Лесните решения в здравеопазването не дават резултат

Всяка нормална история има начало, среда и край – в тази последователност, но през последните две седмици няколко държавни органа нагледно показаха как това не се отнася за държавната политика. Това стана след като управляващите наложиха мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности със средства от НЗОК (край), след това обясниха, че причината за него са кражбите в сектора (начало), след което обявиха, че текат разследвания относно незаконния паралелен износ на лекарства и източването на държавни и общински болници (среда). По този начин управляващите за пореден път слагат каруцата пред коня, като взимат мерки без да е изяснен проблемът и неговата причина, а после отново ще се чудят защо мерките не работят.  

Другият интересен момент е, че докато незаконният паралелен износ реално води до източване на средства от НЗОК, то схемата „болница в болницата” няма никакво отношение към средствата за здравеопазване, които идват от здравната каса. Според Закона за лечебните заведения на територията на една болница могат да съжителстват само лечебни заведения с различен предмет на дейност. Когато това ограничение не се спазва, съществува дублиране на дейности, което създава болница в болницата.

В резултат на тази практика „безнадеждните пациенти отиват по установените клинични пътеки към държавната, а към частната се насочват случаите, при които могат да се реализират много по-големи приходи”, обяснява главният прокурор. Това обаче не води до повече разходи за здравната система, а само до пренасочване на пациенти, което е във вреда на държавните и общинските болници. Главният прокурор направи същия извод, като каза, че това „е един от основните канали за източването на държавните и общински предприятия”.

Не става ясно тогава защо прокуратурата и министерствата на здравеопазването и вътрешните работи говорят за разследвания срещу източването на цялата здравна система, а не за такива, насочени към лошото управление на държавни и общински болници. Нещо повече – тези болници си имат принципали (Министерството на здравеопазването и съответните общини), които следва да упражняват надзор върху дейността на изпълнителните директори и, при установяване на нарушения, да вземат мерки. Намесването на прокуратурата и МВР навежда на мисълта, че изпълнителните директори на държавните и общинските болници не отговарят пред никого (или го правят формално), правят каквото си поискат, влошават финансовото състояние на лечебните заведения и управляващите са безпомощни да спрат злоупотребите. Истината е, че възможности има, но изглежда липсва желанието да се прилагат.

Ако държавните органи бяха спазили горната последователност – начало, среда и край, щяха да разберат, че схемата „болница в болница” е възможна единствено и само защото заплащането на клиничните пътеки не отговаря на тяхната стойност. Има щедро финансирани клинични пътеки, от които болниците генерират печалби, и недофинансирани такива, от които трупат загуби, и е напълно нормално всички болници, независимо от собствеността, да предпочитат да приемат повече пациенти по първите, което е отдавна известен проблем на държавната здравноосигурителна система.

Разрешаването му обаче е много сложно, тъй като ще изведе на преден план въпроси относно реалната стойност на клиничните пътеки. Добре, но ресурсът за здравеопазване е ограничен, което ще постави въпроса за огромния брой на клиничните пътеки, които се увеличават от 120 през 2004 г. до 270 през 2017 г. Това не би трябвало да е проблем, тъй като по данни на НЗОК около 75% от преминалите пациенти са концентрирани в 19,5% от клиничните пътеки, но пък остава въпросът за останалите 25% и тяхното финансиране. Така възниква и въпросът за обхвата на здравните услуги, които здравноосигурените лица получават срещу 8%-ата си вноска и финансирането на останалите дейности, които са включени в този пакет сега – ще се финансират от допълнителни, доброволни здравни вноски в частен фонд, задължителни здравни вноски в частен фонд, чрез увеличение на здравната вноска в НЗОК, чрез държавния бюджет или нещо друго?

Но тъй като всичко това ще изисква време, усилия и е трудно, а и управляващите не намериха време за подобни стъпки през последните три години, се задоволяваме с „лесното решение” - шумни и показни акции, които симулират дейност без резултат. Тук отново е сбъркана последователността. Нормално е първо да бъде извършено разследване, без много шум, и след това да бъдат обявени резултатите от него, а не обратното, тъй като това би дало възможност на разследваните да вземат мерки. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че материята е специфична и „в този контекст МВР призова всички граждани и по-специално лекарите да му сътрудничат […], тъй като в предстоящото разследване на клиниките става въпрос за медицинска терминология, а в полицията нямат компетентни кадри по нея”. Т.е. и „лесното решение” не е толкова лесно.


Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: НЗОК | бюджет | болници | кражби | здраве

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини