Действията на кредиторите влошават симптомите на Гърция

Много експерти твърдят, че лидерите от еврозоната изискват непосилно представяне от Гърция

10:17 27.07.2012

Само месец след като Гърция има ново правителство, страната се сблъсква с нова опасност. Официалните кредитори на страната плащат с все по-голямо нежелание сметките на почти банкрутиралата нация, въпреки че се опитва да намери допълнителна снизходителност по условията за мултимилиардното си спасяване, пише изданието New York Times.

Неразбирателството между двете страни обаче нараства. От една страна гръцкото правителство представлява смесица от консерватори и социалисти, а лидерите на „тройката”- Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка - са все по-разединени в мненията си. Това създава все повече несигурност около предстоящото изпитание пред Гърция и Европа. А въпросите около задържането на Атина в еврозоната придобиват нова сила.

Докато страховете за влошаващата се ситуация на Испания нарастват, гръцките проблеми са далеч от разрешаване. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу посети преди няколко дни Атина за първи път от 2009 г. насам, за да се срещне с министър-председателя Антонис Самарас. В същото време „тройката“ започва пореден доклад за представянето на страната след налагането на изключително строгите мерки за икономии, включени в цената на заемите. Кредиторите твърдят, че няма да финансират страната занапред, ако тя не се постарае да достигне зададените й цели.

Но много експерти твърдят, че лидерите от еврозоната изискват непосилно представяне от Гърция, което на свой ред единствено подтикна три поредни гръцки правителства да нанесат още по-дълбока вреда за икономиката. В същото време Румелиотис и много други отбелязват, че „тройката“ не е предвидила негативните ефекти от „лекарството“ си върху гръцката икономика.

„Трите институции използват един и същи довод, за да критикуват Гърция или пък да  избегнат собствените си грешки. Според тях в основата на всичко е липсата на структурни реформи, причинили дълбоката рецесия“, каза Румелиотис. Той призна, че докато Атина изостава с въвеждането на промените, по-големият проблем е, че строгите ограничения поведоха икономиката по дефлационната спирала. За това допринесе и  рязкото намаляване в търсенето сред гръцките граждани.

В понеделник ЕК потвърди, че последната част от финансовата помощ няма да бъде отпусната до септември. Така рискът страната да остане без пари за заплати и пенсии се увеличи сериозно.

В края на миналата седмица ЕЦБ обяви, че няма да приема ДЦК на Гърция като обезпечение за нисколихвените заеми докато докладът на „тройката“ не бъде приключен най-рано през август. Така бяха спрени жизненоважни източници на средства за банките в пострадалата страна, които вече ще трябва да заемат от националната централна банка на по-високи лихвени проценти. А както знаем, централната банка на Гърция е фонд с ограничени средства, след чието изчерпване ще трябва да започнат да се печатат драхми.

Самарас ще се опита да убеди кредиторите в невъзможността целите пред страната да бъдат постигнати. Като основен довод той ще посочи, че икономика продължава да се свива в следствие от увеличенията в данъците и орязванията на заплатите, проведени от „тройката“, допълва още New York Times.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ецб | Гърция | ЕС | МВФ

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини