The Economist: Ако мразите хората, България е вашето място

Различните правителства на страната така и не успяха да решат напълно проблема с обезлюдяването

Ако за вас адът са другите хора, то България е раят. Така смислово може да се преведе заглавието на статия в престижното икономическо издание The Economist, посветена на демографския проблем в България и нейното постоянно намаляващо население. Списанието цитира прогноза на ООН, според която до 2050 г. населението на България ще намалее от сегашните 7.2 до 5.2 млн. души. Така страната ни ще е с най-бързо намаляващото население в света.

Тази демографска катастрофа, концентрирана в провинцията, е най-жестоко изразена в пренебрегваната северозападна част на България – най-бедният регион на най-бедната страна в Европейския съюз. Всяка година Враца, бивш индустриален хъб, изпаднал в трудни времена, се свива с около 2000 души. Работодателите казват, че не могат да намерят опитни работници, местните казват, че няма работа. Хората тук са по-бедни, по-нещастни и по-склонни да си тръгнат, отколкото на други места в България, пише британското издание.

Калин Каменов, кметът на Враца, казва, че без инвестиции и държавна подкрепа, този град на практика ще изчезне в рамките на десет години.

България представлява може би най-крайният случай на намаляване на населението, което опустошава голяма част от Източна Европа. Посткомунистическият преход беше особено мъчителен (и закъснял) в тази държава. През 90-те години раждаемостта се понижава и стотици хиляди млади хора отиват в по-богатите, по-стабилни страни в Западна Европа, оставяйки по-възрастните и по-малко квалифицирани зад себе си. Днес, над 1 млн. българи живеят в чужбина, като около 700 хил. от тях са в Европейския съюз.

Страните от Западна Европа като Германия имат по-възрастно население, но силните им икономики им дават добра възможност да се справят с последиците от намаляващата работна сила и те приемат имигранти. В бързо застаряващата България, която вече е петата по най-висока средна възраст на населението в Европа, почти 60% от пенсионерите са под прага на бедността от 321 лв. (196 евро) на месец.

Различните български правителства изготвяха безкрайни стратегии за спиране на демографския  упадък. Никоя от тези стратегии обаче не помогна особено. В София, едно от малкото места в България, където населението се увеличава, Валери Симеонов, вицепремиерът по икономическата и демографска политика, изложи своите планове за запълване на недостига на работна ръка чрез привличане на чуждестранни работници, включително от съседни страни с български малцинства като Украйна и Молдова. Няколко хиляди чужденци вече работят по плажовете и ски курортите в България по време на туристическите сезони. Подготвят се политики за привличане на повече хора, за по-дълго време.

Има обаче уловка. Симеонов, който оглавява крайнодесния „Национален фронт за спасение на България” (НФСБ), заявява, че ловът му за работници не обхваща бежанците, които той определя като „авантюристи”, които се стремят да изцедят благоденствието на европейските държави. Благодарение отчасти на граничната ограда, охранявана от митничари с "брутална" репутация, излелите се от Турция през 2015 и 2016 г. бежанци до голяма степен заобиколиха България за сметка на Гърция.

Това обаче не спря българските политици да всяват анти-бежанска истерия. Социалистическият президент Румен Радев обеща да попречи България да се превърне в „мигрантското гето на Европа”. През 2016 г. Общинският съвет във Враца забрани бежанските центрове, въпреки че такива там изобщо не е имало, нито пък градът е бил предлаган за място, където такива да бъдат правени.

Някои откриват ирония във враждебността на обезлюдяващите се източноевропейски държави да приемат бежанци – проблем, който сега се пада на България да реши, тъй като пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Други виждат ясна политическа логика. За българите, които са на острия ръб на обезлюдяването, пише политоголът Иван Кръстев, пристигането на мигрантите сигнализира за тяхното излизане от историята. Крайнодесните партии не са особено силни в България, но се представят най-добре в райони на упадък.

България не иска да увеличава своите проблеми с интеграцията, коментира Симеонов, тъй като има достатъчно затруднения със своите собствени „цигански бежанци” (езикът е украсен; през 2014 г. Симеонов заклейми ромите в България като „арогантни, свирепи човекоподобни” – бележка на The Economist).

Въпросът с бежанците в България е спорен – малко от тях искат да останат във враждебна страна с ниски заплати, с която те нямат никакви връзки, когато по-богатите държави са толкова близо. През последните години емиграцията се забави и повече българи се завръщат, но поради ниската раждаемост – отчасти заради изселването на младите по-рано – страната продължава да губи по 50 хил. души всяка година. Това се равнява на населението на Враца.

Оптимистите гледат към добре управляваната Естония, която, след като загуби 17% от населението си след освобождаването от управлението на Съветския съюз, напоследък се радва на лек приток на хора. Полша, която прие стотици хиляди украинци, за да обслужи процъфтяващата си икономика, е алтернативен модел, но също така и съперник. България се справя добре – процентът на заетост е по-висок от всякога и публичните финанси са стабилни. Същото обаче важи и за по-богатите съседни държави. Корупцията (по това отношение България е класирана най-ниско в ЕС от Transparency International), бюрокрацията, лошите училища и продължаващата престъпност все още помрачават образа на страната в очите на чуждестранните инвеститори.

Дори тези, които се връщат, да могат да помогнат за съживяване на българската икономика, както и в бившите страни с висока емиграция като Ирландия, те едва ли ще обърнат демографската щета. Перспективите за България изглеждат малко по-светли, отколкото бяха от известно време насам, и нейният прословут мрачен народ го забеляза: допитване от миналия месец установи, че мнозинството от хората изразява оптимизъм за първи път от 20 години насам. В бъдеще обаче ще има все по-малко българи, които да изразяват удовлетвореност.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | The Economist | Източна Европа | мигранти | бежанци | население | обезлюдяване

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини