Антон Петров:

Индустрията в България тепърва ще се развива

Въпросът с кадрите е все по-осезаем, но решим

Снимка: Икономика

Антон Петров е регионален мениджър на „Виохалко“за България. Завършил е Икономическия институт  в София (сега УНСС) през 1988 г. Оттогава с изключение на първата година работи във „Виохалко“, като тръгва от новооткритото представителство на групата у нас и участва в разрастването и развитието й.

Г-н Петров,  как „Виохалко” успя трайно да се установи в България?

Низ от фактори, може би и стечения на обстоятелствата. Когато вече искахме да навлезем и като производители, се продаваха заводи. През 2000 г. за продажба беше обявено пернишкото предприятие „Стомана”, както и Комбинатът за обработка на цветни метали. А чрез първата инвестиция на зелено в завода за алуминиеви профили „Етем”, стартирала през 1997 г., бяхме набрали увереност, че в тук може да се работи. Българският екип също даде увереност, че нещата може да вървят добре. И постепенно се стигна до тези големи инвестиции.

Какъв бизнес управлявате?

Бизнесът на „Виохалко” в България е значим не само от гледна точка на мащаба на инвестицията или на онзи 1 млрд. евро., който прави групата. Значим е и като заразителен пример. Когато именита фирма от европейски или световен мащаб дойде в България и предприеме масивни инвестиции, това показва, че тя е преценила възможностите на страната. Бъдете сигурни, че за много гръцки фирми фактът, че „Виохалко” е тук, е напълно достатъчен, за да последват този пример. Така косвеният ефект става много по-голям от преките инвестиции и от резултатите на нашата група.

Оправдаха ли се първоначалните очаквания, че предстои добро развитие на бизнеса на наша територия?

„Виохалко” дойде  още от 1991 г. с търговска структура и това допринесе за натрупване на увереност. Минахме през тежки години, през 1995-1996 г. се стигна и до хиперинфлация. Явно сме били по-смели, отколкото обстановката е предполагала. Но решенията са били правилни, щом се осъществиха всичките ни начинания.

Какво ще кажете на потенциалите инвеститори – струва ли си да се правят такива дългосрочни инвестиции в България?

Категорично – да. Нещата са много променени и нямат нищо общо с периода 1994-1996 г. България и европейска страна с невероятни перспективи, със знаещи и можещи хора. Насищането с индустриални предприятие е много ниско. Индустрията тепърва ще се развива. Тенденцията е само нагоре. Много от подвижните пясъци и опасности вече не съществуват.

Как обаче да се реши въпросът с недостига на квалифицирани кадри?

Този проблем не е от вчера и днес. Той става все по-осезаем, но  е решим. България е отворена страна и дали българите ще започнат да се завръщат от чужбина, дали ще идват хора от съседни страни, където безработицата е огромна, дали от българските малцинства от Молдова, Украйна и Русия, но рано или късно ще се намери решение. Подобни трудности с недостиг на кадри някога е имала и Германия. Да се надяваме, че проблемът ще е как да намерим нови и нови хора, които да работят в новите и нови предприятия и фирми, създавани в България.

Вярвате ли, че след като прескочим поредната политическа криза, е възможно в българската икономика да се състои своеобразен ренесанс?

Ренесансът в българската икономика е видим и осезаем, но за лош късмет, точно когато скоростта на растеж започна да се увеличава и се видяха перспективите, се стигна до тази политическа криза. Надяваме се скоро да бъде разрешена. Разчитаме на далновидността на политиците, иначе растежът се забавя, а страната има нужда от него.

Още за развитието на металургията четете в брой 69 на сп. "Икономика" - на пазара от 13 януари



Етикети: развитие | индустрия | интервю | кадри | Антон Петров | чат приложние

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини