Пазарът със застраховане на ВЕИ активи има бъдеще

Г-н Илиев, кажете няколко думи за Вашата дейност. С какво се занимава точно Renewable Energy Insurance Broker?

– Ние сме застрахователен брокер, лицензиран в България и можем да оперираме в целия Европейски съюз по силата на директива за свободно предоставяне на услуги. С нашия лиценз можем да работим във всички държави в ЕС. В САЩ сега правим наш офис. Регистрирахме го през 2016  година и се надявам в началото на 2017 г. да подпишем с първите си клиенти, защото там пазарът е огромен, но и труден за навлизане. Смятам, че предвид нашата специфика и опит ще привлечем клиенти. Стратегията ни е да пробием там с наши настоящи клиенти от Европа, с които работим и които искат да инвестират на американския пазар.

В България държим над 12% от пазара на застраховки на фотоволтаични паркове. Предимно работим с  немски застрахователи.  Голяма част от застрахованите активи в България са собственост на чужди инвеститори. А за тях е голям плюс, когато работят с  компания от Германия. Особено ако се стига до съд, защото доверието в българската правосъдна система все още е ниско.

Планирате да създадете компания в САЩ. Какви са очакванията Ви за този пазар?

– Компанията ни в САЩ вече е факт. Очакванията ни за щатския пазар са големи, защото мащабът там е огромен. Постоянно се строи и докато тук се инсталираха соларни паркове от порядъка на 5 мегавата, там се строят по 50-100 мегавата, което е съвсем различен мащаб. Имаме големи очаквания. А що се касае за риска, застрахователят, с който сме сключили договор е щатски и отново специализиран във ВЕИ енергията. Така че, надявам се през 2017 г. да имаме първия си клиент в Америка.

Какви са спецификите там?

– В САЩ всичко е тотално различно. Там например не може просто да отидеш и да работиш. Управителят задължително трябва да бъде с американско гражданство. Дори трябва да мине на проверка от ФБР, където на нашия представител му взеха и пръстови отпечатъци.

Какви рискове застраховате в България?

– Освен традиционните рискове ние предлагаме и застраховка срещу прекъсване на дейността – загуба на доход. Ако целият парк или част от него спре да произвежда електроенергия по някаква причина, немският застраховател с който работим ще покрие загубеният приход. И български застрахователи предлагат застраховка срещу прекъсване на дейността, но те застраховат само загубената печалба. Т.е. при равни други условия, при една и съща щета, нашите клиенти ще получат по-голямо обезщетение.

Друг вид покритие, което само ние предлагаме в България, е срещу намален добив. На база период от 12 или 24 месеца се прави прогноза за очакваното производство и ако накрая на годината количеството е по-малко от 90%, ние доплащаме пропуснатия доход до тези 90%. Тук не става въпрос за щети, а например през годината е имало по-малко слънцегреене, имало е повече мъгли и т.н.

От скоро предлагаме на нашия пазар услугата „Удължена гаранция“ на инвеститорите. Стандартната гаранция е 5 години, а ние я удължаваме с 1, 10, 15 или 20 години. Досега практиката е да се удължава с една година. Имаме обаче изисквания към фирмата за поддръжка. Преди да се направи договорът фирмата за поддръжка попълва въпросник от две страници – с какви умения разполагат служителите, какви обучения са преминали, на каква стойност работят инженерите и служителите, за да може при настъпване на застрахователно събитие да се знае дали фирмата може да се справи, или трябва да се викат специалисти от Германия.

Освен това, ако възникне проблем, той трябва да се отремонтира до 10 дни. Защото след това за всеки ден трябва да се плащат отново пропуснати ползи, което пък са пропуснати ползи за застрахователите. В една обикновена гаранция това не е включено.

Но все пак застраховате и традиционни рискове като градушка, наводнения, пожари?

– Да, застраховаме всичко. При нас обаче полицата е направена така, че предлагаме всичко в комплект. Единствено рискът „намален добив“ можем да предложим отделно. Или да го изключим от общата полица. Като покрит риск влиза и даден дефект на част от оборудването – предимно инверторите. Което го няма при други компании като опция. Разбира се, то е с определен лимит – да кажем 2500 или 5000 евро, но го има.

Има ли практика ВЕИ активите в България да се застраховат?

– Голяма част от нашите клиенти в България са чужди инвеститори. На тези хора това иим е бизнесът  и застраховането им е жизнено важно. Досега не съм срещал соларен парк без застраховка. Защото едно събитие може да им унищожи бизнеса. А и голяма част от проектите са финансирани от банки, а те изискват застраховка. Но тук излиза въпросът за самата полица. Защото има немалко „осакатени“ полици. Сключва се някаква  полица, просто за да я има пред банката. Но ако се стигне до изплащане на щета, се оказва, че издадената хартийка не покрива почти нищо и губи както инвеститорът, така и банката.

Очаквате ли да се строят още соларни паркове в България?

– Пазарът в България е много малък – има около 1 гигават инсталирани мощности соларни паркове. Инвеститорите не са толкова много и в никакъв случай няма да се увеличават. Реално след 2012 г. няма строеж на нови соларни паркове.

Колко е средната премия, която плащат клиентите за застраховка на соларни паркове?

– За един 5-мегаватов соларен парк е между 10 и 12 хил. евро. Това е цената, на която немският застраховател, с който работим, предлага полиците навсякъде. Такава е цената в България, в Германия, в Румъния, в Италия. Няма делене по държави. Единствено се гледа риска – дали има по-голяма вероятност да има земетресение, градушка и т.н.

Какви са най-честите щети, които изплащате?

– Вече шеста година наблюдаваме, че най-честото събитие е свръхнапрежение или късо съединение. Това се получава основно при гръмотевици. Кражби рядко се случват, просто защото парковете имат охрана, а и няма много какво да се вземе от тях. Цветните метали са малко, а извличането им е трудно.

Каква е средната стойност на застрахованите активи?

– През 2012 г. един мегават се застраховаше за средно 1.7 млн. евро. Сега обаче компонентите поевтиняха и средната стойност е около 1.2-1.3 млн. евро.

Намаляваме застрахователната сума спрямо 2012 г., защото дори да има пълна щета, стойността на възстановяването вече е по-малка и отново всичко може да бъде покрито.

Какво бъдеще  виждате на пазара на този вид застраховки в България?

– Има бъдеще. В момента сме на петата година след бума на строителството. А договорите за изкупуване са 20-25-годишни. Т.е. остават 15-20 години, през които инвеститорите ще имат нужда от застраховане. За строителите пазарът не е атрактивен, но за нас застрахователните брокери е.

Казвате, че няма да се строят нови соларни централи, каква е стратегията Ви за печелене на още пазарен дял?

– Разчитаме на препоръки от настоящите ни клиенти. От началото на дейността ни до този момент нямаме изгубен клиент. А най-добрата реклама е препоръката и то предимно от чужди инвеститори. За нас е предимство, ако някъде има застрахователно събитие, за да се разбере какво предлагаме реално. Защото именно тогава се дава реална оценка на услугата, а не при подписването.

Могат ли компании, занимаващи се с общо застраховане, да застраховат ВЕИ активи?

– Могат, но голямата разлика е в общите условия. Плюсът при нас е, че сме специализирани в тази дейност. Тук в България по-голямата част застрахователите с едни и същи общи условия застраховат и соларен парк, и един мол, да кажем.

В самото начало на тази дейност имаше случаи, при които български застрахователи даваха такива общи условия, които изискваха инвеститорът да постави противопожарен кран в полето или да построи огнеопорна стена между панелите и инверторите, за да се намали риска от пожар.

Преди време бяхме свидетели на административно ограничаване на работата на ВЕИ с 40%. Това покривате ли го като риск?

– Това е политически риск и ние не го покриваме. Имаше подобни случаи в Чехия, където намалиха цените на изкупуване драстично със задна дата. В Румъния сега ситуацията не е по-добре. Там големият приход на инвеститорите във ВЕИ е от зелените сертификати, а проблемът е, че няма кой да ги купува. В момента имаме доста клиенти, които желаят да излязат от тази инвестиция в Румъния, но няма кой да купи. Един и същ инвеститори в България и Румъния, в България не иска да излиза от инвестицията, а в Румъния няма кой да купи.