Социалната политика в България не постига желаните резултати

Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на ИПИ, който е достъпен тук. След като вече представихме общият ефект на социалната политика върху бедността и неравенствата, в тази статия ще обърнем внимание на ефекта върху отделни типове домакинства – такива, под линията на бедност; домакинства с пенсионери; домакинства с малцинствени групи от населението; домакинства с две и повече деца; домакинства с хора с увреждания.

Резултатите от изследването на ефекта от социалната политика върху различни видове домакинства напълно подкрепя общото заключение, че тя е ефективна и води до намаляване на бедността и неравенствата единствено по отношение на пенсионните разходи, докато социалните плащания имат сравнително малък ефект. Както се вижда от следващата графика, ефектът от пенсионната политика е най-силно подчертан при домакинствата с доходи под линията на бедност и тези с пенсионери. Ефектът е по-силно изразен при първата група, тъй като пенсионерите имат много голям дял в групата на бедните домакинства. Същевременно социалната политика води до понижаване на коефициента на подоходно неравенство с едва три пункта в първата група и само с един пункт във втората.

Малко по-добри резултати от социалните плащания се наблюдават при другите три типа разглеждани домакинства, но дори и там ефектът е твърде малък – промяната в неравенството варира между 7 и 10 пункта в сравнение с ефекта от пенсионните плащания, който е намаление от между 30 и 45 пункта.

Графика 1: Въздействие на пенсиите и социалните трансфери върху коефициента на Джини на подоходно неравенство на избрани групи домакинства, SILC с референтна година на дохода 2018 година; Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

За да сравним и реалния ефект върху домакинските бюджети, разглеждаме и разпределението на средните годишни доходи на човек от домакинството в същите социални групи преди и след социалните трансфери. Този разрез позволява да се сравни доколко социалните трансфери успяват да повишат доходите и покупателната способност на домакинствата.

Най-големият ефект от социалното подпомагане е при бедните домакинства, като пенсиите увеличават размера на доходите им над двойно, докато резултатът от социалните плащания е ръст от 20%. Въпреки това доходите в тази група остават много ниски. Аналогични наблюдения има и при домакинствата с пенсионери, като прибавянето на пенсиите удвоява общия доход, но влиянието на останалите социални трансфери е много по-слабо – увеличение от около 5%.

При малцинствените домакинства повишаването на средния доход след изплащане на пенсиите е относително слабо, с малко над 500 лева на човек годишно. При тази група обаче останалите трансфери играят значително по-важна роля, като допринасят с увеличение от почти 1000 лева на човек от домакинство. Сходно е разпределението и при семействата с две или повече деца, при които пенсиите повишават средния доход с приблизително 350 лева, а социалните помощи – с почти 1400 лева. Трябва да отбележим обаче, че това е и групата с най-високи средни доходи сред разглежданите, което от своя страна означава, че при тях повишаването на дохода има най-ниска пределна полезност. Най-голяма роля играят социалните трансфери при домакинствата с хора с увреждания, като повишението на средния годишен доход приближава 2000 лева.

Графика 2: Въздействие на пенсиите и социалните трансфери върху средния годишен доход на лице от домакинство в избрани групи домакинства, SILC с референтна година на дохода 2018 година; Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ

Анализът на ефекта на социалните трансфери върху неравенството и размера на доходите на избраните социални групи потвърждава изводите от макроикономическия анализ. Най-значим ефект от социалната политика, по отношение на намаляването на подоходното неравенство, се наблюдава при изплащането на пенсии. Този ефект е най-силно изразен при домакинствата с доходи под 60% от медианния, които се квалифицират като бедни, тъй като пенсионерите имат много голям дял в групата на бедните домакинства.

Същевременно, социалната политика има пренебрежимо въздействие върху подоходните неравенства именно в групата, която има най-силна необходимост от подкрепа. Част от обяснението може да се търси в силно ограничителните условия за квалифициране за социални помощи, които се базират на гарантирания минимален доход, който е 75 лв. на месец за 2020 г., и диференцирания минимален доход, който се определя в зависимост от броя на членовете на семейството, броя лица, живеещи в едно жилище, тяхната възраст, семейно положение, здравословно и имуществено състояние и др. Нещо повече – най-голям бюджетен разход се насочва чрез социалната програма  „Подпомагане на семейства с деца”, но социалните трансфери имат най-малък ефект именно при домакинствата с две и повече деца. Това може да се обясни с това, че тя не е достатъчно фокусирана върху домакинствата, които имат реална нужда от подкрепа, твърде ниския размер на помощта или комбинация от двете.

Източник: https://ime.bg/bg/