Надеждите за спасяване на Европа се изпаряват

Решението на Европейската централна банка от миналата седмица, да намали основният лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.75%, като също така понижи и лихвата си за депозити до нулево ниво, беше в центъра на вниманието на финансовите пазари. Пристъпването на ЕЦБ в света на нулевите лихвени нива доведе до спекулации, че тя може в крайна сметка да бъде принудена да последва Федералния резерв и Английската централна банка с по-мащабни покупки на активи.

Инвеститорите ускориха бягството си от рискови активи към края на седмицата, предизвиквайки ново поскъпване на долара и рязък спад на еврото на валутните пазари, което същевременно оказа влияние и върху поскъпването на американските и германските облигации. Доходността на 2 г. облигации на Германия спадна под нула за пръв път в историята. Пазарният негативизъм ескалира от опасения, че действията на централните банки по стимулиране на икономиките не дават резултати.

Надеждите за спасяване на Европа се изпаряват, а решенията от срещата на европейските лидери вече отшумяха. Пазарните настроения отново са в негативна посока, отразявайки опасенията си от разпад на еврозоната, поради високите разлики в състоянието на отделните икономики. В този ред на мисли отново бе поставен въпросът защо северът трябва да плаща обяда на юга.

Министърът на финансите на Финландия заяви, че държавата предпочита да напусне Еврозоната отколкото да плаща дългове на други държави. Разликата между доходностите на периферните облигации и центъра се разшири до нивата от преди срещата на европейските лидери.

Международният валутен фонд ще понижи своята оценка за глобалния растеж през тази година, следствие на понижените инвестиции, заетостта и производството в Европа, САЩ, Бразилия, Индия и Китай, обяви директорът на фонда Кристин Лагард. Пониженията на лихвените нива в Китай и Европа, както и засилването от страна на Английската централна банка на нейната програма за закупуване на активи, говорят за неустойчивост на глобалното възстановяване, докато строгите антикризисни мерки и задълженията по държавния дълг оказват силен натиск върху развитите нации. Лагард настоява за фискален съюз в Европа, който да подпомогне растежа и финансовата стабилност, докато държави като Гърция има трудности да балансират финансите си.

На фона на замразения достъп до външно финансиране, Джей Пи Морган и Голдмън Сакс взеха решение да закрият 7 парични фонда в Европа поради риск от загуби за инвеститорите, след като ЕЦБ намали лихвата до исторически ниско ниво, което ще доведе дори до отрицателна доходност.

Индексът на заетостта на САЩ разочарова пазарите в петък, което беше причина за спад на EUR/USD до 1,2258, най-ниско ниво от юли 2011 г. Новооткритите работни места са едва 80 хил. при очакван ръст от 100 хил., като 25 хил. от тях са за временни работници. Безработицата остана без промяна, на ниво от 8.2%.

Суровините отново тръгнаха надолу

През изминалата седмица ЕЦБ и Централната банка на Китай намалиха основните си лихвени проценти, а Английската централна банка започна трети етап от т.нар „количествени улеснения". В дните преди тези решения цените на петрола демонстрираха възходяща тенденция, като “Brent” достигна цена от 102 долара за барел. След тези ключови решения, обаче цените на суровината започнаха да слизат надолу вследствие падането на еврото спрямо долара.

Въпреки че намаляването на лихвите в Китай трябваше да стимулира пазара, то бе прието по-скоро като признание за икономически проблеми и инвеститорите не се вдъхновиха. Американският лек суров петрол се понижи до 84 долара, след като два дни по-рано се търгуваше към 89 долара за барел. Тази сутрин той се търгува на цена от 84.70/80 долара, което е ръст от 0.8% за азиатската сесия.

Златото също понижи стойността си към края на седмицата, до 1584/85 долара при затварянето на петъчната търговия, като дни по-рано се котираше на нива от 1623/24 долара за тройунция. Тази сутрин ценният метал се разменя на цена от 1581/82 долара за тройунция.

Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД