Ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г.

Всяка година обществото става свидетел на дебати между политически партии, работодатели, синдикати, експерти и др. за държавния бюджет

Всяка година обществото става свидетел на дебати между политически партии, работодатели, синдикати, експерти и др. за държавния бюджет. Традиционно обсъждането е фокусирано около това какъв е неговият размер в абсолютна и в относителна стойност, какви са разходите за определени функции и как те се сравняват с други страни. Това, което по традиция липсва в дебатите за бюджета, е какъв е ефектът от публичните разходи за обществото и по какъв начин увеличението или намалението на отделните разходни пера се отразява върху качеството на предоставяните услуги. Като индикатори за качество на публичните услуги сме използвали няколко източника на информация – оценките от класацията Доклад за глобалната конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен потребител и статистиката за доходите и условията на живот на Евростат.

За да запълни тази празнота ИПИ разработи методология за оценка на ефикасността на някои от основните публични разходи, която представлява съотношението между постигнатия резултат и направените разходи за него.

Така представена, оценката се повишава при подобряване на постигнатия резултат и/или намаляване на разходите, както и при изпреварващо подобряване на постигнатия резултат в сравнение с направените разходи. На базата на тази методология бе изготвен анализ, който изследва динамиката на публичните разходи в последните няколко години и оценява ефекта от промяната им. По-конкретно, изследването търси отговор на въпроса дали изменението на публичните разходи влияе върху качеството на публичните услуги и ако да, по какъв начин.

От направения преглед се вижда, че в периода 2011-2015 г. ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива в ЕС, като при разходите за полиция и съдебна система разликите са значителни. Това са и два от публичните сектори, които традиционно предизвикват сериозна обществена критика по отношение на работата си. Бюджетът на МВР се увеличава всяка година, като в рамките на текущото му изпълнение също се гласуват допълнителни разходи. Докато разходите за полиция в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, то качеството на предоставяните услуги се оценява с около 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за ЕС цена.

Другата „болна” тема са резултатите от работата на съдебната власт. При ежегодно увеличение на бюджета ѝ, включително допълнително отпусканите средства в рамките на текущата година, трудно може да се каже, че резултатите се подобряват. Това се вижда както от ежегодните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, така и от призивите на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа, която да подобри защитата на правата на собственост в страната. В този контекст не е изненада, че в последното издание на международния индекс „Право на собственост” България бележи историческо дъно на оценката си. И докато качеството на тези услуги се влошава, средногодишните разходи в системата остават необяснимо високи и се увеличават от 0,6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0,7% от БВП в периода 2014-2015 г. Същевременно средногодишните разходи в ЕС за съдебната власт се свиват от 0,4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0,3% от БВП в периода 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България в периода 2011-2015 г. качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията).

Графика 1: Оценка на ефикасността на публичните разходи за Съдебна система

 

Източник: Евростат, Доклад за глобална конкурентоспособност, изчисления на ИПИ

При останалите разгледани от ИПИ функции разходите традиционно са под средните в ЕС, с изключение на разходите за „Изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности”, които са около средните нива. Въпреки близките разходи по тази функция резултатите са с около ¼ по-ниски в сравнение със средните в ЕС. Нещо повече – както при тази функция, така и при здравеопазването, социалните дейности и пенсиите качеството на предоставяните услуги намалява през разглеждания период на фона на увеличаващи се разходи. Това не е изненада, тъй като дебатите около държавния бюджет обикновено се водят само около това колко средства са необходими за тези функции, но няма информация за необходимостта и качеството на съответните услуги. Въпреки че всяка година се приемат програмни бюджети, които предвиждат финансирането на дадена административна структура да зависи от изпълнението на определени програми, изпълнението им е проформа, а оценка за ефектите от съответните програми липсва.

Предвид това, че България е с най-ниския БВП на глава от население в ЕС, ограниченията пред бюджета са най-сериозни. От направения преглед се вижда, че разходната политика в разглежданите шест функции не цели повишаване на ефикасността на услугите, напротив. Това очевидно не се дължи на политическата криза от 2013-2014 г., тъй като резултатът и през 2015 г. остава непроменен – ефикасността на публичните разходи не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на конвергенция към европейските икономики.

Можете да намерите пълния текст на изследването ТУК.

Източник: Институт за пазарна икономика 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: БВП | бюджет | разходи | проучване | ИПИ | ефикасност

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини