Евдокия Манева: Премахваме пирамидите при екотаксите
Нови финансови механизми ще подпомагат бизнеса с отпадъци от 2014 г., казва зам.-министърът на околната среда и водите
Зелената икономика е бъдещето на държавата и фирмите
- Г-жо Манева, защо законът за отпадъците се оказа толкова труден за депутатите?
Управлението на отпадъците е една много сложна и многопосочна материя. Законът е труден, обемен, регулира различни сфери от тази многообразна дейност и безусловно може да предизвика известни затруднения. Забавянето при приемането на закона е предизвикано от острата съпротива на металиците, на хората, които се занимават със събиране на отпадъци от черни и цветни метали.
С новия закон за управление на отпадъците се променя режимът за тази дейност. Разрешението вече ще се издава от Министерството на околната среда. Много по-строги са изискванията за получаване на разрешение и разбира се, много по-сериозно ще се провежда контролът. Министерството на околната среда има контролен апарат, а Министерството на икономиката, което досега издаваше лиценз на търговците на цветни и черни метали, няма контролен апарат и контролът не е бил толкова стриктен.
Това създава сериозни неудобства на фирмите, които работят в тази сфера и съответно сериозна съпротива. Всички знаят за системните кражби на кабели, на капаци от шахти и на всякакъв вид метали и ги предават на съответните фирми. Поразиите за икономиката, и не само за нея, са огромни.
- И тях няма да ги има след като се приеме законът ли?
В Закона проличава сериозната и категорична воля тази практика да бъде променена, което срещна огромната съпротива на фирмите от бранша. Те намериха лоби сред депутатите и тези от тях, които се бяха ангажирали с търговците на скрап, направиха всичко възможно, за да забавят приемането на закона. Все пак обсъжданията в Комисията по околна среда почти приключиха. Заседанието през следващата седмица ще бъде последно и законът ще влезе в парламентарна зала за окончателното му гласуване.
- Кои текстове са революционни?
Целият закон е подчинен на новата европейска философия за управление на отпадъците. Един от последните документи на Европейската комисия е Пътната карта за управление на отпадъците. Всичко, което трябва да правим в бъдеще, е да подчиним своята дейност на основния приоритет, да намалим обема на отпадъците и отпадъците, които се образуват, да се разглеждат като суровина , източник на енергия или съответни материали, които да бъдат оползотворени и рециклирани.
Стремежът е в депата да попада минимално количество отпадъци. Това е и основната идея в новия закон и основната насока, в която ще полагат усилия не само органите на Министерството на околната среда, но и бизнесът, общините и всеки от нас гражданите.
- Има ли, баланс между наказанията и стимулите?
При първи прочит на закона се създава впечатление, че значително се завишават санкциите. Много подробно са изброени случаите, при които се налага всяка санкция, както и кой се наказва - бизнеса, който работи с oтпадъци или ги образува, кметовете на общините, които имат многобройни задължения в тази сфера, длъжностни лица, които престъпват правилата на закона.
- А гражданите?
За гражданите също се предвиждат санкции, само че те ще бъдат дефинирани в съответните нареби, които ще направят общините. Чрез своя контролен апарат, те са длъжни да следят дали гражданите спазват закона. В същото време има редица най-вече финансови механизми, които подпомагат общините и бизнеса да работят за доброто управление на отпадъците. През този програмен период 2007-2014 г. по ОП Околна среда Европейската комисия ни отпусна около 700 млн. евро за изграждане на регионални депа за управление на отпадъците в страната.
Освен това има редица схеми за финансиране от националния бюджет и от ПУДООС /Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ на различни мерки, включително за строителство на сепариращи и на компостиращи инсталации, за закриване и рекултивиране на депа и други дейности. За следващия програмен период предвиждаме да се толерира публично частното партньорство, за да се решат проблемите за оползотворяване на отпадъците и други напредничави идеи, които ще позволят максималното оползотворяване на отпадъците. Така че в бъдеще финансирането на определени дейности, свързани с отпадъци, ще засяга не само общините, а и бизнеса, който работи в тази сфера.
- Имате, ли вече предложения, за изграждане на енергийни мощности на база отпадъци. Както в София РДФ горивото от завода за столичния боклук, ще се изгаря в ТЕЦ?
Освен в София, първата крачка за такова съоръжение е направена и във Варна. Там изградения завод за сепариране и рециклиране на отпадъците има и следваща фаза - съоръжение, което ще подготвя за изгаряне частта от отпадъци, която не може да се рециклира. Вече има разговори с община Созопол за изграждане на такова модерно предприятие.
Предприемчивите кметове мислят една крачка напред. Признавам, че ние все още сме малко поизостанали в това направление. Все още изграждаме мрежата от регионални депа, а съвременни съоръжения има само в София, Пловдив и Варна, където ще имаме пълния по-съвременен цикъл за управление на отпадъците. Очевидно е необходимо да мислим вече за следващия етап на по-модерно решаване на проблема с отпадъците.
- Такса смет е несправедлива.
Такса смет е една от най-важните. Тя засяга всеки от нас.
- Тя може да бъде стимул ...
...или ако е погрешно определена, да създава тежест за населението и бизнеса. Искам да подчертая съвсем ясно, че в Закона за управление на отпадъците не се третира начина, по който се изчислява такса смет. Тази материя е уредена със Закона за местните данъци и такси.
- Но екоминистерството не поставя ли изискване за спазване на основния европейски принцип – който формира отпадъците, да плаща за тяхното събиране и оползотворяване?
Ние също споделяме идеята и схващането, че такса смет трябва да бъде пропорционална на услугата, която се предоставя. Тоест в зависимост от количеството, което се обработва или за което е предназначена, да се определя нейния размер. Такава възможност и в сегашния закон за местните данъци и такси е предвидена.
Но използването й зависи от това как кметовете на общините организират отчитането на количеството образувани отпадъци. Тук има известни затруднения, особено в големите градове, където има многофамилни жилища и е много трудно да се прецени, какво количество от коя фамилия е депонирано. Въпреки всичко възможности в тази посока има.
Ние сме изразили своята готовност, ако Националното сдружение на общините прояви инициатива, заедно с Министерството на финансите да участваме и да помислим за по-съвременни модели за определяне на такса смет. Така че да не бъде обвързана таксата с данъка върху собствеността, а да бъде определяна на по-справедлива база.
- Защо в някои градове на България се получи отдръпване на организациите за оползотворяване от разделното събиране? Боклукът се сепарира при депото, а не при източника, домакинствата...
Мисля, че впечатленията ви са базирани на практиката в София. За съжаление в столицата нямаме добро разделно събиране на отпадъците и в това отношение вина носят не само организациите, които са отговорни за разделното събиране на масово разпространените отпадъци, а и общината.
- Общината им разреши да направят сепариращи инсталации, където да карат смесен боклука, за да се отчете пред Европа, че София има сепариращи инсталации за боклука...
Това е една от причините. Могат да се намерят и други причини, но очевидно е, че общината трябва да подобри работата си по този въпрос. Има общини , в които разделното събиране е много добре организирано. В 192 общини има разделно събиране на отпадъци. Бургас е град с добре организирано разделното събиране. А сепариращи инсталации ще има, защото в кофите за разделно събиране попадат и други отпадъци освен тези, за които са предназначени.
Но съм категорична , че вече е преодоляно явлението да се събират трите цветни контейнера в едно транспортно средство и да се изсипват в сепариращата инсталация заедно. Проверките ни показват, че сега организациите, които правят разделно събиране, имат график за всеки отделен цветен контейнер и ги събират последователно. Ако забележат нарушение, гражданите могат да съобщят на телефонните номера на организациите, които работят в съответния район.
Те ще имат сепариращи инсталации и вероятно даже ще разширяват дейността си в това отношение, но все повече ще се засилва принципът за разделно събиране при източника на отпадъците. Още сме в началото на този процес и гражданите трябва постепенно да свикваме да разделяме отпадъка още в дома си и да го поставяме в кофите разделно събран, където му е мястото.
Ако общината разработи наредба, в която създаде стимули за разделно събиране на отпадъците и поощрява своите граждани да събират разделно, ще е възможно по-ефективно прилагане на този принцип и по-ефективно оползотворяване на отпадъците. Категорична съм обаче, че не трябва да очакваме всичко, което е свързано с отпадъците, да свърши държавата.
В по-голямата си степен в каква държава ще живеем - подредена и чиста или в мръсна и хаотична, зависи от самите нас и в много голяма степен от кметовете на общините. Те са тези, които подреждат общината, града, селото, където живеем.
- Малко ли са рециклиращите предприятия в страната?
Никак не са малко. Бизнесът все повече се насочва към дейности, свързани с отпадъци, защото те категорично са печеливши. Интересите са много големи. В областта на рециклирането на отпадъци има над 20 фирми. В областта на преработване на хартия работят пет предприятия, 5 са и стъкларските заводи, които преработват отпадъчно стъкло. Има интерес в бизнеса, но е важно разделно събраният отпадък да има качество и лесно да се преработва.
Например ако събраното стъкло е чисто, ако е разделено допълнително на зелено, безцветно, кафяво и друго цветно стъкло, то лесно се преработва в заводите и те с охота приемат такива отпадъци. Ако стъклените отпадъци се предават смесени с други отпадъци и ли всички видове стъкло смесени заедно, интересът към него е много малък и много често то не може да се преработва в този вид. Трябва допълнително да се разделя, което оскъпява производството. Така че успешното насочване и оползотворяване на отпадъците до голяма степен зависи от това как ние още в началния етап участваме в системата за разделно събиране.
- Какво показаха последните отчети на организациите за оползотворяване?
Разделно събиране е въведено за всички масово разпространени отпадъци - от опаковки - хартия, пластмаса, стъкло и метал. Освен това - от МПС, от електронно и електрическо оборудване, от гуми, масла и др. Най-сериозна практика и най-видимо за хората е разделното събиране на опаковки, тъй като това засяга абсолютно всеки, всички ние изхвърляме такива отпадъци.
През 2011 г. над 50, дори 60 % от пуснатите на пазара опаковки са рециклирани, с което са изпълнени целите, заложени за България от ЕС. Имаме 7 организации, които се занимават с разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Предстои до дни да издадем редовните годишни заповеди, с които определяме кои от тях са изпълнели целите и кои не са. Кои дължат на държавата за неизпълнение и какви суми. Цялата информация за организациите и резултатите от тяхната дейност качваме на интернет страницата на министерството.
- Ще има ли наказани с отнемане на разрешителни за дейността?
Все още не са приключили оценките за всички видове масови отпадъци и тяхното разделно събиране и оползотворяване. Има предприятия, които са били членове на организация и не са й платили дължимите суми и ще трябва да ги платят. Има организации, които не са си изпълнили целите по всички направления, така че също ще платят съответни санкции. Сегашният Закон формулира много общо случаите, при които може да бъде отнето разрешението. Затова имаме случаи, при които не се изпълняват задължения, а ние сме изключително затруднени да предприемем адекватни мерки.
В новия Закон конкретно и дефинитивно сме определили всички случаи, в които може да бъде отнето разрешение, така че да не допускаме пирамиди - организации, които само събират пари, без да изпълняват задълженията си. Още през следващата година това ще бъде преустановено.
- Колко пари се въртят от продуктови такси в организациите по оползотворяване?
Някои организации събират до 20 млн. лева от такси. Трябва да се има предвид, че таксите, които определят организациите за своите членове-производители, вносители, търговци, са значително по-ниски от държавно определените такси. Но целта не е да се събират огромни суми, а с минимални средства да се постигат целите събраните отпадъци да бъдат рециклирани и оползотворени.
- Колко са регламентирани депа и сметища?
Вие вероятно съвсем съзнателно използвате и двете понятия. Защото депо е място, което отговаря на изискванията и в което професионално се събират отпадъците. Сметища са тези безобразни места, на които всеки изхвърля всичко за каквото се сети - в дерета, рекички...
Непрекъснато имаме случаи, когато при голям дъжд се наводнят околностите, при почистване на реката след това се вижда, че тя е затлачена от отпадъците на същите хора, които след това страдат от наводненията...
Няма рекичка в България, която да не е превърната в сметище. Почти във всяко село, в покрайнините му има незаконни сметища. Над 1000 са тези незаконни сметища, въпреки че за последните три години успяхме да ликвидираме около 800 незаконни сметища.
- А законните депа ?
В България се предвижда да бъдат изградени 57 регионални депа. Страната е разделена на 57 региона. 32 депа вече действат и отговарят на всички изисквания. Това означава, че повече от половината от общините в България депонират в напълно законни места за депониране. С помощта на Европейската комисия от около 700 млн. евро ще бъдат изградени още 23 такива депа.
