За 10 години в сивата икономика са потънали 22.6 млрд. лв.
Икономиката е нараснала с 46%, но делът на данъчните приходи към БВП намаляват
~ 3 мин.
За 10-годишния период между 2007 и 2016 г. сивата икономика е „изяла“ 22.6 млрд. лв., които иначе би трябвало да влязат в бюджета като данъчни приходи. Това показва изследване на Българската стопанска камара (БСК) върху измененията в ръста на сивата икономика през годините. Резултатите са на база статистически данни за размера на българската икономика и събраните през периода данъчни приходи.
„В периода 2007-2016 г. е налице 46-процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Ръстът на данъчните приходи е 35% при положение, че наблюдаваме за същия период същественото нарастване на някои базови икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на населението, коментира Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК.
Данните показват, че през изследвания период обемите на сивата икономика нарастват средно с 3.1% годишно, като най-големи ръстове се отчитат в периода 2010 - 2011 г. В номинално изражение за периода 2008 - 2016 г. несъбраните данъчни вземания са повече от 22.6 млрд. лв.
Налице е влошаваща се структура на данъчните приходи, показва анализът. През 2016 г. спрямо 2007 г. най-голямо относително намаление има в дела на приходите от ДДС и данъка върху печалбата, въпреки че ставките им не са променяни в разглеждания период.
Като дял от БВП, процентното намаление на данъчните приходи за 2016 г. спрямо 2007 г. е най-съществено за приходите от ДДС – от 10.4% през 2007 г. на 9.2% през 2016 г., независимо от запазване на данъчната ставка и ръста на БВП с 46%. На второ място по процентно намаление на приходите са тези от данък печалба – от 2.9% през 2007 г. на 2.2% през 2016 г. при запазване на данъчната ставка от 10%. Особено тревожно е задържането на приходите от акцизи, независимо от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените обеми на продажбите.
Компенсирането на ръста на общите данъчни приходи е вследствие на увеличение на приходите от осигурителни вноски и Данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). В анализа се отбелязва, че в изследвания период са настъпили съществени изменения на базови икономически параметри, които влияят върху нарастването на данъчните приходи, включително:
- минималната работна заплата – с 91%;
- средната работна заплата е увеличена със 121%;
- минималният осигурителен доход – със 121%;
- ставката за социално осигуряване – с 25%, а за здравно осигуряване – с 33%;
- таванът на облагаемия осигурителен доход – с 86%.
Това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на данъчните приходи, което обаче не се случва. Относителната стабилност на обемите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е фалшива, тъй като не отразява посочените по-горе промени в някои икономически параметри, пише в анализа.
„Намалението на данъчните приходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи“, каза Божидар Данев и допълни, че законодателят провежда грешна политика в посока на пряко и косвено повишаване на облагането, за да компенсира намалените данъчни приходи, вместо да създава стимули за увеличаване събираемостта на данъчните приходите.
С цел намаляване на сивата икономика БСК предлага някои законодателни и организационни мерки.
- Опростяване на данъчната система и по-специално на начините за изчисляване и определяне на облагаемия доход;
- Авансово въвеждане на проекта на Директива за облагане на корпоративната печалба;
- Укрепване на аналитичното звено в НАП за идентификация на укрити обороти, доходи, осигурителни плащания и др. Нарушения;
- Преглед на резултатите от инсталирания в НАП софтуер за откриване на данъчни измами;
- Ускорено прилагане на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възстановяване на ДДС;
- Осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства;
- Въвеждане на санкции за институциите и техните поделение за невъвеждане на ПОС-терминали;
- Изграждане на цифрово базирана библиотека (data center) за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период;
- Създаване на публичен регистър на обжалваните, отменени и оставените в сила ревизионни актове по сектори и региони;
- Обвързване на системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство;
- Въвеждане на ефективни инструменти за отговорност на държавни органи при неизпълнение на законови задължения;
- Чрез промени в Закона за здравното осигуряване да се коригира процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права и да се въведат финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
- Корекции в процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права;
- Въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
- Да се въведе възможност за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните плащания, а Сметната палата редовно да осъществява проверка за извършването на тези плащания.
