Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме

Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината, средномесечното увеличение за периода март-юли е над 24%

Годината е 2014, а регулираната цена на електроенергията за стопански клиенти в страната се е увеличила съответно с 6,4% през деня и 10,6% през нощта[1]. Причина за това стават протестите от зимата на 2013 г., които водят след себе си няколко намаления на регулираните цени за домакинствата, за които отчасти „плащат” стопанските потребители на регулирания пазар чрез по-високи цени. В годишния си доклад до Европейската комисия регулаторът обяснява, че през 2013 г. всички потребители на средно напрежение са излезли на свободен пазар, което е „част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България.

През 2015 г. се въвеждат в употреба стандартизираните товарови профили, които позволяват на стопански потребители на ниско напрежение и домакинства, за които няма нормативно изискване за почасово измерване на количеството консумирана електроенергия, да излязат на свободния пазар. „Съгласно изискванията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство, през 2015 г. пазарът на електрическа енергия трябва да бъде либерализиран и постепенно интегриран с тези в другите страни членки на ЕС”, обясняват от регулатора в годишния си доклад до ЕК. Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електроенергията – т.нар. цена за задължения към обществото, която дотогава е двойно по-ниска на свободния в сравнение с регулирания пазар. Ефектът от тези действия е, че се създава техническа възможност за излизане на свободния пазар, но заедно с това се намаляват икономическите стимули от подобна стъпка. В същата посока изглежда и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 г., когато регулираните цени за стопански потребители драстично намаляват.

С последното си ценово решение регулаторът сваля базовата цена на електроенергията за стопански потребители на ниско напрежение до около 81,55 лв./МВтч (без цената за задължения към обществото в размер на 36,97 лв./МВтч) за 2017 г. (ако няма промени в цените до края на годината), в сравнение с около 89,10 лв./МВтч през 2012 г. (Графика 1). Както стана вече въпрос, това се дължи изцяло на ценовите решения от 2016 и 2017 г., които водят до поевтиняване на дневната електроенергия за стопански потребители на регулирания пазар със съответно 1% и 8% на годишна база.

Графика 1: Дневна тарифа за електроенергия за стопански потребители на регулирания пазар


Източник: Регулаторни решения, собствени изчисления

С последното регулаторно решение се преобръща и тенденцията цените на свободния пазар да са под тези на регулирания (Графика 2). Това създава диаметрално противоположния икономически стимул на либерализирането на пазара, а именно – компаниите да се върнат на регулирания пазар, каквато възможност съществува. Един пример в тази посока е община Хасково, която е заявила, че ще се върне на регулирания пазар още през този месец.

Не става съвсем ясно какво е подтикнало КЕВР рязко да намали регулираните цени, дори под нивата им от 2012 г., още повече, че цените на свободния пазар демонстрират тенденция на увеличаване. Годишното увеличение на цените на Българската независима енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината средното увеличение е 36,7%. Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината[2], средномесечното увеличение за периода март-юли е над 24%. Ако средното увеличение на борсовите цени през първите седем месеца се запази и през останалата част на годината, средната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 г. може да надмине 93 лв./МВтч, докато регулираната цена (при липса на промени) ще бъде 79,51 лв./МВтч без данъци, такси и цена за задължения към обществото. Нещо повече – цената на регулирания пазар за второто полугодие на 2017 г. ще бъде по-висока от тази на свободния пазар само ако средномесечното увеличение на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14% или близо три пъти по-ниско в сравнение с ръста за първите седем месеца.

Графика 2: Базови цени на електроенергията (без данъци, такси и цена за задължения към обществото) за стопански потребители на свободен и регулиран пазар, лв./МВтч


Източници: Данните за цените на свободния пазар за 2013-2014 г. са изчислени на база докладите на КЕВР до Европейската комисия; данните за 2015 г. са взети от https://energienpazar.bg/, данните за 2016 г. и първата половина на 2017 г. са взети от Българската независима енергийна борса; данните за втората половина на 2017 г. са прогнозни при гореспоменатите допускания; данните за регулираните цени са взети от регулаторните решения

Едно от възможните обяснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата практика на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електроенергията на стопанските потребители на регулирания пазар да е по-висока от тази на домакинствата. По този начин регулаторът има възможност хем да забави повишаването на цените на електроенергията за домакинствата, хем да не доведе крайните снабдители до фалит, но цената за това се плаща от стопанските потребители на ниско напрежение.

Каквато и да е причината за последното регулаторно решение, то ще доведе единствено до отлагане на неизбежното, а именно – изготвяне и прилагане на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, освен че ще бъде краткосрочен, ще е внасяне на допълнителна неяснота в процеса на либерализация и объркване у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други реформи като съдебна, пенсионна, здравна, административна и т.н., колкото повече се отлагат необходимите мерки, толкова по-трудно става прилагането им след това.

 

[1] За улеснение приемаме, че дневната тарифа обхваща времето между 9 и 20 ч.
[2] Сред факторите, които оказват външно влияние върху данните от януари и февруари, са непълният месец януари 2016 г. (БНЕБ стартира работа на 20 януари 2016 г.), ограниченият износ на електроенергия през януари 2017 г. и студената зима.


Източник: Институт за пазарна икономика

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини