Правителството готви мерки за пълна забрана на приватизацията
Дружествата с мажоритарна държавна собственост ще влязат автоматично в забранителния списък
~ 2 мин.
Между първо и второ четене на Законопроекта за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол ще бъде предложена пълна забрана на приватизацията. Това става ясно от интервю на Министъра на икономиката Емил Караниколов пред „Дарик радио“. Правителството ще предложи промени, с които всички предприятия с мажоритарна държавна собственост автоматично влизат в т.нар. забранителен списък за приватизация.
„Между първо и второ четене на законопроекта ще предложим всички дружества с мажоритарно участие на държавата да бъдат включени в забранителния списък и ако някой реши, че някое дружество все пак трябва да бъде приватизирано, Народното събрание ще гласува за изваждането на това дружество от забранителния списък“, обясни Караниколов.
При обособените части, които според министъра са основно имоти, режимът ще е друг. „Има дружества, на които тези имоти не им трябват, генерират загуби или пък с продажбата могат да генерират някаква печалба, за да покрият други задължения. Заради това ще предложим след решение на Министерски съвет, след финансова обосновка, след обществено обсъждане, да се продават обособените части“, добави икономическият министър.
Относно идеята да се проверят всички държавни приватизационни сделки, които са около 7000 и да се удължи давностния период на престъпленията свързани с приватизацията, Караниколов заяви, че подкрепя идеята. Той обаче не можа да коментира твърдението на много юристи, че дори да се промени Конституцията и да се увеличи давността за тези престъпления, тази промяна ще важи само за бъдещи сделки.
Той обясни, че за всички сделки, извършени докато е бил ръководител на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още, все още не е изтекъл давностния срок и могат да бъдат проверявани.
Относно твърдението на вицепремиера Валери Симеонов, че държавата ще развали приватизационната сделка с „Параходство български морски флот“, Караниколов обясни, че това трудно би станало. Причината е, че подобна мярка се предвижда, единствено ако купувачът напълно не изпълнява поетите ангажименти по договор.
„Към момента не мисля, че може да се говори за подобно нещо. Има още една година, в която трябва да се отчетата най-големите ангажименти, след десетгодишния период на поетия ангажимент ще се гледа дали са изпълнили ангажимента си. Докато не изтече този период в края на 2018 г., нищо не може да се каже.
„Между първо и второ четене на законопроекта ще предложим всички дружества с мажоритарно участие на държавата да бъдат включени в забранителния списък и ако някой реши, че някое дружество все пак трябва да бъде приватизирано, Народното събрание ще гласува за изваждането на това дружество от забранителния списък“, обясни Караниколов.
При обособените части, които според министъра са основно имоти, режимът ще е друг. „Има дружества, на които тези имоти не им трябват, генерират загуби или пък с продажбата могат да генерират някаква печалба, за да покрият други задължения. Заради това ще предложим след решение на Министерски съвет, след финансова обосновка, след обществено обсъждане, да се продават обособените части“, добави икономическият министър.
Относно идеята да се проверят всички държавни приватизационни сделки, които са около 7000 и да се удължи давностния период на престъпленията свързани с приватизацията, Караниколов заяви, че подкрепя идеята. Той обаче не можа да коментира твърдението на много юристи, че дори да се промени Конституцията и да се увеличи давността за тези престъпления, тази промяна ще важи само за бъдещи сделки.
Той обясни, че за всички сделки, извършени докато е бил ръководител на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол все още, все още не е изтекъл давностния срок и могат да бъдат проверявани.
Относно твърдението на вицепремиера Валери Симеонов, че държавата ще развали приватизационната сделка с „Параходство български морски флот“, Караниколов обясни, че това трудно би станало. Причината е, че подобна мярка се предвижда, единствено ако купувачът напълно не изпълнява поетите ангажименти по договор.
„Към момента не мисля, че може да се говори за подобно нещо. Има още една година, в която трябва да се отчетата най-големите ангажименти, след десетгодишния период на поетия ангажимент ще се гледа дали са изпълнили ангажимента си. Докато не изтече този период в края на 2018 г., нищо не може да се каже.
