Десни партии поискаха от президента да наложи вето на 3 закона
Защото нарушават правата на българските граждани
Извънпарламентарни десни партии се обединиха и поискаха от президента Румен Радев да наложи вето върху промените в 3 закона. Искането на ДСБ, "Да, България!", БЗНС, ДЕОС и "Зелените" се отнася за законите за околната среда и водите, за съдебната власт, и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Партиите внесоха позицията си днес на „Дондуков” 2. В мотивите е записано, че промените в трите закона нарушават правата на българските граждани и основни конституционни принципи.
Публикуваме пълния текст на писмото, внесено от петте партии до президента:ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ РАДЕВ,
Политическите сили изготвили и подкрепили настоящото становище, настояваме Президентът на Република България да упражни своето правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и да върне същият за ново обсъждане в Народното събрание.
На 27 юли Народното събрание прие на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ). Посочените от вносителя мотиви за промените са „засилване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите“. Тези мотиви остават единствено декларативни, тъй като предложените от ГЕРБ и приети от Народното събрание изменения и допълнения ще доведат до обратния ефект, а именно накърняване на независимостта на магистратите, репресии от страна на политически и разследващи органи спрямо магистрати, както и до капсулиране на магистратската общност. Представяме на Вашето внимание аргументите си срещу приетите промени в Закона за съдебната власт:
- Отстраняване на магистрат от длъжност при привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление – § 5 относно изменение на чл. 230, ал. 1 на ЗСВ
Според приетото изменение на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт магистрат, който е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер се отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство. Основният мотив за изменението гласи: „Оказва се, че прокурор обвинен в изнудване може безпрепятствено да продължава да изпълнява служебните си задължения. Затова сега се предлага отстраняване във всички случаи на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер.“ (Мотиви към законопроекта).
Тази промяна надвишава превантивната цел на освобождаването от длъжност с оглед изпълнение на служебните задължения. Досегашният текст на чл. 230 от ЗСВ предвижда, че магистратът се освобождава единствено, ако е привлечен като обвиняем за престъпление „свързано със служебните му действия или постановените актове“. Целта на такова временно отстраняване е магистратът да не може да влияе на разследването. За сравнение в Закона за държавния служител, където целта на отстраняването е сходна с тази при магистрата, не се предвижда друг вид отстраняване от длъжност на държавния служител, който е привлечен като обвиняем, освен в случаите на чл. 69 от НПК: „Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност.“
През 2016 г. законодателят се опита да разшири възможността за временно отстраняване на държавния служител от служба, като прие нова разпоредба в чл. 100, ал.2 от ЗДС: „Държавният служител може да бъде временно отстранен от органа по назначаването: Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице“. Тази разпоредба бе отменена от Конституционния съд с Решение №5 /2016 г., тъй като „противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията“. Конституционният съд намира, че възможността за временно отстраняване от длъжност на държавния служител по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е достатъчна гаранция, както за провеждането на качествено разследване, така и за защита на авторитета на службата и институцията. Това отстраняване се извършва единствено със съдебен акт, а не с акт на назначаващия орган или с прокурорски акт, както е при обсъжданото изменение на чл. 230 от ЗСВ.
Недопустимо е магистратите да бъдат третирани със значително по-тежки рестрикции от държавните служители при сходна обществена отговорност и сходна цел на самите рестрикции. Не може да се твърди, че спрямо държавния служител е достатъчна възможността за отстраняване по чл. 69 от НПК и излизането извън тази рамка е ненужно накърняване на правото на труд по чл. 16 и чл. 48 от Конституцията(Решение №5/2016), но да се приеме, че за магистратите не важи този принцип на балансираност при ограничаване правото на труд. Такъв двойнствен подход показва негативно отношение и тенденциозно третиране на магистрата спрямо всяко друго лице изпълняващо публична служба.
Нещо повече, тази разширена възможност за отстраняване на магистратите, поставя в силна зависимост съдийското съсловие от дейността на прокуратурата. Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да отстранява всеки съдия, срещу когото е повдигнато обвинение, независимо дали става въпрос за престъпление по служба или за обвинение в друго тежко умишлено престъпление. Подобно отстраняване от длъжност няма да подлежи на дискреция от страна на назначаващия орган или на последващ съдебен контрол.
В тази връзка следва да се отчете, че общият брой на прекратените досъдебни производства от Прокуратурата за 2016 г. е 24,6% от решените досъдебни производства[1]. Това означава, че правото на труд на магистратите, а от там и тяхната независимост, ще бъдат подложени на произвол, при който продължително време след привличането като обвиняем и отстраняването от длъжност, има огромна вероятност делото срещу магистрата да бъде прекратено, но негативите за него и неговата кариера да са необратими. Особено уязвими от този риск ще бъдат магистратите, които показват критично отношение към недъзите в съдебната власт. Пример за реализирането на подобен риск от прокурорски произвол бе констатиран по делото Колеви срещу България №1108/02 пред ЕСПЧ, по което е установено, че в продължение на 6 месеца след като е критикувал действията на главния прокурор Никола Филчев, висшият магистрат Николай Колев е привлечен като обвиняем по 5 дела за тежки умишлени престъпления.
В заключение – отстраняването от длъжност на съдия единствено по усмотрение на прокурора е недопустимо накърняване на независимостта на българския съд.
- Ограничаване на правото на сдружаване на магистратите
- 4. относно изменението на чл. 217 от ЗСВ
С приетите изменения в чл. 217 от ЗСВ са наложени нови ограничения при сдружаването на съдии, прокурори и следователи. Магистратите не могат да създават или членуват в организации заедно с лица, които не са съдии, прокурори или следователи. Подобно отделяне на магистратската общност от всички останали юридически гилдии е немотивирано и ще има негативен ефект върху съдебната власт. Съюзът на юристите в България е пример за съсловна организация, в която не членуват само магистрати, а юристи от всички правни професии. Да се забрани участието на съдии, прокурори и следователи в тази или друга неправителствена организация е недомислица, която нарушава необсновано правото на сдружаване на магистратите по чл. 12 от Конституцията на РБ. В тази насока е и позицията на Съюза на юристите в България, доведена до вниманието на обществеността с отворено писмо, публикувано на официалната интернет страница на сдружението.[2]
- 7. относно декларирането на членство в професионални организации
На следващо място се противопоставяме на уреденото изискване за деклариране на членство в професионални организации. Подобно изискване е самоцелно и ще доведе до демотивация на магистратите от членуване в магистратски организации. В тази връзка Европейската асоциация на съдиите в свое писмо от 21 юли до председателя на Народното събрание е изразила следното становище: „Включването на задължение за деклариране на членство в професионални организации не преследва легитимна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в разрез със съгласуваната в София политика за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии. “
III. Относно регламентирането на “кариерен бонус” на членове на ВСС и Инспектората на ВСС – §.1 и §.2 за измененията на чл. 28 и чл. 50 на ЗСВ
С измененията на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ се регламентира възможност за магистратите – членове на ВСС и на ИВСС при прекратяване на мандата без конкрус да могат да заемат длъжност, която е различна от заеманата преди избора длъжност – макар и равна по степен на заемната преди избора длъжност в съответните органи на съдебнaтa власт. Въвежда се ярко изключение от общия принцип за конкурсното начало при заемане на длъжностите в органите на съдебната власт, приложим включително и в случаите на преместване в равни по степен органи на съдебната власт. Тази възможност на практика предоставя “кариерен бонус”, приложим само за членове на ВСС и ИВСС. Това законодателно решение, което не е мотивирано от обществена необходимост или значим обществен интерес, грубо нарушава принципа на “правова държава”, прогласен в Конституцията на Република България.
Уважаеми господин Президент,
Като представители на стотици хиляди български граждани, се противопоставяме на политическата саморазправа с съдебна власт в България и най-вече с активните критични представители на магистратската общност. Тази саморазправа прозира ясно зад приетите изменения в Закона за съдебната власт. Новите рестрикции и възможности за намеса в работата на съда от страна на други държавни органи са недопустими и не могат да бъдат толерирани в демократична България и обединена Европа. Ето защо Ви призоваваме да упражните своето право на вето и да върнете Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в Народното събрание за ново обсъждане.
С уважение:
ПП „Движение Да България“
ПП „Демократи за силна България”
ПП „Зелените“
ПП „ДЕОС“
ПП „Български земеделски народен съюз”