Държавата да трупа буфери, защото следващата криза е въпрос на време

Икономистите от ИПИ смятат, че в години на растеж трябва да се пълни резерва, за да се използва при рецесиите

В настоящия макроикономически цикъл, в който България расте със стабилни темпове, бюджетът задължително трябва да е на излишък, за да може да се натрупат буфери, с които да посрещнем бъдещите кризи. Това е мнението на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които днес, за 15-а поредна година, представиха своя Алтернативен бюджет 2018. За разлика от финансовата рамка на държавата, техният документ залага ниски данъци и осигуровки и излишък.

За 2018 г. правителството залага реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) около 4%, но въпреки това в бюджета на държавата за следващата година е заложен дефицит (отрицателната разлика между събраното и изхарченото), който ще достигне 1% от прогнозния БВП, или 1.1 млрд. лв. И това при положение, че за 2016 г. се очаква балансиран бюджет, а към края на октомври има излишък от 2.4 млрд. лв.



Според анализа на ИПИ планирането на дефицит при регистрирането на такъв икономически растеж противоречи както на воденето на устойчива фискална политика, така и на препоръките на Европейската комисия да се работи на излишък при растеж на икономиката и на дефицит при спад.

Традиционно Алтернативният бюджет на ИПИ включва идеи за реформи като намаляване на данъчно-осигурителната тежест, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и др. Тази година към тези идеи се добавя и постигането на бюджетен излишък, за да се възстанови фискалният резерв до предкризисните нива.

„Целта е да се осигури буфер за публичните финанси при бъдещи икономически шокове, т,нар. бели пари з черни дни“, коментира Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. Според нея управляващите не желаят да направят нужните реформи, които да позволят трупането на резерви.

„По време на икономическата криза и при възстановяването от нея управляващите настояваха, че не моментът за реформи заради трудните икономически реформи. След това последваха няколко години на предсрочни парламентарни избори и политически кризи, когато обяснението беше същото – не е сега моментът за реформи. След две години на икономически растеж  и очаквания той да се запази и през следващите три, е крайно време за реформи“, каза Николова.

ИПИ предлага в своя бюджет да бъдат оптимизирани разходите, така че с по-малко средства да бъдат постигани повече резултати. Също така икономистите смятат, че вместо квази буфери като капиталовите разходи, които традиционно са по-ниски от планираните, а в края на годината се преразпределят за заплати, социални и други текущи разходи, да се създадат истински буфери под формата на бюджетен излишък и увеличение на фискалния резерв. Предлага се Бюджет 2018, който предстои да бъде гледан на второ четене, да бъде предвиден с излишък предвид развитието на икономиката през последните години и очакванията за следващите три години. Също така експертите смятат, че трябва да се положат усилия, за да бъдат проведени най-после отлаганите вече близо 10 години реформи с фокус върху образованието и реализацията на пазара на труда. За поредна година ИПИ настоява да се въведе принципът „пари срещу реформи”.

Сред данъчно-осигурителните промени, заложени в Алтернативния бюджет 2018 са премахването на неефективни данъци като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии и премахването на данъчни преференции като намалената ставка на ДДС за туризма. Също така се предлага да има отказ от увеличение на осигурителната вноска за държавна пенсия (сега е заложено 1 пр. пункт ръст). Отпадането на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система също е заложено като предложение, както и разбиването на монопола на Здравната каса и прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни фондове, какъвто беше замисълът от 2008 г.

„Няма оправдание в този бюджет да не бъде заложен излишък. Още миналата година мислехме в нашия алтернативен бюджет да заложим излишък. Тогава обаче решихме, че заради политическата криза ще променим някои параметри. Сега обаче икономиката расте със сравнително бързи темпове  и няма сигнали за политическа криза“, коментира икономистът Калоян Стайков. Той смята, че задължително трябва да се работи на излишък и да се трупат резерви, защото според него ще има нова криза и въпросът е само кога.
Според него реформите са задължителни в различните сфери, в които всяка година се изливат все повече пари, но няма качествено подобрение, а единствено повече разходи за бюджета и съответно за данъкоплатците.

Накратко: Алтернативният бюджет предлага държавата да събира с 1.309 млрд. лв. по-малко, отколкото предвижда планът на правителството и с 3.57 млрд. лв. по-малко разходи. В крайна сметка вместо 1.1 млрд. лв. дефицит, бюджетът да е с 1.16 млрд. лв.




Основното намаление на разходите е по линия на капиталовите разходи – 1.2 млрд. лв. по-малко в Алтернативния бюджет 2018. Традиционно правителството залага високи капиталови разходи, които заради забавянето при изпълнението на европроектите не се изпълняват. Миналата година те бяха изпълнени едва на 50%, такава изглежда ситуацията и за 2017 г. Много често обаче тези предвидени пари за капиталови разходи се пренасочват към други пера, като според Калоян Стайков това става по непрозрачен начин и без обосновка.

По малкото приходи според разчета на ИПИ идват от замразяването на осигуровките и осигурителните прагове. Също така според тях има възможност да се намалят някои такси.








Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | БВП | икономически ръст | дефицит | бюджет | излишък | ИПИ | държавен бюджет | икономически цикъл

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини