Предучилищната от 4-годишна възраст ли ще оправи образованието

Има ли по-добри начини?

Снимка: Economic.bg

Образованието на населението безспорно е от ключово значение за развитието на всяка една икономика. Образованието в България безспорно не блести с качество, поне на фона на страните в Европа (ако съдим от реномирани международни изследвания като PISA на ОИСР). Законът на училищното и предучилищното образование закъсня с няколко години заради политическата криза в страната, но дори и пълното му пренаписване и действието му през първата година показаха, че проблемите не се решават само с нормативни промени. Така, напоследък държавата отново се е заела да позакърпи пробойните, продължавайки да заобикаля по-смела реформа.

Имаше предложения за черно-бели учебници, вдигнаха се заплатите на учителите, повдигна се и въпросът за дължината на ваканциите. Последната заслужаваща внимание (но не и нова) идея е предучилищното образование да започва не на 5-годишна възраст, а на 4. Негласната цел е децата от ромски произход да бъдат обхванати по-рано от системата и това да намали дела на отпадналите впоследствие. Това е поредната идея на управляващите за справяне с отпадането от училище, което продължава да нараства въпреки различните мерки през последните години, включително прилагането на задължително предучилищно образование от 5-годишна възраст.

Няколко са важните въпроси, които могат да дадат отговор дали, ако новото предложение се приеме, отпадането от училище ще намалее.

Защо точно възрастова граница от 4 години? 

Ако задължителната предучилищна от 5-годишна възраст не може да помогне, от 4 години ще помогне ли? Две години не са малко и ако ромчетата действително ходят на задължителната предучилищна подготовка, те биха могли да научат прилично българския език и да се подготвят за първи клас. Изглежда проблемът не е в недостатъчните две години, а в непосещаването. Друг въпрос е защо точно от четири години. Защо не от 3, 2, 1 или пък направо след раждането държавата да взима бебетата в системата? Колкото и абсурдно да звучи, вече дори имаше подобна идея, и то от вицепремиер, който имаше предложение децата, които  не посещават училище, да „бъдат отнети [от родителите им], образовани и отглеждани от държавата”.

Кого ще засегне?

Ако в момента държавната система не успява да се справи с функционалната неграмотност, „вкарването” и задържането на част от ромското население в училищата, как по-голямата продължителност ще се справи? Предвид, че в предложението изобщо не се говори за начините на изпълнение, а просто за намаляване на възрастта, нищо не подсказва, че предучилищната от 4 години ще има ефект. Или поне ефектът няма да е за целевата група, а по-скоро за родителите, които са предпочели домашното образование или други алтернативни форми (като родителските кооперативи), например, и така или иначе осигуряват ранно обучение на децата си. За техния случай в предложението няма конкретика.

Това ли е начинът? 

Първо държавата отново приема, че проблемът това да се реши с повече регулиране и отнемане на отговорността от родителите. Въпросът за контрола и прилагането на задължението не се обсъжда, а именно там е разковничето. В случая управляващите просто отново избират лесния начин, без значение дали работи – част от ромчетата продължават да не ходят на задължителната двегодишна предучилищна (дори и понякога формално да са записани) и не знаят български език в първи клас, затова прибавяме още една година към задължителната предучилищна.  

Има ли по-добри начини? 

Има, и управляващите няма нужда да откриват „топлата вода”, защото по света има достатъчно примери. Примери има и от България. Преди няколко дни едно бургаско училище със сто процента ромски ученици спечели конкурса за най-прогресиращо училище в България. Огромни успехи жъне и едно училище в Никола Козлево, също с предимно ромски ученици. И в двата случая директорът, учителите и родителите полагат усилия за по-близко до учениците и родителите образование, повече и по-интересни часове, по-голяма грижа за развитието на децата. Това не става с механичното вменяване на задължение за посещение и без други реформи и стимули.

Защо министерството не знае отговорите на тези въпроси? 

Идеята на министерството е поредното подхвърляне на някакво предложение, хрумнало на някого, някъде, някога. Подобни бяха и всички други идеи за „образователна реформа” през последните няколко месеца. Опипа се почвата за черно-белите учебници, съкращаване на лятната ваканция за сметка на другите ваканции, отнемането на децата и т.н. А никой не си направи труда да помисли сегашните регулации защо не работят, или пък да направи поне една оценка на въздействието на някое от предложенията. Това е проблем, който води само до законодателна активност без реални последствия или, в повечето случаи, просто хвърляне на поредната тема в обществото, показваща липсата на визия и цел за образователната система в България.



Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | България | образование | предучилищна

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини