Започват разговори за производство на електромобили в България

Стамен Янев е роден на 19 септември 1977 г. в София. Той е юрист, магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Член е на Софийската адвокатска колегия и е главен асистент в Института за държавата и правото при БАН. Професионалният му път преминава през големите международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света. От януари 2015 г. оглавява Българската агенция за инвестиции (БАИ).

Economic.bg разговаря с него за чуждестранните инвестиции в различните региони, основните инвеститори, квалификацията на кадрите и новите проекти на БАИ.

Г-н Янев, кои са водещите сектори по инвестиции в България през 2017 г.?

В последните години наблюдавам траен интерес от страна на инвеститорите към България и по-конкретно към секторите   производство на части за големите автомобилни концерни, информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг на бизнес процеси, както и логистика и транспорт, поради стратегическото географско местоположение на страна ни. Хранителната индустрия също крие сериозен потенциал за привличане на инвеститорски интерес.

Същевременно дейността ни да привлечем нови инвеститори е  фокусирана върху 4-те основни области, определени от Иновационната  Стратегия за Интелигентна Специализация (ИСИС) - мехатроника и машиностроене, ИКТ, био и нанотехнологии, креативна и рекреативна индустрия. Идеята е на база инвестиции в  тези области България да премине от групата на "плахите иноватори" в групата на "умерените иноватори".

През тази година се наблюдава спад на инвестициите с 60%. Каква е причината?

Трябва да отчетем факта, че в началото на годината имаше нестабилна обстановка и в един от основните месеци, в които традиционно има по-голямо раздвижване на пазара, а именно март, бяхме в предизборна кампания, затова се отчита спад на инвестициите. На тази база този едномесечен спад рефлектира върху цялостната статистика за първите месеци на годината.

Като цяло мога да кажа, че месеците са добри и мисля, че след формирането на настоящото правителство имаме сериозен инвестиционен интерес, който до края на годината ще се изрази в положителни числа. Например от началото на 2017 г. имаме 11 сертифицирани проекта на обща стойност приблизително 160 млн. лв. с потенциал да се разкрият над 4000 нови работни места. През тази седмица ще се връчат още четири сертификата, като по този начин ще добавим още 29 млн. лв. и нови 320 работни места към общата статистика до момента.

Това напълно отговаря на дадената от нас в началото на годината прогноза, че през тази година ще привлeчем 400 млн. лв. и ще създадем условия да се разкрият над 6000 нови работни места.

Какви кадри търси бизнеса?

Към настоящия момент и на база 11-те сертифицирани от БАИ проекта ще бъдат разкрити над 4000 нови места. 4-те нови проекти, които ще връчим тази седмица, са в традиционните интересни за инвеститорите области – аутсорсинг, информационни и комуникационни технологии, логистика, складова дейност и автомобилната индустрия. Последният е един от интересните и бързо развиващите се сегменти в България, който ни дава основание да говорим, че следващите години у нас може да се развие цялостно производство на автомобили. Затова основният извод е, че се търсят кадри с висше и средно техническо образование за добре развиващите е производства в България.

В кои региони на България се правят тези инвестиции?

Стратегическите инвеститори в индустрия се локализират най-често в райони, в които има добре изградена публична инфраструктура. През миналата година след откриването на новата отсечка на магистрала „Марица“, компанията „Язаки“ взе решение да открие третото си и най-голямо разширяване в България в района между Хасково и Димитровград, където ще бъдат наети над 3000 нови работници. От съществено значение за развитието на Северозапада и Северна България е изграждането на публичната  инфраструктура. Затова и правителство поставя като приоритет изграждането на отсечката до град Видин и магистрала Хемус.

Добър пример затова как публичната инфраструктура влияе на инвеститорските решения е Шумен, който се оформя като един индустриален център и като сериозна стратегическа локация в Североизточна България. До града има изградена магистрала от Варна и скоростен път до Русе и там сме сертифицирали 4 нови проекта за последната година. Там се оформя един център, който ще има потенциал да се развива в следващите години. Има и заявен интерес към Плевен. Хубавата новина е, че компании, които вече са се установили в България, поглеждат и към районите с висока безработица. Надявам се в близко бъдеще едно от поредните разширявания на една голяма оперираща във високотехнологичния сегмент компания да има последващо разширяване във Видин.

Как се решава проблемът с кадрите в тези региони?

Проблемът се решава комплексно. Една от насърчителните мерки, предоставена от Министерство на икономиката чрез БАИ е свързана с това, държавата да подпомогне процеса на квалификация и преквалификация на тези хора. При положение, че вече имаме установен инвеститор в тези райони, фокусът трябва да се насочи и върху възможностите, които дава образователната система. През миналата година Законът за училищното и предучилищното образование претърпя съществени промени и т.н. професионални гимназии станаха собственост на общините, за да могат да участват активно в това, което е необходимо като кадри в съответната община.

