 на над 88 млрд лв. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за ЕС при влизането в съюза през 2007 г., достигайки до 47% през 2015 г. 

В същото време в Румъния през 2015 г. БВП е 57%, покачване от отчетените 43% през 2007 г., показват данните на „Евростат“. 

По-малък е и броят на хората, живеещи в риск. В България около 60% влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. са 41,3%. 

В Румъния стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 г. 

Ръст има и на заплатите. В България минималната заплата за 10 години се увеличава от 180 лв. на 460 лв. Средната заплата в България в края на 2016 г. е 941 лева, като се очаква през тази година да се увеличи с между 5 и 9%. 

За сравнение през 2007 г. средната работна заплата в страната е около 400 лв. 

Минималната пенсия в България през 2007 г. е 92.23 лева. През 2016 тя е 161, като се предвижда през 2017г да се увеличи с 1.6 на сто. 

И българите, и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от „Евробарометър“. 

Само 36% от българите, запитани през 2007 г., са посочили, че са доволни от живота си, в сравнение с 53% от румънците. 

До есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците. 

Експерти пък смятат, че и София и Букурещ ще се борят за повече присъствие в Общността в средносрочен план. 

Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две години.

България обаче продължава да е най-бедната държава в ЕС, а 5 от 6-те региона в страната са най-слабо развитите в общността. 

След 10 години в голямото европейско семейство, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС.

България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос в ЕС. От 2007 г. до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева, което е по 816 млн. лв. годишно. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. средногодишно.

През предприсъединителния период България е получила 1 962 700 000 евро. Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т. е. от началото на 2007 до края на 2014 г., които възлизат на малко над 5 млрд. евро.

Въпреки сухата статистика, българите остават сред най-големите еврооптимисти, сочи проучване на "Галъп Интернешънъл" в 14 страни-членки. 


Етикети: България |