Софиянски: Влизането в еврозоната с валутен борд е удобен, но скучен вариант

Влизането на България в еврозоната с валутен борд е удобен, но скучен вариант, защото е рутинна стъпка. Това смята икономистът и бивш служебен премиер Стефан Софиянски, чийто кабинет взе решението за въвеждането стабилизиращата мярка през 1997 г.. „Ще влезем с 2 лв. за 1 евро и ще продължим с този стандарт и този начин на развитие, оставайки последни в Европейския съюз”, коментира той в ефира на bTV в понеделник. 

Той очерта две възможности пред страната – България да влезе в еврозоната с валутен борд и другата България да отмени валутния борд, да предприеме някои стъпки и тогава да влезе. „Аз съм за втория“, заяви Софиянски, според когото това ще даде свободата да се определи курса на лева към еврото. Другото предимство на отмяната на валутния борд е, че така ще има по-голяма свобода на бюджета, по-големи възможности за икономиката и банките, смята още той. „С падането му ще бъдат отменени рестрикциите, които той е въвел и така ще се помогне за развитието на България“, коментира Софиянски.

Изтъквайки че е привърженик на идеята за скорошното влизане на България в еврозоната, той коментира, че политическото измерение на този ход ще направи страната ни неизменна част от ЕС – нещо, на което националистическите движения и евроспектиците се противопоставят. „За мен чисто политически България трябва да тръгне в тази посока, за да няма връщане назад“, каза той, като обърна внимание. 

Що се отнася до икономическото измерение, то е пряко свързано с това как влизането в еврозоната ще се отрази пряко на обикновения човек, на бизнеса и на публичните финанси. В тази връзка благоприятно според Софиянски би било България да премахне валутния борд, да намали еврото спрямо лева и едва тогава да влезе в еврозоната. „При този вариант обикновения човек печели, доходите му се качват”, обобщи той своята теза. 

Този вариант, според Софиянски, фаворизира обикновения човек, но обременява бизнеса много. „Силната местна валута затруднява експорта, затруднява бизнеса, но тук вече е ролята на правителството и  на фискалната политика да може да поеме този буфер и да облекчи обикновения човек, да му качи доходите два пъти, но същевременно да подкрепи бизнеса и да не му ограничи експорта”.