МОН ще пренасочва студенти към дефицитни специалности
Въвеждат регионален компонент при финансирането на висшите училища
Снимка: Economic.bg
~ 2 мин.
Министерство на образованието и науката въвежда регионален компонент във финансирането на висшите учебни заведения в България. Промяната на финансирането цели да се пренасочат част от кандидат-студентите към сфери, в които има дефицит на квалифицирани кадри. Това заяви министърът на образованието проф. Николай Денков на среща на Съвета на ректорите днес.
Промяната ще помогне на университетите извън София да компенсират част от затрудненията, които изпитват, заради по-слабото развитие на регионите, което е причина за по-ниските заплати на завършилите.
"С вкарването на броя на студентите в разумни граници, ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучението. Така фокусът ще падне върху това, което се случва със студентите след завършването", коментира проф. Денков.
По думите ми целта не е да се постигне 100% реализация на завършилите висше образование, тъй като това е невъзможно. "Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. В момента този процент е 47", посочи той.
"Тази година достигаме здравословната граница от около 60 на сто субсидирани студенти, спрямо завършващия брой ученици. Това ще увеличи конкуренцията между тях, а оттам и качеството. Ресурсът, който освободихме, ще се използва за повишаване на субсидията на един студент в направленията, в които тя е най-малка", коментира служебният министър на образованието.
МОН ще се опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти, допълни той, цитиран от Фокус.
Министерството предвижда няколко финансови мерки за подпомагане на висшите училища да се преструктурират и да пренасочат обучението към професионални направления, с които завършващите ще се реализират много по-успешно, като например ИКТ сектора, инженерните специалности, математика и др.
Всяко висше училище, което има специфични затруднения, може да подготви програма, която да бъде финансирана така, че да създаде устойчиво развитие на базата на наличните студенти, обясни проф. Денков.