Още една от допълнителните мерки, свързани с подпомагането на бизнеса за намиране на кадри, е свързана с възможността, която Българската агенция за инвестиции (БАИ) предоставя, а именно да ги освободи от корпоративен данък тези производства, които се установяват в райони с висока безработица и една част от ресурса да бъде насочен за квалифициране и преквалифициране на кадри.  Но всичко това е инвестиция в човешките ресурси за години напред. Трябва да се помисли и в посока тези въпроси да се решат в краткосрочен план. Един от въпросите, по който усилено се работи от страната на Министерство на икономиката, е да се увеличи периодът, в който лица от трети страни биха могли да пребивават в България и да полагат труд, за да запълним тази липса на кадри.

В дългосрочен план нещата трябва да бъдат фокусирани към инвестиране в иновациите и образованието на младите хора, защото през тяхното образование и подготовката им бихме могли да ги задържим в България и да им дадем перспектива за тяхното развитие. Важно е стартирайки образованието в една област, даден човек да не прескача в друга, въпреки, че в днешния съвременен свят не може да бъде напълно спряно. Коректно би било да се намери форма тези кадри да бъдат задържани с изплащане на направената от страна на държавата инвестиция. 

Кои държави са най-големи инвеститори в България в момента?

Традиционно това са държавите от Европейския съюз. Един от основните инвеститори остава Холандия, но трябва да обърнем внимание, че една част от руски, турски и други инвестиции минават през Холандия, заради създадени допълнителни благоприятни данъчни стимули. Те се отразяват като инвестиции, създадени от Холандия. Германия също е сериозен инвеститор в България. Немските инвеститори идват у нас с визия за сериозно и дългосрочно развитие и внедряване на нови технологии. Такива компании като Мултивак, представител на семейния немски бизнес, са от съществено значение за развитието на инвестиционната среда в България. Затова и премиерът Борисов при последното си посещение в Германия обърна специално внимание и говори за възможностите в България пред немски инвеститори и представители на немския фамилен бизнес. Ноу-хауто което носят със себе си тези инвеститори може да ни изведе като водеща икономика на Балканите.

Какви са очакванията ви за 2018 г.? Предвижда ли се отваряне на нови предприятия и къде?

Към настоящия момент БАИ има заявени 24 нови проекта на обща стойност 570 млн. лв. с очакване да се разкрият над 2000 нови работни места. Работим и върху още нови 25 потенциални проекти, в които сме в конкуренция с други държави. Общата им стойност е над 1 млрд. лв. с потенциал за разкриване на 6000 нови работни места. Настроен съм изцяло положително, че през 2018 г. ще се увеличат сертифицираните проекти. Към настоящия момент се наблюдава ръст на индустриализацията в България и това се вижда по новите предприятия, които ще заработят до края на годината като Мултивак, Язаки и Юск. Надявам се тази тенденция да се запази и през 2018 г.

По време на председателството на България на Съвета на ЕС наша основна идея е да се постигне едно съгласие на ниво Европейски съюз за приемане на нова стратегия на индустриализацията на Европа, така че България да играе основна роля в този процес и фокусът ни да бъде в сферата на инвестициите, иновациите и индустриализацията. Това ще ни позиционира през следващите години като сериозна икономика в Източна Европа и ние ще задаваме темпото на другите държави по отношение на това как се развиват техните икономики. Ще ви цитирам едни данни. Средностатистически в сектора ИКТ в Европа към БВП е в размер на 3,7%, докато в България към настоящия момент в 4,5%. Мисля, че имаме сериозен потенциал в тази сфера и можем да бъдем един от основните двигатели за развитие на този сегмент. Вероятно и затова българския комисар ще отговаря за единния дигитален пазар.

Споменахте българското председателство на Съвета на ЕС. Българската агенция за инвестиции ще има ли участие в този процес?

В рамките на председателството се предвижда да се проведе един формат, в който да съберем всички изпълнителни директори и председатели на агенции за инвестиции в ЕС и да си обсъдим инвестициите в сферата на иновациите и за възможностите за развитие на индустрията, научно-развойната дейност и други важни сфери на икономиката. Ще работим усилено да насочим вниманието към България, като една сериозна и атрактивна дестинация за инвестиции. Ще покажем какви са условията за бизнес и какво може да предложи българският бизнес на своите европейски партньори.

Сочената за пример Румъния често изостава сериозно спрямо България по отношение на определени показатели. Ще ви дам пример с административната тежест. БАИ е намалила голяма част от документите, необходими за сертифицирането на инвестиционни проекти и изисквам информацията, която ни е необходима, от други институции по служебен ред, без да товарим стова бизнеса. Работим с Министерство на икономиката да съкратим и ускорим 60% от административните услуги. Можем да се похвалим и с по-добър строително-инвестиционен процес. За да получим в Румъния разрешително за строеж са необходими средно 171 дни, докато в България са 105 дни и те ще бъдат чувствително намалени с дигитализирането на процеса.

Като заговорим за дигитализация, която свързваме с бъдещето, на къде поглеждате през следващите години?

Наскоро започнахме сериозни разговори България да се оформи като център за производство на електромобили. При положение, че има сериозни постижения в сферата на иновациите, не е необходимо да произвеждаме стари технологии. Бъдещето е в това да се развива производството на електромобили у нас. Започнахме поетапно такива разговори и една голяма сериозна инвестиция от такъв тип ще даде перспектива за развитие на много сектори и най-вече на високите технологии в следващите години.