Бъдещето на София: град на знанието или изоставащ град

Градовете са двигателите на съвременната икономика и местата, където се концентрират най-много хора. Глобалният стремеж към урбанизация вещае удвояване на градските територии в следващите десетилетия, като прогнозите на ООН сочат, че към 2025 г. в тях ще живеят около 60% от жителите на Земята, а към 2050 г. – близо 70%.

Междувременно днешното информационно общество предстои да се преобразува в такова на знанието, в основата на което заляга осмисленото и ефективно използване на вече натрупаните данни. Иновациите в технологиите и институционалната цифрова трансформация вече са задействали процеса и в тази връзка раждането на дигиталния гражданин ще е предпоставка за преобразуване и на неговото местообитание – градовете.

По всичко личи, че те ще са ключов елемент в бъдещата икономика на знанието с висока добавена стойност. Въпреки че не е ясно дефиниран в детайли, градът на знанието ще е част от следващия етап на развитие на обществото и технологиите, убеден е председателят на клъстер „София – град на знанието“ Веселин Тодоров. „Знанието е доста по-сложно за събиране, управление и трансфериране и то предполага изграждането на една по-специфична инфраструктура“, коментира той.

В основата на концепцията за такъв тип градоустройство стои тъй нареченият „триъгълник на знанието“. В класическия му вид той е изграден от партньорството между университетите, научните институти и бизнеса. В Израел обаче на мястото на висшите учебни заведения е поставена държавата, в чието лице те са припознали жизнено важен балансьор и ключ към прокарването на необходимите политики.

Тодоров обръща внимание, че градът на знанието донякъде напомня на „интелигентния“, но двата все пак се различават по своята същност. Ако „интелигентният“ град е мястото, където се прилагат модерните технологии за управление в градската инфраструктура, то градът на знанието е този, в който те се създават и развиват, обяснява той. „Разбира се, малко вероятно е град на знанието да не бъде „интелигентен“, защото трудно ще си представим едни успешни компании, развиващи модерни технологии, да се примирят със средновековен по стил на живот град“, коментира още Тодоров.

София по пътя на знанието

София има реалния шанс да се превърне в най-големия IT хъб на Балканите, а „защо не и един от най-големите в Европа“, смята той. Тодоров искрено вярва в тази идея и затова прегръща инициативата на клъстер „София – град на знанието“, чието председателство поема впоследствие. Целта на организацията е да помогне за превръщането на столицата ни в регионален център за бизнеси, базирани на знанието, които да създадат иновационна екосистема, използваща по-ефективно човешките, икономически и научни ресурси в града.

„В бъдеще конкуренцията ще бъде не между държавите, а между градовете“, смята още Веселин Тодоров. В тази връзка не е изненада, че именно София е градът, върху който клъстерът е избрал да концентрира усилията си. Към 2016 г. в столицата работят около 200 хил. души в сферата на информационните технологии и аутсорсинга и те са формирали цели 18% от брутния вътрешен продукт (БВП) на града.

По думите на зам.-кмета на София Тодор Чобанов тук има над 100 IT компании, сред които и глобални лидери в научно-развойната дейност. Характерно за тях е, че инвестират в изграждането на висококомпетентни специалисти, което пък идва да покаже големия потенциал, който всички те виждат в града, решавайки да инвестират именно тук. В добавка на това трябва да се отбележи, че София е най-добрият образователен център в страната, където общо се обучават около 1/3 от всички деца и младежи. Именно те са човешкият капитал, който потенциално ще се влее в икономиката един ден, изтъкна още Чобанов по време на конференцията „София – град на знанието“.

„За да разгърне потенциала си на град на знанието, едно място трябва да намери своята идентичност“, отбелязва д-р Андреас Бранднер от Академията за управление на знанието във Виена. Той даде пример със своя град, който е една от историческите емблеми на Европа и по-специално в сферата на музиката. В тази връзка София също трябва да се самоопредели и да открие корените на своето общество на знанието, така че да промотира пред света няколко конкретни неща. „Градът вече е известен с добрите условия за IT сектора“, дава пример Бранднер.

Столична община разработи Стратегия за интелигентна специализация и от две години я изпълнява. В нея има два основни фокуса – информационни и комуникационни технологии и културни и творчески индустрии. „Те надграждат над силните страни на града и могат да го направят още по-конкурентоспособен и видим на европейско ниво“, смята Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, която подчерта колко е важно градът да знае накъде върви.

Ежегодният доклад European Innovation Scoreboard на Европейската комисия показва иновационния капацитет по места, като разделя градовете в четири групи. От 2014 до 2016 г. България и София попадат в последната категория „плахи иноватори“. Тази година обаче столицата ни се е изкачила с едно стъпало по-нагоре, което, според Ломева, идва да покаже, че стратегиите не са били просто поредните хвърчащи документи и изпълнението им вече дава резултат.

Говорейки за изграждането на града на бъдещето, Андреас Бранднер подчертава, че фокусът трябва да пада върху човешкия ресурс, грижата аз хората и подобряването на качеството им на живот. Част от този процес е цифровизацията на административните услуги, която ще промени живота ни, ще спести време и ресурси и ще отвори нови хоризонти за социално и икономическо развитие.

Дигитален гражданин, но не тук и сега

Концепцията „citizen-netcitizen-ecitizen” разглежда процеса на еволюиране на обикновения тип гражданин в интернет такъв, за да го превърне в крайна сметка в дигитален, който не просто сърфира в онлайн пространството, но го използва за нуждите си. Бърз поглед към индекса DESI – Digital economy society index, измерващ нивата на свързаност, човешкия капитал, използването на интернет, интеграцията на дигиталните технологии и степента на дигитализиране на публичните услуги, показва, че България се намира на 27-о от общо 28 места в ЕС.

„Макар стойностите да са осреднени за цялата страна и в София те да са по-високи, изводът е, че имаме свързаност, но я ползваме за забавление, да гледаме видео, да разговаряме. Липсва продуктивност, не се създава добавена стойност и няма търговия“, коментира Любомир Минечев, изпълнителен директор на Telelink.

В България отдавна се говори за електронно правителство и вече години наред се правят опити да се цифровизират административните услуги. Основният проблем обаче е липсата на свързаност между базите данни и синхрон между различните звена.

Прост пример за това е процедурата по издаване на винетен стикер за паркиране в София. На теория столична община позволява това да се случи и по електронен път. Дори и така човек трябва да сканира куп документи, които да изпрати онлайн, което противоречи на концепцията за електронното управление, което предполага базите данни на институциите да са синхронизирани и те сами да се сдобиват с необходимата им документация. Принуждаването на човек да се грижи лично за предоставянето на вече съществуваща информация го превръща в куриер и отнема от времето му.

„Истинската дигитална трансформация ще се е случила, когато изобщо няма да се налага да сканираме хартиени документи, които да обменяме по електронен път в процеса на административното обслужване“, обобщи зам.-председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Александър Йоловски.

За някои концепцията „град на знанието“ и „интелигентен град“, на фона на българската реалност, изглежда като недостижима цел. Това обаче е бъдещето. И ако София, или който и да е друг по-голям град в България, желае да бъде конкурентен, да задържа младите и образовани хора, да привлича инвестиции и да предоставя висок стандарт на живот, не разполагат с друга опция, освен също да се движи в тази посока. По възможност с по-бързи темпове.