Лъчезар Богданов: Франция я очаква съдбата на Гърция

Г-н Богданов, от 1 август ще има повишаване на заплатите на чиновниците. Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че в неговото ведомство увеличението ще е около 35 процента. Как бихте коментирали, нужно ли е?

Като цяло се върви в правилната посока. Историческият модел в България за възнаграждения в администрацията и държавните предприятия беше ниски данъчни заплати и огромно количество допълнителни стимулирания, плащания и всякакви други бонуси, базирани на неясни критерии. От една страна всички казват колко са ниски заплатите в администрацията, а от друга огромно количество пари се доразпределят под най-различни форми. Според мен моделът трябва да се обърне. Трябва да имаме повече светли заплати, които обаче да бъдат обвързани с резултат, а не с някакъв формален ранг. Важно е министерствата и ведомствата да могат да имат стимул да правят реформи, да могат да повишат заплатите на част от служителите, ако съкратят процент от чиновниците в звена, които не вършат особена работа или са излишни. Такъв пример са дирекциите, хармонизиращи законодателството ни с това на ЕС, като подобни звена имаше във всички министерства. Сега вече България е член на ЕС, но същият брой юристи стоят.

Европейската централна банка излезе със становище, че България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. Доближава ли ни това към целта и добре ли е в момента страната ни да иска да въведе единната валута?

Ако гледаме обективните критерии и то като моментно състояние, към миналия месец единствено България, Дания и Швеция, и трите не са в еврозоната, изпълняват критериите за дълг, дефицит, лихви и инфлация. Така че ние имаме рамка, която след 2 години залитане в посока на не толкова дисциплинирана фискална политика, все пак се върнахме към обратната страна. На това ниво безспорно има напредък. Фискалната консолидация върви, но въпросът е до колко тя ще бъде подкрепена с други структурни реформи, които ще гарантират растеж, просперитет и привличане на инвестиции.

В момента, както не сме член на еврозоната, носим асиметрично шоковете на това, което се случва. Ако има нещо лошо, ние също го понасяме. Но не винаги понасяме добрите ефекти. Когато Естония въведе единната валута, част от позитивите се пренесоха върху естонската икономика. Когато нещата са зле, те са зле и за Естония, и за България. Но когато са добре, те са по-добре за Естония, а България не печели толкова. Ние нямаме независимост. Бизнесът ни е обвързан със страните от еврозоната, валутният ни курс също, основната част от банковата система. Така или иначе носим потенциалните негативи от някакво лошо развитие в еврозоната. Нека поне да понесем и позитивите, ако станем членове.

Най-накрая правителството в Гърция беше сформирано. Какви са вашите очаквания?

Около сформирането на правителство в Гърция и оспорването на сключената спасителна сделка и изпълнението на някои основни изисквания по отношение на фискалната дисциплина, фокусът се измести. Той трябваше да е насочен към по-дългосрочните реформи, които трябва да се проведат в страната. И не само в Гърция, а в почти целия Европейски съюз, включително и в държави като Германия, които засега изглеждат стабилни, а всъщност имат дългосрочни проблеми пред растежа и иновациите. Именно тази много детайлна пътна карта на реформи и промени според мен е риск пред страни като Гърция. Това не е просто да се обещаят 2-3 мерки за орязване на някой и друг милиард разходи. Въпросът е как да се направи така, че гръцката икономика да бъде динамична, да стане по-привлекателна за инвеститори, за тези, които работят в страната.

Големият проблем е, че все още няма достатъчно консенсус и воля за необходимостта от такива мерки. Все още политиците в Гърция и на много други места, приемат, че тази криза е някакво временно явление и всичко, каквото те ще правят и обещават е някакъв временен компромис, а моделът, който са развивали последните десетилетия, работи и е устойчив. Смятам, че той не е устойчив и тази социална Европа или Европа на благоденствието, дългосрочно не може да бъде устойчива в този глобален свят. Трябва изначално да се променят някои предпоставки. Такива например са негъвкавите трудови пазари, твърде високите права на синдикатите, прекалено големите обезщетения за безработица, строгите забрани за съкращаване на персонал, твърде голямата защита на държавните служители.

Кои са другите държави, застрашени от гръцката участ?

Всъщност това, което се случва в момента е това, което трябваше да се случи още в създаването на еврозоната. Конструкцията на еврозоната предполагаше, че страните имат обща валута, но когато имат проблеми с вътрешната икономическа политика, това ще води до нисък растеж, пазарите ще изпитат съмнение и съответно ще окажат натиск към реформи. Само че заради монетарния бум, който имахме след 2001 година, всичко това се маскира в един огромен бум на задлъжняването и харченето на пари, взети на заем. Затова има високи лихви в Италия, в Испания, затова сега никой не иска да ги кредитира. Съвсем скоро подобна съдба ще застигне и Франция. За да бъдат доведени инвеститори, те трябва да вярват, че в тази икономика ще има растеж, просперитет, ще има кой да произвежда и кой да плаща данъци в следващите 10 или 20 години. А за да има такъв просперитет и растеж, е необходима благоприятна за бизнеса среда. Тя предполага да бъдат премахнати доста от ограниченията и пречките, които няколко правителства са създавали в продължение на десетилетия.

Европа като цяло има нужда да се реформира. Имаше Лисабонска стратегия, която беше създадена именно, защото Европейската комисия и доста от икономистите осъзнаха, че Европа изостава. Вече не е място за иновации, за просперитет, за забогатяване и подобряване на живота. Има нужда нещо да се промени. Това не е нов проблем, нещо, което е дошло 2008 година. Това е нещо, което е на лице от няколко десетилетия на Стария континент и именно тези дългосрочни реформи трябва да бъдат направени. За съжаление, проблемът е, че и за тях няма достатъчно широк консенсус. Относно финансовата дисциплина вече повече хора осмислят, че не можеш да харчиш твърде много пари, ако няма кой да ти ги даде. За другите реформи обаче има нужда от доста по-сериозно осмисляне и приемане.

Как ще се отрази това на България?

На нас това ще се отрази по много неприятен начин от гледна точка на това, че България е силно обвързана със страните от еврозоната и с европейските си партньори. Очевидно криза и стагнация означава, че това ще се отрази и на българските партньори. Българската икономическа политика няма да може да лежи на теорията за прилива. Т. е. като се вдигне водата и вълната в Европа, и ние ще изплуваме заедно с нея. От тук насетне ние трябва да имаме растеж въпреки стагнацията в Европа. Трябва да има мерки, които да казват: „Навсякъде е зле, но ние ще дърпаме бизнес от други места”. Ние трябва да изпреварим и изместим останалите. Много беше лесно да се расте, когато всички растат, когато всичко е нагоре. Поне следващите 5 или 10 години в Европа политическата ситуация няма да е такава, каквато изглежда в момента. Дори да има възстановяване на растежа, той няма да е изключително динамичен.

Какво може да направи страната ни по въпроса?

Трябва да бъдем много, много по-добре от всички останали. За да се счупи инерцията, махалото трябва да отиде в другата крайност. Не можем просто да имаме средни или подобно на средните административни пречки пред бизнеса и да казваме „Ние сме подобни на Европа, какво трябва да реформираме?”. Въпросът е, че ние трябва да сме по-добре, за да дръпнем инвеститори към нас.

Дайте пример с мерки.

Има много наложителни мерки, но ако се фокусираме върху няколко неща, с които почти всеки бизнес трябва да се сблъска, това са процедурите, свързани със строежите, свързването на инфраструктурата, екологичните разрешителни, съдебна система по отношение на задължени вземания и несъстоятелност. В тези сфери страната ни изключително изостава от доста от страните в Европа. Дори от тези, които ние традиционно възприемаме като бюрократични, като бавни. Например тези системи работят много по-бързо в скандинавските страни, много по-малко ограничения има. Ние си мислим, че България е рай на слободията, а в другите страни има много регулации. Данните обаче показват, че у нас има много повече регулации, стъпки, забрани в сравнение със страни, които обществото е свикнало да възприема като ляв модел на развитие. Трябва да се спре с тези идеологеми. Факт е, че има много добри примери в Европа, трябва се поучим от тях. Такива са Дания, Норвегия, Естония, Ирландия. Да не говорим за Хонг Конг, Сингапур, Нова Зеландия, Австралия, където някой от процедурите отнемат 4-5 пъти по-малко време, документация и процедури отколкото в България.