Нормално е да има още обединения на банки в България

Петър Андронов е главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп за България. Economic.bg разговаря с него за придобиването на компаниите от групата на ОББ и бъдещето развитие на обединената банка.

- Г-н Андронов, продължава процесът по ребрандиране на клоновата ви мрежа. Ще запазите ли всички досегашни офиси на ОББ и СИБАНК или ще има оптимизация? Процесът ще засегне ли служителите в обединената ОББ?

- Оптимизация има, тя е задължителна като при всяка консолидация – тя е част от смисъла на консолидацията и се води от идеята, че се избират по-удобните, по-подходящите локации, които да бъдат достъпни за клиентите и на едната, и на другата банка, както и да имат перспектива дългосрочно да бъдат развивани, модернизирани, да имат условията клиентът да се чувства добре в тях. Разбира се, там където двете банки са дублирали присъствие на много близки разстояния, това трябва да се оптимизира, защото няма смисъл да се държат два клона през 20-30 метра. В такива случаи ги обединяваме на едно място и, естествено, това е свързано с освобождаване на наети помещения. Съобразно обема на работата в тези клонове, се преценява и броят на хората, които е удачно да обслужват обединените клонове. На този етап сме обединили над 40 клона на ОББ и на някогашната СИБАНК и този процес ще трае до края на тази година, когато ще приключи оперативната интеграция.

- С приключването на сделката ДЗИ става най-голямото застрахователно дружество в страната, а ОББ третата по големина банкова институция в България. Как това ще се отрази върху клиентите от гледна точка на обслужване, сметки, условия по кредити и депозити и т.н?

- Да, освен най-големият застраховател, ние управляваме третата по големина лизингова компания, третата по големина асет мениджмънт компания, третата по големина факторинг компания – всички те са в топ три на пазара. Разбира се, че клиентите могат да очакват промени – начинът, по който се структурират услугите и продуктите на такава интегрирана банково-застрахователна група, се отличава от всички останали. Те се подреждат в общ процес, т.е. така, че да отчетат едновременно всички интереси и особености както на банковата услуга, така и на съответната застрахователна, лизингова и така нататък.

Банковите и застрахователните продукти и услуги трябва да имат смисъл като едно цяло. Това, естествено, води до редица позитиви, които са не само ценови, но и много практични от гледна точка на  клиентите. Това е разликата – всички финансови услуги са събрани в една платформа, вместо да предлагаме само банкова услуга например.

- Гуверньорът на БНБ Димитър Радев вече коментира, че очаква още консолидация на пазара. Подкрепяте ли тази негова прогноза и как това ще се отрази на пазара на банкови услуги в страната?

- Същото виждане споделям и аз, още повече, че има много причини за това. Консолидацията не е феномен отскоро – тя е естествена форма на рационализиране на капиталите, това е присъща част от капитализма, това е формулата, по която бизнесите стават по-жилави, по-устойчиви и по-ефективни. Известно е, че консолидации има откакто има капитализъм, включително в банковия сектор. Броят на участниците в този сектор исторически от десетки хиляди намалява на хиляди, стотици и това не подминава и България. Всички виждаме, че у нас през последните 25 години, откакто има пазарна икономика, броят на банките постоянно намалява – той беше близо 60 в определен момент, сега вече спада под 25 и ще продължи да намалява, това се случва в абсолютно всяка пазарна икономика. Няма да спре с обединението на ОББ и СИБАНК, нормално е да очакваме нови консолидации с оглед на нормалните процеси, които протичат на пазара.

- През януари излезе информация, че ОББ е избрала колекторската агенция EOS Matrix за купувач на 460 млн. лв. лоши кредити. Това ли е официално изборът на ОББ и кога очаквате да бъде финализирана сделката?

- Тази тема е чувствителна, тъй като тя предполага и двете страни, които участват в подобен род взаимоотношения, да са съгласни да я коментират. Затова аз няма да си позволя да я обсъждам едностранно.

Иначе, подобни операции за събиране на лоши кредити са обичайни за банковия пазар – банките често продават  кредити, които са 100% провизирани и за които са преценили, че не могат да продължат да събират, защото по тях клиентите не плащат почти нищо. Всички банки правят такова почистване на портфейлите и ще продължат да го правят и занапред като форма за намаляване на дела на лошите кредити, като форма на оптимизация на процеса. Събирането на такива лоши кредити налага поддържането на голям брой служители, тежка инфраструктура, много съдебни разноски, а ние не искаме основната ни специализация да са съдебни процедури, ние по-скоро предпочитаме целият този ресурс от хора, работещи по големи кредити, бързо да пренасочват енергията си да работят по нови отношения, нови клиенти, нов бизнес и т.н. Колекторските фирми пък са специализирани в това – те избират този бизнес модел, такъв е основният им фокус.

- Можем ли да очакваме повишаване на лихвите по кредитите и депозитите в България заради очаквания ръст на основните лихвени проценти в САЩ и Европа?

- В Еврозоната засега няма повишение на лихвените проценти, в САЩ има. В Еврозоната обаче това, което всички вече виждаме, са стъпки от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) постепенно да се оттегля от програмата за изкупуване на активи, което е първата фаза на процеса по стерилизиране на паричната база. Следващата стъпка, като приключи напълно процесът на купуване, за който имаме основания да смятаме, че очевидно вече е заявен, и ако инфлационните индекси устойчиво застанат над 2%, то можем да смятаме, че ЕЦБ по-късно тази година или по-вероятно следващата година, в зависимост от инфлацията, най-вероятно ще тръгне плавно към увеличение на лихвите.

По същите причини, които обаче се проявиха по-рано в САЩ и Великобритания, Федералният резерв и Bank of England започнаха вече да повишават лихвите. Просто вече инфлацията и в двете страни показа относително устойчиво високи равнища, което е задължителен сигнал за реакция на съответната  централна банка. Затова в случая ЕЦБ изчаква това да се случи и в Еврозоната и е готова да действа, това са нейните заявления. Имаме признаци на започващия и в Европа възходящ лихвен цикъл в близката година-две.