Успехите и провалите на българските правителства (1998-2015)

Оценката на работата на администрацията се базира на поставените оценки от одитните доклади и предварително зададени индикатори

Изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2015” анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата на Република България.
Настоящото издание е пето поред и допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 154 одитни доклада. Така изследването обхваща всички публикувани одитни доклади до началото на 2017 г. - разгледаните доклади стават общо 901, обхващат 18 години от работата на администрацията (от 1998 до 2015 г.) и включват разходи за 134 млрд. лв. публични средства.

На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително зададени индикатори, квалифицираме работата на администрацията на „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.
Цялостната картина за работата на администрацията в 901-те одитни доклада изглежда така:
  • 384 случая на „провал” (възлизащи на 65.2 млрд. лв.)
  • 225 случая на „успех” (възлизащи на 32.4 млрд. лв.)
  • 292 „некласифицирани” случая (възлизащи на 35.9 млрд. лв.)
С други думи, близо половината от одитираните разходи на държавата в периода 1998-2015 г. могат да се определят като „провал”. Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите ¼ не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.






Прегледаните 901 одитни доклада и големият брой на „провалите” доказват нехайството на правителствата към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин, харчи неикономично и работи неефективно. В същото време иззема и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

По-притеснителното в случая е, че делът на провалите не намалява през последните близо 20 години. Нещо повече – данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава. Този факт навежда на мисълта, че харченето е по-неконтролируемо и всяко правителство е по-склонно да „развърже” кесията преди избори.

В допълнение, прегледът на одитите показва, че периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. Голяма част от новодобавените доклади обхващат точно политическа криза в държавата от 2013-2014 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.

Въпреки това, основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори.

Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:

  • Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
  • Опорочени обществени поръчки;
  • Лошо управление на имуществото;
  • Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането им;
  • Неикономично харчене.
Пълният текст на изследването е достъпен ТУК.


Източник: www.ime.bg

Етикети: бюджет | приходи | разходи | правителства | успехи | провали

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини