Какво каза БАН за АЕЦ „Белене” и какво разбрахме

Данните на Академията за потреблението на електроенергия се оказват различни от тези на Електроенергийния системен оператор

След представеното вчера резюме на окончателния доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ „Белене” новината е, че проектът е жизнеспособен, а фокусът - при каква цена на електроенергията това е възможно. Това обаче са и най-маловажните въпроси, тъй като те зависят от направените допускания и доколко реалистични са те. Така например, ако допуснем, че в следващите години българската икономика расте номинално със 17%, датската – с 4%, а швейцарската с 2% и няма кризи, то България ще изпревари Дания по БВП след 15 години, а Швейцария – след 41 години. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4.6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6.4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до част от икономически модел.

На първо място прави впечатление прогнозата за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия от електропреносната мрежа, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете на фона, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт. Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1.8 млн. лв. БВП[1] през 2003 г., 2.4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1.5 пъти, което може да се очаква да се запази и в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за енергийна ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Нещо повече – самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на долните две графики.





Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2015 г. е с 9% по-ниско в сравнение с 2003 г.

Следва отговорът на въпроса „Възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта АЕЦ „Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10.5 млрд. евро., те се финансират със средства в съотношение привлечен/собствен капитал по-голямо или равно на 70/30 и лихвата за привлечените средства (кредит) е под 4.5%.

Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи. Това ни връща на проблема с примера след колко години България ще е по-богата от Дания – колко реалистични са тези прогнози. Първоначалната инвестиция е оценена на под 6.9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10.3 млрд. евро. От тогава са изминали пет години и е нормално цената да е още по-висока. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. знаем, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи инвестиция от 10.5 млрд. евро изглежда силно нереалистично.

Следва капиталовата структура – 70/30 привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно и постижимо, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC за строителството проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като реалност.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е на в 36-тата си година и за втори път купува оборудване за дълъг цикъл на производство (реакторите, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат над 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ „Пакш-2” предвижда средна лихва за периода от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи, а и проектът не се реализира на пазарен принцип.

В крайна сметка въпросът, на който БАН трябва да даде отговор е крайно хипотетичен – „възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – „да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче е колко вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да „паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия, по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

[1] БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: https://stupiditywinsagain.wordpress.com

Етикети: потребление | данни | АЕЦ Белене | ИПИ | цена електроенергия | Електроенергиен системен оператор | Пакш