За 8 години разходите за пенсии се увеличават с 80%
Делът на пенсиите от БВП се увеличава от 7,37% на 9,80%
~ 5 мин.
Нито икономическата криза, нито бавното възстановяване след нея възпрепятстват управляващите да харчат все повече и повече. Най-голямо увеличение при държавните разходи се наблюдава при разходите за пенсии, въпреки че те бяха замразени в периода 2010-2012 г.
Прегледът на данните за периода 2007-2015 показва, че разходите за пенсии се увеличават с почти 80% - от 4,7 млрд. лв. на 8,5 млрд. лв. Съответно, делът на пенсиите от БВП се увеличава от 7,37% на 9,80%. Номиналният размер на тези разходи се увеличава през целия период, като през 2009 г., при свиваща се икономика, ръстът при разходите за пенсии е повече от 15%. До 2011 г. пък той е изпреварващ спрямо ръста на всички държавни разходи като цяло.
На база на данните за бюджетните разходи, икономическата и политическата среда в страната могат да се обособят следните четири периода:
1) До края на 2009 г. се наблюдават непрекъснати увеличения на пенсиите и допълнителни социални плащания. Силният ръст на инвестициите и бурното икономическо развитие, както и последвалите го по-високи бюджетни приходи водят до нарастване на доходите, включително и пенсиите. Така в рамките само на две години – 2006 и 2007, се наблюдават четири последователни увеличения на пенсиите. През следващата година нещата не стоят по-различно - пенсиите отново се увеличават на два пъти, а освен това се раздават коледни добавки и допълнителни енергийни помощи. Първата половина на 2009 г. минава под сянката на последните месеци на правителството на Тройната коалиция и забавяща се икономическа активност. За шест месеца се реализират 2 повишения на пенсиите, а таванът на пенсиите се увеличава от 490 на 700 лв., което неминуемо увеличава средната пенсия и разхода за пенсии. За сравнение, това е годината през която номинално разходите за пенсии се увеличават с 15% спрямо предходната година, докато ръстът при консолидираните разходи е малко над 1% на фона на реален спад на БВП.
2) От 2010 г. до 2012 г. е период с провеждана политика на бюджетни спестявания и замразени доходи. За периода разходите се увеличават с около 235 млн. лв. или с едва 3%.
През 2010 г. единствената промяна е увеличаването на вдовишките надбавки с 5% и въвеждането на диференцирана добавка за старост. Въпреки това, разходите за пенсии скачат от 6,5 млрд. лв. на малко над 7 млрд. лв., т.е. бележат ръст от близо половин милиард лева. Причината за това е вдигането на пенсиите от 1 април и от 1 юли 2009 г., което автоматично води до ръст на пенсиите на годишна база и през първата половина на 2010 г.Важно събитие от 2010 г. е и началото на пенсионната реформа на първия кабинет „Борисов”. Дългоочаквана и анонсирана като решение за 20-30 години напред, реформата неминуемо оказва влияние върху действията на българите в предпенсионна и пенсионна възраст. Доказателство за това е, че само за есента, когато и всъщност започна да се говори за реформа, новоотпуснатите пенсии са над 36 000 (над 40% от всички новоотпуснати пенсии за годината). За цялата 2010 година новите пенсии за трудов стаж и възраст са били 87 240 (почти 30% ръст спрямо предходната година), а новите пенсии на полицаи и военни - 4 631 (около 20% ръст спрямо предходната година).
През 2011 г. единствената промяна в плащанията за пенсии отново са увеличените вдовишки добавки. Те са получавани от около 1/3 от пенсионерите, а направените изчисления сочат нуждата от нови 130-140 млн. лв. годишно. Тъй като увеличението влиза в сила от август, би следвало до края на годината да „струва” между 54 и 59 млн. лв., докато разходите за пенсии за цялата година са със 110,3 млн. лв. по-високи в сравнение с предходната година. В същото развитието на демографията оказва противоположно влияние - средният брой на пенсионерите, а оттам – и средният брой на отпусканите пенсии през 2011 г., е по-висок в сравнение с предходната година.
Подобна е ситуацията и през 2012 г., когато разходите за пенсии се увеличават с малко над от 125 млн. лв. Причини за това са както увеличението на вдовишките добавки от предходната година, така и увеличението на минималната пенсия от 136,08 до 145 лв. В същото време обаче новоотпуснатите пенсии през годината са с 20 000 по-малко, което се дължи на започналата през 2010 г. пенсионна реформа. Тя предвиждаше ограничение в ранното пенсиониране чрез отпадането на точковата система от следващата година, а от 2012 г. - и увеличение на необходимия стаж с по 4 месеца годишно до 2020 г. и нарастване на възрастта за пенсиониране с по 6 месеца на година от 2021. За това и в резултат от реформата се избягва- по-сериозен ръст на разходите.
3) Периодът 2013-2014 г., когато се наблюдават сериозна политическа нестабилност и растящи разходи.
И през двете години има увеличение както на минималната пенсия, така и на тавана за пенсиите. Раздадени са и добавки за Коледа и Великден. В резултат на това, през 2013 г. разходите за пенсии набъбват с 528 млн. лв., а през 2014 г. - с нови 374 млн. лв. (сумарно спрямо 2012 г. това е увеличение от 902 млн. лв.)
Важно уточнение за 2014 г. е, че това е годината, в която се обръща тенденцията новите пенсионери да намаляват и те започват да растат без да съществуват някакви резки демографски промени. Както ИПИ писа, непоследователната политика на правителствата и в частност "замразената реформа" от правителството на премиера Пламен Орешарски в този период дава стимул на работещите в пенсионна възраст да се пенсионират, изпреварвайки бъдещи промени в системата. По този начин, обаче, я натоварват допълнително.
4) През 2015 г. се наблюдава успокояване на политическите страсти паралелно с ускоряване на икономическия растеж, движен основно от външни за страната фактори като ниските цени на енергийните ресурси, раздвижването в по-голямата част от Европа, ударното усвояване на европейски средства (заради изтичането на възможността за разплащания по предишния програмен период през 2015 г.) и др. Тази благоприятна икономическа и политическа обстановка изглежда притъпява натиска за реформи, което води и до продължаващо увеличаване на разходите за пенсии.
През 2015 г., освен че новите пенсионери продължават да се увеличават заради спряната реформа, увеличение се наблюдава също и при тавана на пенсиите и при минималните такива. Традицията за отпускане на коледни и великденски добавки също се запазва и разходите за пенсии достигат рекордните почти 8,5 млрд. лв.
С приетите промени в КСО през юли 2015 г. пенсионната реформа беше възобновена, но отново без воля за сериозни промени. Това се вижда от компромиса за рестартирането ѝ – вместо увеличение на възрастта и стажа за придобиване на право на пенсия с четири месеца, какъвто беше замисълът през 2010 г., новото увеличение на възрастта за пенсиониране е с между 1 и 4 месеца на година в зависимост от категорията труд, пола и конкретната бъдеща година. Освен това нововъведените изисквания за силовите ведомства – минимална възраст за придобиване на право на пенсия, ще важат след изтичане на гратисен период от три години. Резултатът не е неочакван. През първото полугодие на годината новите пенсионери от силовите ведомства са близо 5700 човека, или 3 пъти повече от колкото са били за същия период на предходната година.
Анализ на Николай Славков, институт за пазарна икономика (ИПИ)
Прегледът на данните за периода 2007-2015 показва, че разходите за пенсии се увеличават с почти 80% - от 4,7 млрд. лв. на 8,5 млрд. лв. Съответно, делът на пенсиите от БВП се увеличава от 7,37% на 9,80%. Номиналният размер на тези разходи се увеличава през целия период, като през 2009 г., при свиваща се икономика, ръстът при разходите за пенсии е повече от 15%. До 2011 г. пък той е изпреварващ спрямо ръста на всички държавни разходи като цяло.
На база на данните за бюджетните разходи, икономическата и политическата среда в страната могат да се обособят следните четири периода:
1) До края на 2009 г. се наблюдават непрекъснати увеличения на пенсиите и допълнителни социални плащания. Силният ръст на инвестициите и бурното икономическо развитие, както и последвалите го по-високи бюджетни приходи водят до нарастване на доходите, включително и пенсиите. Така в рамките само на две години – 2006 и 2007, се наблюдават четири последователни увеличения на пенсиите. През следващата година нещата не стоят по-различно - пенсиите отново се увеличават на два пъти, а освен това се раздават коледни добавки и допълнителни енергийни помощи. Първата половина на 2009 г. минава под сянката на последните месеци на правителството на Тройната коалиция и забавяща се икономическа активност. За шест месеца се реализират 2 повишения на пенсиите, а таванът на пенсиите се увеличава от 490 на 700 лв., което неминуемо увеличава средната пенсия и разхода за пенсии. За сравнение, това е годината през която номинално разходите за пенсии се увеличават с 15% спрямо предходната година, докато ръстът при консолидираните разходи е малко над 1% на фона на реален спад на БВП.
2) От 2010 г. до 2012 г. е период с провеждана политика на бюджетни спестявания и замразени доходи. За периода разходите се увеличават с около 235 млн. лв. или с едва 3%.
През 2010 г. единствената промяна е увеличаването на вдовишките надбавки с 5% и въвеждането на диференцирана добавка за старост. Въпреки това, разходите за пенсии скачат от 6,5 млрд. лв. на малко над 7 млрд. лв., т.е. бележат ръст от близо половин милиард лева. Причината за това е вдигането на пенсиите от 1 април и от 1 юли 2009 г., което автоматично води до ръст на пенсиите на годишна база и през първата половина на 2010 г.Важно събитие от 2010 г. е и началото на пенсионната реформа на първия кабинет „Борисов”. Дългоочаквана и анонсирана като решение за 20-30 години напред, реформата неминуемо оказва влияние върху действията на българите в предпенсионна и пенсионна възраст. Доказателство за това е, че само за есента, когато и всъщност започна да се говори за реформа, новоотпуснатите пенсии са над 36 000 (над 40% от всички новоотпуснати пенсии за годината). За цялата 2010 година новите пенсии за трудов стаж и възраст са били 87 240 (почти 30% ръст спрямо предходната година), а новите пенсии на полицаи и военни - 4 631 (около 20% ръст спрямо предходната година).
През 2011 г. единствената промяна в плащанията за пенсии отново са увеличените вдовишки добавки. Те са получавани от около 1/3 от пенсионерите, а направените изчисления сочат нуждата от нови 130-140 млн. лв. годишно. Тъй като увеличението влиза в сила от август, би следвало до края на годината да „струва” между 54 и 59 млн. лв., докато разходите за пенсии за цялата година са със 110,3 млн. лв. по-високи в сравнение с предходната година. В същото развитието на демографията оказва противоположно влияние - средният брой на пенсионерите, а оттам – и средният брой на отпусканите пенсии през 2011 г., е по-висок в сравнение с предходната година.
Подобна е ситуацията и през 2012 г., когато разходите за пенсии се увеличават с малко над от 125 млн. лв. Причини за това са както увеличението на вдовишките добавки от предходната година, така и увеличението на минималната пенсия от 136,08 до 145 лв. В същото време обаче новоотпуснатите пенсии през годината са с 20 000 по-малко, което се дължи на започналата през 2010 г. пенсионна реформа. Тя предвиждаше ограничение в ранното пенсиониране чрез отпадането на точковата система от следващата година, а от 2012 г. - и увеличение на необходимия стаж с по 4 месеца годишно до 2020 г. и нарастване на възрастта за пенсиониране с по 6 месеца на година от 2021. За това и в резултат от реформата се избягва- по-сериозен ръст на разходите.
3) Периодът 2013-2014 г., когато се наблюдават сериозна политическа нестабилност и растящи разходи.
И през двете години има увеличение както на минималната пенсия, така и на тавана за пенсиите. Раздадени са и добавки за Коледа и Великден. В резултат на това, през 2013 г. разходите за пенсии набъбват с 528 млн. лв., а през 2014 г. - с нови 374 млн. лв. (сумарно спрямо 2012 г. това е увеличение от 902 млн. лв.)
Важно уточнение за 2014 г. е, че това е годината, в която се обръща тенденцията новите пенсионери да намаляват и те започват да растат без да съществуват някакви резки демографски промени. Както ИПИ писа, непоследователната политика на правителствата и в частност "замразената реформа" от правителството на премиера Пламен Орешарски в този период дава стимул на работещите в пенсионна възраст да се пенсионират, изпреварвайки бъдещи промени в системата. По този начин, обаче, я натоварват допълнително.
4) През 2015 г. се наблюдава успокояване на политическите страсти паралелно с ускоряване на икономическия растеж, движен основно от външни за страната фактори като ниските цени на енергийните ресурси, раздвижването в по-голямата част от Европа, ударното усвояване на европейски средства (заради изтичането на възможността за разплащания по предишния програмен период през 2015 г.) и др. Тази благоприятна икономическа и политическа обстановка изглежда притъпява натиска за реформи, което води и до продължаващо увеличаване на разходите за пенсии.
През 2015 г., освен че новите пенсионери продължават да се увеличават заради спряната реформа, увеличение се наблюдава също и при тавана на пенсиите и при минималните такива. Традицията за отпускане на коледни и великденски добавки също се запазва и разходите за пенсии достигат рекордните почти 8,5 млрд. лв.
С приетите промени в КСО през юли 2015 г. пенсионната реформа беше възобновена, но отново без воля за сериозни промени. Това се вижда от компромиса за рестартирането ѝ – вместо увеличение на възрастта и стажа за придобиване на право на пенсия с четири месеца, какъвто беше замисълът през 2010 г., новото увеличение на възрастта за пенсиониране е с между 1 и 4 месеца на година в зависимост от категорията труд, пола и конкретната бъдеща година. Освен това нововъведените изисквания за силовите ведомства – минимална възраст за придобиване на право на пенсия, ще важат след изтичане на гратисен период от три години. Резултатът не е неочакван. През първото полугодие на годината новите пенсионери от силовите ведомства са близо 5700 човека, или 3 пъти повече от колкото са били за същия период на предходната година.
Анализ на Николай Славков, институт за пазарна икономика (ИПИ)
