Държавата ще финансира създаването на автономна кола с български части

Автомобилната индустрия в България отдавна има нужда от насърчителни мерки и реформи от страна на държавата, за да развива още по-динамично сектора. Днес стана ясно, че правителството поема няколко ангажимента към производителите на автомобилни компоненти и започва да работи в по-тясна връзка с бранша.

В плановете за 2018 г. влиза създаването на прототип на автомобил с компоненти, основно произведени в България. Не всички части в колата ще са българско производство, тъй като все още няма възможност всички те да са направени само тук. Министерство на икономиката пое категоричен ангажимент, че ще отпусне финансирането на автомобила, наречен от Аутомотив Клъстер България Car made in Bulgaria. Колата ще е изцяло автономна, но няма да се произвежда масово. „Машината ще разполага с технология за автономно шофиране, ще е иновативна и в нея ще бъдат приложени всички основни тенденции на съвременното автомобилостроене“, каза арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив клъстър България.

От клъстера се надяват до края на тази година България да може да се похвали с такава кола. Засега обаче не е ясно къде в България може да бъде сглобен подобен прототип.

Друг поет ангажимент е, че Българска банка за развитие (ББР) ще отпусне заем в размер на 120 млн. лв. на Националната компания индустриални зони (НКИЗ) за развитие на инфраструктурата на зоните в страната. Това стана ясно днес по време на събитие, организирано от Аутомотив Клъстер България, в което участие взеха президентът Росен Плевнелиев (2012-2017 г.) като член на Борда на клъстера, икономическият министър Емил Караниколов и представители на автомобилни компании. 

По думите на Плевнелиев до дни ще бъде подписан договорът между държавната компания и държавната банка, а Автомобилният клъстер е поканен да даде своята идея и заявки в кои точно региони да бъдат инвестирани парите и каква инфраструктура им е необходима.

Добра новина за цялата българска индустрия е, че до дни в парламента влиза за обсъждане промяната в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която ще разшири обхвата на "синя карта" и повече индустрии ще могат да наемат с нея работници от държави извън ЕС. С приемането на поправките процедурата за издаване на този документ ще бъде облекчена. Кадрите от чужбина ще могат по-бързо и по-евтино да получават тази „синя карта“, като за това няма да има ограничения в броя на кадрите.

Вече е подписано междуправителствено споразумение за издаването на документа между България и Молдова. „Следват Украйна, Армения, Босна и Херцеговина, очакваме и други предложения за всяка една държава, която би могла да бъде интересна, да се опитаме през клъстера, да направим една по-бърза писта за това“, добави Плевнелиев.

От МИ казаха още, че ще помогнат чрез финансиране на Българска академия на науките и на Технически университет да разработят водороден двигател, тъй като те имат много стари разработки по темата, които могат да се обновят. Водородните двигатели са част от това бъдеще, в което ние вярваме, каза още Плевнелиев.