Новата концесионна такса е пречка пред бизнеса с минерална вода
Проблемите, които трябва да бъдат решение, се повдигнаха на дискусията
Светослав Атанасов, изпълнителен директор на \"Кока-Кола Хеленик\":
~ 3 мин.
Александра Сотирова-Делчева Светослав Атанасов е изпълнителен директор на "Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани България". Компанията има три завода за бутилиране, един от които бутилира минералната вода „Банкя“. Г-н Атанасов бе един от участниците в дискусията „Прозрачност и ефективност на концесиите”, част от кампанията „Бизнес на светло”. В новия Закон за концесиите обаче секторът на минералните води се оказва най-потърпевш. В тази връзка зададохме въпросите си към него, за да разберем какви са пречките пред бранша и какви промени се очаква от държавата.
Г-н Атанасов, полезна ли беше за Вас дискусията? Получихте ли отговорите, които търсихте?
Мога да кажа, че не получих точно търсените отговори. Това, което ми хареса е, че имаше отвореност и се получи истинска дискусия, както трябва да бъде. Поне проблемите, които трябва да бъдат решение, се повдигнаха. А това е начинът да се стигне до печелившата комбинация за бизнеса, за правителството и за потребителите. Именно в такъв тип дискусии се изясняват позиции, обменят се аргументи и се върши реална работа, която в крайна сметка да е от полза и за обществото.
Хубавото на този форум е, че има диалог. Добре щеше да бъде, ако се беше случил по-рано – преди да започне да се пише закона дори. За да се съберат мненията и да не се стига до промени, които са в ущърб на сектора.
Сега вече е минало първо четене и сме на прага на второ. Ако нещата бяха сложени на масата на по-ранен етап от процеса, тогава щеше да се знае какво мисли бизнеса. Това е в интерес на хората, в интерес и на фиска. Трябва нещата да се случват така, че всички интереси да се обединят и да се върви напред.
Ще предложите ли промени между четенията на Закона за концесиите?
С останалите членове на КРИБ се уточнихме, че ще имаме среща с парламентарните комисии, за да внесем нашите предложения и да се опитаме да решим проблемите, които ни притесняват. Ще сложим аргументите си на масата и ще излезем с обосновани предложения.
По време на дискусията разбрахме, че Законът за концесиите е изработен в тясна връзка със засегнатите страни. Там Вие повдигнахте ли всички въпроси, които Ви притесняват?
Да. Чрез Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България засегнахме голям част от нещата, които ни интересуват като индустрия. И те бяха взети предвид при писането на законопроекта. След първото четете обаче се появи ново предложение, което ни изненада. Предложението е за въвеждане на фиксирана концесионна такса от 3% върху оборота. Това реално е вид данък, който променя коренно правилата, при които работим и ще има негативно влияние върху бизнеса с бутилиране на вода.
Как ще Ви засегне това?
На първо място, ще се увеличи сумата, която плащаме като концесионни такси. Предложението е едно и също за всички дейности, свързани с концесиите. Това не е справедливо, тъй като не се отчита спецификата на бизнеса с бутилиране на вода. Липсва анализ как ще се отрази тази такса върху предприятията в бранша. В конкретния случай таксата ще се отрази върху рентабилността и те ще намалее. А това е в противоречие с целия смисъл на новия закон, който трябва да стимулира използването на ресурса, за да е развива сектора и да се добавя стойност към икономиката.
Енергийният министър заяви на тази дискусия, че се използва едва 18-20% от потенциалния ресурс, който държавата има. Останалото не се използва. А въвеждането на подобна такса със сигурност няма да помогне да се доразвие индустрията и ще бъдат пропуснати много възможности.
Водата става все по-важен ресурс в световен мащаб. A България е държава, която има това богатство и ако е възможно, трябва да се изнася.
Какви са пречките през износа в момента?
Има неяснота между Закона за водите, Закона за храните и Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води. На практика тези три нормативни акта не кореспондират един с друг и това трябва да се реши. Когато това се оправи, ще се подсигури първият етап на стабилност. Вторият е режима, при който ще работим. Дали ще е концесионен, дали разрешителен и т.н.
Но определено не трябва да има такива резки промени като въвеждането на 3% такса върху оборота, които да вкарват несигурност. Трябва да се осигури спокойствие на инвеститорите, които да развиват успешно своя бизнес. Ако държавата може да ни помогне – добре. Но ще сме доволни и да не ни пречи.
Кои са другите проблеми пред възможността да се продава навън?
Водата е специфична стока. Самата тя не струва много, но транспортните разходи са големи. Транспортът струва повече, отколкото водата и опаковката взети заедно. А за да се стигне на външен пазар, където брандът не е познат, трябва да се развие. Необходими са инвестиции за маркетинг. А това означава, че трябва да можеш да сложиш такава цена, която да ти позволи да развиваш маркетинга и да посрещнеш транспортните разходи.
Ако се вдигне концесионната такса, рентабилността ще падне, а тя и в момента е ниска. Няма накъде повече.