Две от депата се изграждат с национални средства, както и се разширяват няколко с изчерпан капацитет. Но трябва да подчертая, че още по-миналата година, с изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се създаде механизъм, който стимулира кметовете да намаляват количествата на депонирания отпадък, а от друга осигурява финансиране за бъдещи дейности. Чрез въвеждане на две специфични плащания за тон депониран отпадък, в общините ще бъдат акумулирани средства, които ще бъдат на разположение на кметовете в момента, когато има нужда да се изгради нова клетка или да се финансира съвсем нови съоръжения - завод или друга инсталация за преработване на отпадъците.
- Кое е най-модерното депо в страната?
В Ботевград е безусловно ще имаме модерно депо. Но модерно депо има и в Севлиево, в Монтана, в Созопол, в Русе... Депата, които са построени със средства на ЕС, отговарят напълно на изискванията и са модерни съоръжения. Но много зависи как се експлоатират тези съоръжения, зависи от това как съответната община организира целия процес на събиране на отпадъци, на поддържане на чистотата в града и на депониране като се спазват всички изисквания за запръстяване, измервания на количествата и т.н.
- Защо тогава ЕК стартира процедура срещу България заради отпадъците?
Защото още в края на 2009 г. всичките 57 депа трябваше да бъдат изградени. А ние сега говорим за изграждането на още 23, като от тях само за 5 има сключени договори. Още 17 са в процес на оценяване на проектите, които общините сигурно до края на годината ще започнат да се строят, но поне още две години няма да имат съоръженията. Поради грубо безхаберие на кметовете част от регионите се забавиха със създаването на проектите и с подготовката на необходимите документи за кандидатстване за европейски средства. Това е непростима безотговорност. Дават ни готови пари, които трябва да използваме, за да си създадем уют в населените места, където живеем.
- Има и проблеми със замърсяване на въздуха от тецовете...
За последните две години всички тецове, които нямаха сероочистки, вече имат такива съоръжения. Сероочистка се изгражда усилено в ТЕЦ Република в Перник. Пред пуск е в ТЕЦ Бобовдол. Пусната е инсталацията в ТЕЦ Марица Изток 2. Пусната е инсталацията на Топлофикация Сливен и в Брикел. Предстои да заработи инсталацията в ТЕЦ Марица 3, така че практически ние вече нямаме тецове, които да замърсяват със серни окиси въздуха. Изпращаме доказателства за това в Брюксел, че всички изградени сероочистващи инсталации работят ...
- Ще получи ли енергетиката отсрочка от ЕК за пълно заплащане на квотите за въглеродните емисии?
Тецовете и енергийните предприятия, емитиращи въглероден диоксид, могат да получат дерогация, ако инвестират в зелени технологии. Надяваме се в най-скоро време да има решение на ЕК по предоставената програма за дерогация от Министерството на икономиката.
- Зелената икономика поредната мода в говоренето на политиците ли е?
Мога с удовлетворение да кажа, че това не е просто етикет, който залепваме на разни семинари и други обществени инициативи, а усилие, което бизнесът полага съвсем реалистично. Многопосочни са дейностите в тази сфера. Едно от направленията, които характеризират зелената икономика, е въвеждането на ВЕИ. Знаете че България си е изпълнила задълженията за 2015 г. по дял на енергията от възобновяеми енергийни източници. В България има значителен брой водни централи. Има вятърни паркове, има фотоволтаици, които ползват енергията на слънцето.
Друга сфера на зелената икономика е използването на отпадъците за получаване на вторични продукти или на енергия. Мисля, че много силно ще се развива това направление. Мерките, които енергийните предприятия взимат за намаляване на емисиите от въглероден двуокис, също е усилие за спазване на параметрите на една зелена икономика. Всичко, което се прави за намаляване на замърсяването от големи предприятия, които досега са били свързани в представите ни с мръсно производство, е зелена икономика. Все повече се използват технологии, които изключват замърсяване на околната среда.
Всички усилия, които полагаме за намаляване на разходите на енергия, от една страна намаляват емисиите на въглероден диоксид, от друга страна намаляват показателите, свързани с фини прахови частици и други емисии в атмосферата и също са характерни за зелената икономика. Самият факт, че строим и сме ангажирали всяко населено място с над 2000 жители да има пречиствателна станция за отпадни води е в посока зелена икономика. Оползотворяването на утайките от пречиствателните станции също.
В някои ТЕЦ се експериментира тези утайки да се използват като гориво. Търсим и други начини за решаване въпроса с утайките. Всички тези усилия са не само на държавата, а са със сериозната подкрепа на бизнеса, който разбира, че това е бъдещето. Бизнесът знае, че не може да бъде ефективен, ако не мислим и за околната среда.