Задлъжнялостта на хората е намаляла значително през 2017 г.
Все повече нараства броя на младите българи, които просрочват дълговете си
~ 3 мин.
Средният размер на необслужвания от физическите лица дълг към различни търговски дружества е намалял с 34% през първите шест месеца на годината. Това показва проучване на ИПСОС България, направено по поръчка на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Изследването обхваща
възложените дългове на всички компании, членове на Асоциацията, които вече
представляват около 80% от сектора.
Данните показват, че средният размер на необслужвания дълг на човек от населението за шестмесечието е намалял до 728 лв., докато за същия период на миналата година той е бил 1104 лв. Подобно намаление се наблюдава за първи път от 2013 г. насам, когато бе възложено първото подобно проучване.
„По-високата икономическа активност в последните две години и по-интензивното кредитиране са предпоставки за ръст при обема на възложените задължения. За първи път от 2013 г. обаче, когато стартирахме своето пазарно проучване, отчитаме значително намаление на средния размер на необслужваните задължения при физическите лица. Това се случва на фона на възлагане в по-ранен етап, подобрение при редовността на плащане и по-кратки срокове за покриване на забавени вноски”, посочва Райна Миткова, председател на АКАБГ.
Като причини за положителната промяна се посочват сравнително стабилната макроикономическа обстановка, както и ръстът на доходите в големите градове в страната. Миткова допълва, че българите са по-оптимистични относно бъдещите си доходи, но понякога не успяват да се справят навреме с по-сериозните си ангажименти.
Заради кризата от 2008г. кредиторите не са склонни да чакат и вследствие на това броят на възложените случаи е нараснал с 94% спрямо първите шест месеца на 2016 г.
От дълговете, обработвани от колекторските агенции, на първо място отново се нареждат тези към банките- 48%. След тях се посочват битовите сметки за ток, вода и т.н., изместващи задълженията към мобилните оператори, а бързите и стокови кредити също се увеличават стремглаво.
Не така оптимистична обаче е ситуацията с изкупените дългове. През първото полугодие на 2017 г. те са с 40% по-малко спрямо същия период на 2016 г., посочват от асоциацията. По данни на АКАБГ през последните 5 години агенциите у нас са изкупили дългове, зад които стоят 854 312 случая. Близо 100 000 от тях са били решени извънсъдебно.
Най-много за тази година са били некоректните лица в Стара Загора, Велико Търново и Бургас. Локалното разпределение следва икономическото развитие на регионите. По-лесният достъп до кредитиране води след себе си и нарастване на обема забавени и спрени плащания.
На пазара на междуфирмена задлъжнялост се наблюдава ръст на обема на възложените вземания – за разглеждания период увеличението е с близо 18%. Най-съществени остават проблемите в секторите транспорт, търговия, строителство, както и при фирмите, занимаващи се с недвижими имоти. По думите на Милена Виденова, член на УС на АКАБГ, основните причини за финансовите затруднения на фирмите остават секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и ниския размер на европейско финансиране предвид края на стария програмен период.
"Компаниите не използват превантивни мерки като например застраховка на вземанията", казва тя.
Следвайки очакванията на асоциацията от 2016 г., профилът на длъжника също се променя. Потребителят, който най-често задлъжнява, е млад мъж под 30-годишна възраст, вече добре образован и обикновено на трудов договор.
„Младите хора, или т. нар „милениуми“, са следващата нарастваща група длъжници, които изследваме с особено внимание“, посочва Александер Грилихес, зам.-председател на АКАБГ. „Почти половината от тях имат дългове от потребителски характер – най-често стокови заеми, а едва 1 на всеки 5 души има спестявания, макар и минимални. Отличават се с по-лековерно заредено с оптимизъм и високи очаквания поведение, което най-често няма обективно основание", добавя той.
Според данните от проучването 67% от младите длъжници са необвързани, а 75% от тях все още живеят с родителите си. Те традиционно харчат повече от това, което биха могли да си позволят в този период от живота си.
Според Миткова най-добрият инструмент срещу задлъжняването, което впоследствие е опасно да не се превърне в свръхзадлъжнялост, е превенцията му. За целта е нужна по-добра финансова култура.
На сайта на инициативата вече е публикуван “Наръчник за управление на дългове”, който може да бъде свален свободно от всеки потребител и съдържа най-важното, което всеки трябва да знае за управлението на своите финансови задължения и взаимоотношенията с институциите във връзка с тях.
Данните показват, че средният размер на необслужвания дълг на човек от населението за шестмесечието е намалял до 728 лв., докато за същия период на миналата година той е бил 1104 лв. Подобно намаление се наблюдава за първи път от 2013 г. насам, когато бе възложено първото подобно проучване.
„По-високата икономическа активност в последните две години и по-интензивното кредитиране са предпоставки за ръст при обема на възложените задължения. За първи път от 2013 г. обаче, когато стартирахме своето пазарно проучване, отчитаме значително намаление на средния размер на необслужваните задължения при физическите лица. Това се случва на фона на възлагане в по-ранен етап, подобрение при редовността на плащане и по-кратки срокове за покриване на забавени вноски”, посочва Райна Миткова, председател на АКАБГ.
Като причини за положителната промяна се посочват сравнително стабилната макроикономическа обстановка, както и ръстът на доходите в големите градове в страната. Миткова допълва, че българите са по-оптимистични относно бъдещите си доходи, но понякога не успяват да се справят навреме с по-сериозните си ангажименти.
Заради кризата от 2008г. кредиторите не са склонни да чакат и вследствие на това броят на възложените случаи е нараснал с 94% спрямо първите шест месеца на 2016 г.
От дълговете, обработвани от колекторските агенции, на първо място отново се нареждат тези към банките- 48%. След тях се посочват битовите сметки за ток, вода и т.н., изместващи задълженията към мобилните оператори, а бързите и стокови кредити също се увеличават стремглаво.
Не така оптимистична обаче е ситуацията с изкупените дългове. През първото полугодие на 2017 г. те са с 40% по-малко спрямо същия период на 2016 г., посочват от асоциацията. По данни на АКАБГ през последните 5 години агенциите у нас са изкупили дългове, зад които стоят 854 312 случая. Близо 100 000 от тях са били решени извънсъдебно.
Най-много за тази година са били некоректните лица в Стара Загора, Велико Търново и Бургас. Локалното разпределение следва икономическото развитие на регионите. По-лесният достъп до кредитиране води след себе си и нарастване на обема забавени и спрени плащания.
На пазара на междуфирмена задлъжнялост се наблюдава ръст на обема на възложените вземания – за разглеждания период увеличението е с близо 18%. Най-съществени остават проблемите в секторите транспорт, търговия, строителство, както и при фирмите, занимаващи се с недвижими имоти. По думите на Милена Виденова, член на УС на АКАБГ, основните причини за финансовите затруднения на фирмите остават секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и ниския размер на европейско финансиране предвид края на стария програмен период.
"Компаниите не използват превантивни мерки като например застраховка на вземанията", казва тя.
Следвайки очакванията на асоциацията от 2016 г., профилът на длъжника също се променя. Потребителят, който най-често задлъжнява, е млад мъж под 30-годишна възраст, вече добре образован и обикновено на трудов договор.
„Младите хора, или т. нар „милениуми“, са следващата нарастваща група длъжници, които изследваме с особено внимание“, посочва Александер Грилихес, зам.-председател на АКАБГ. „Почти половината от тях имат дългове от потребителски характер – най-често стокови заеми, а едва 1 на всеки 5 души има спестявания, макар и минимални. Отличават се с по-лековерно заредено с оптимизъм и високи очаквания поведение, което най-често няма обективно основание", добавя той.
Според данните от проучването 67% от младите длъжници са необвързани, а 75% от тях все още живеят с родителите си. Те традиционно харчат повече от това, което биха могли да си позволят в този период от живота си.
Според Миткова най-добрият инструмент срещу задлъжняването, което впоследствие е опасно да не се превърне в свръхзадлъжнялост, е превенцията му. За целта е нужна по-добра финансова култура.
На сайта на инициативата вече е публикуван “Наръчник за управление на дългове”, който може да бъде свален свободно от всеки потребител и съдържа най-важното, което всеки трябва да знае за управлението на своите финансови задължения и взаимоотношенията с институциите във връзка с тях.
