Правителството да мисли дългосрочно за увеличаване на здравните вноски

Николай Хаджидончев: И в Европа има натиск за по-евтини лекарства

Държавата трябва да иска гаранции за доставка на медикаменти, може да намали и ДДС, казва изпълнителният директор на Teva

 

Как се отразяват промените в лекарствената политика на фармацевтичния бизнес? Ще ги доведат ли до загуби и какви механизми биха били възможни, за да се реши проблема с високата цена на медикаментите? „Икономика” потърси отговорите при Николай Хаджидончев, генерален мениджър на Teva Pharmaceuticals България,  подразделение на израелската компания майка Teva, който до скоро бе и управляващ директор на Alapis България (2009-2011), изпълнителен директор на Актавис ЕАД (2006-2009), генерален мениджър на Roche България (2002-2006) и генерален мениджър на Unilever България (1998-2002).

- Г-н Хаджидончев, по какъв начин се отразяват промените в лекарствената политика на вашия бизнес?

Първо искам да изходя от това, че в последните няколко седмици много се спекулира с цените на лекарствата. От една страна, това е така и се случва в цяла Европа, където също има натиск за сваляне на цените на медикаментите, както на иновативните продукти, така и на генериката. Основната причина за това е, че все повече пари се дават за лекарства в глобален мащаб заради застаряващото население. От друга страна, заради кризата старанието е разходите да се ограничат, включително и за здравеопазване. Съответно се търсят механизми за облекчаване на системата и един от тях е корекция в цените на лекарствата. Поради същата тази причина бе въведен на европейско ниво и референтния механизъм, който определя ценообразуването в различните държави.


- А у нас какво се случва?

Същото се случи и в България, така че този механизъм проработи. Цените и на оригиналните, и на генеричните продукти, бяха реферирани към 8 държави и съответно бяха коригирани на тази база. Имаше и един момент, в който наистина аз виждам логиката да се вдигне този шум около цените на лекарствата - при прехвърлянето на медикаментите, особено тези, които са с приложение в онкологията, от тръжната процедура в Министерство на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Съответно не беше доизпипана методиката, която определяше как да стане това и се даде възможност за едни разлики, които се получиха между последните цени, постигнати на търговете в рамките на МЗ, и новозаплащаните от различните болнични заведения цени, които реално са регистрираните цени на продуктите. Това се случва, без да има конкурентен механизъм, с който те да бъдат свалени до по-ниски нива. Именно за това беше започната и тази процедура, която трябваше да даде възможност на Здравната каса да договаря цени на медикаментите. Този процес вече почти приключи, чувам различни цифри, но в общи линии се постигна едно снижаване на цените, както на иновативните медикаменти, така и на някои генерични, до нивата, които са били на последните търгове в министерството. Това е едната страна, тук говорим за медикаменти с болнично приложени в онкологията, също и амбулаторни, които преди това са били закупувани от МЗ.


- Предприетите промени в Наредба 10, които дават възможност на НЗОК да договаря всички лекарства, а не само на 100% реимбурсираните от нея, според вас ще постигне ли някакъв резултат?

По принцип това е добре, защото в крайна сметка, имайки предвид, че в момента има само един реимбурсиращ орган, тук няма конкуренция. Говоря между реимбурсиращия орган – НЗОК, и някои други частни фондове. Съответно трябва да се намери механизъм, в който да се поставят нещата на пазарна основа. Това само по себе си е чудесно. Единственото, което бих споменал като възможна заплаха в текстовете на наредбата е, че има хипотетичен случай. Фирма А, например, има регистриран продукт в държавата. Съответно какво казва касата „Искаме да договаряме с всички, които произвеждат съответната молекула”. Този случай е, когато на основния медикамент е паднала патентната защита и имаме два или три генерични продукта, които са регистрирани в държавата. Това, за което трябва да се внимава в този момент, е да не се спекулира прекалено с цената. Тук имам предвид, че всеки един производител на продукта, местен или чуждестранен, си прави преценка на база на количествата, на база на планиране, какво би могъл да достави като количества за съответната държава и съответно на каква цена.

В зависимост от разходите, които всяка една фирма има за производството, тя си определя цената и има нива под които не може да падне, защото ще започне да продава на загуба. Това в никоя компания не се желае с изключение на моментите, в които има специална пазарна тактика. Нека отново хипотетично си представим случая, в който всички компании дават оферти и тук имам притеснението, ако се прави спекулация и се даде оферта, с която съответната една компания спечели цялото количество. Какво се случва, ако тази компания после не може, поради чисто производствени причини, да достави това количество? Това трябва да се има предвид, защото в края на краищата всичко трябва да се прави за пациента. На пациента трябва да му се осигури лечение, защото това му е конституционно право. От там нататък държавата трябва да се намеси и да гарантира, че съответния медикамент, който ще бъде доставен за пациента, е с необходимото качество. Трябва да се внимава и да се намери златния баланс, който да гарантира добро качество на добра цена.

Трябва много да се мисли и върху репутациите на компаниите, които предлагат съответните медикаменти и наистина да се избегне дъмпинг, който да не е покрит с някаква гаранция. Да, при всяка една компания може да има производствен проблем, затова казвам, че трябва да има по-голяма гъвкавост, ако се случи подобно нещо. Проблемът обаче е и друг - че когато ти в един момент си правиш плана, си го правиш на съответните количества. Когато съм видял, че на тази цена не мога да доставя, аз съответно не държа на склад дадения продукт. Ако обаче спекулант е дал по-ниска цена и не може да достави, какво се случва, кой страда в момента - пациента. Не бива да се допуска подобно нещо, защото прекъсването на едно лечение може да има фатален изход за някои от хората. Съответно имайки това предвид, наистина трябва да се балансира и работата на администрацията. И според мен тук най-доброто нещо е да се коментира с асоциацията или с производителите и да се наложат форми на гаранция за доставка или гаранция на качество и доставка. Все още има моменти, които се заобикалят от някои производители, за това трябва да се продължава контрола не само при самата регистрация, но и в последствие.


- На достатъчно добро ниво ли функционира Комисията по цени и реимбурсиране на лекарствата?

Тази комисия беше направена с една чудесна идея - да ускори както процеса на рефериране, така и процеса на регистрация и реимбурсация на продуктите. Основно тя трябва да работи в интерес на пациента и намаляване на разходите, допускайки повече генерични продукти, защото в края на краищата постоянно отпадат патенти, излизат генерични продукти на пазара и това води само по себе си до намаляване на цената, която се плаща от раимбурсиращия фонд, или държавата, или пациента. За съжаление обаче хаосът в последните месеци малко забави нещата. Като че ли комисията в момента не работи до толкова ефективно и трябва да й се наложи или да се намери механизъм, с който да работи по-бързо и да направи достъпа на генерични медикаменти по-бърз за пациента. Това, което чух обаче, е малко притеснително, ако не се изчисти. Да не се допуска реимбурсацията на нови медикаменти, както беше сега, един път на три месеца, а да стане на 12 месеца.

От една страна беше казано, че това е валидно като правило за иновативните медикаменти, но това не е точно изписано. И ако не се ограничи само за иновативни, това означава, че не се дава достъп. Ако се появи междувременно генеричен продукт, то той няма да може да бъде включен и това означава, че самата система гарантира едно поддържане на високи цени. Проблемът е двояк. При положение, че има медикамент, който се е появил в момента, да кажем, че се появява в началото на годината, и е изпуснал съответния срок, трябва да се чака една година. Как ще се обясни това на пациентите, за които този медикамент би бил животоспасяващ?? Как ще обясниш, че той не е включен и защо не им се дава? Нека си говорим откровено, като пациент, на който този медикамент му е единствения шанс, ти би ли приела да чакаш административни процедури в период на една година? Затова отново се връщам на думите си, че трябва да се намери идеалния баланс, първо имайки предвид интереса на пациента и второ, имайки предвид финансовите ограничения, които ги има навсякъде.


Не сме единствената държава, която има такива, но за съжаление при нас финансовите ограничения са едни от най-големите, защото просто сме бедна държава, каквито и параметри да гледаме. Като имаш много нисък брутен вътрешен продукт, имаш и много нисък дял на инвестиция в здравеопазването. Затова трябва да се обмисля много сериозно. Всеки един от хората, които са в Комисията по здравеопазването, трябва да се постави в един момент на мястото на пациента, който би трябвало да има достъп до качествено здравеопазване и от друга страна - да се постави на мястото на реимбурсиращ орган, който се задъхва от това, че ние сме все по-болни и по-нуждаещи се от медикаменти нация. В същото време бюджета е такъв, какъвто е определен, от една страна трябва да се плати на лекарите, на болниците, трябва да се плати за медикаментите и понякога е много трудно да балансираш.

- Добра идея ли е според вас у нас да се приложи гръцкия модел в работа по намаляването на лекарствените цени – да се определи таван, усреднен от трите най-ниски цени в Европа на даден медикамент?
 
Когато се говори за гръцки модел трябва също много да се внимава, защото никога не трябва да забравяме, че се намираме в България и не трябва да излизаме от показателите на българския пазар. Когато се сравняваме с Гърция, това е чудесно, но говорим за пазар, който е четири пъти по-голям от България. И като потребление на брой опаковки, и като обеми пари. Така че фармацевтичните производители имат ролята да дадат на пациента възможността за качествено лечение, с качествени медикаменти, но в същото време това са търговски дружества. Те трябва да произвеждат, за да могат да инвестират в повишаване на качеството, в нови продукти, в заплати, те трябва да си планират нещата, кое как и на каква цена, защото в края на краищата другия вариант е - да се създаде един държавен монопол, който да се поеме от държавата като социална функция и да не се мисли за печалба.

Всички компании, които произвеждат медикаменти, са търговски дружества и едно от основните неща, които тях ги интересува, е печалбата. Затова е много важно наистина да има баланс. Не трябва да се отива нито в едната, нито в другата крайност, защото за съжаление крайностите винаги водят до едно основно нещо и то е страданието на пациента. Другото е политика и, с извинение, популизъм и печелене на евтина слава. Заради всички проблеми, които има в здравеопазването и основния, че то е недофинансирано, понеже няма възможност, трябва хората, които взимат решения, да са много отговорни и да внимават, за да не се получи това, което никой не иска - да страда пациента. Много е опасно, когато се прилага чужд модел, без да се пречупва през нашите възможности. Нека се използва информация, не само от Гърция, но и от други държави, но да се има предвид пазара у нас. Защото когато са стигне до ситуация, в която някой трябва да продава на цени, които са по-ниски от себестойност, или даването на такава цена може да рефлектира негативно върху друг много по-голям пазар, не съм убеден дали някой няма да напусне този пазар.

- А как според вас могат да се намерят пари в здравеопазването?

Много е лошо да се пренебрегват едни граждани за сметка на други. Тук държавата трябва по-дългосрочно да мисли как да се увеличат здравните вноски. Разбира се, всичко това е свързано и с кризата, но държавата, която осигурява една голяма част от потребителите на здравни услуги, трябва да ги осигурява адекватно с потреблението. Защото става така в момента, че хора, които са в трудоспособна възраст, в която нямат нужда много да експлоатират това, което са инвестирали в здраве, плащат здравето на другите. Е да де, ама за съжаление пропорцията се променя и колкото повече се променя, толкова по-тежко ще е за тези, които работят, да плащат осигуровките на всички. Трябва да се намери механизъм всеки един, който се ползва от здравни услуги, под някаква форма да плаща. Нека да не забравяме, че има и още един момент и той все повече се задълбочава - този със заплатите на медиците. Ако не се направи нещо по този въпрос, аз не знам кой ще ни лекува. Все повече хора, които завършват медицина, търсят реализацията си в чужбина. А кой ще дойте при нас, като сме най-бедната държава, от къде ще си вкараме лекари? Никой няма за тези пари да дойде да работи у нас.

- Възможно ли е да паднат цените на медикаментите, ако се смъкне надценката, както предлага здравия министър?
 
Тук влияят различни фактори, или субекти - от една страна имаш пациента в единия край на уравнението, в другия - реимбурсиращия орган. В случая говорим за тези медикаменти, които са платени изцяло от държавата. Защото в другия вариант е пациента от едната страна и от другата - производителя. Между тях има аптеки, търговци на едро. След като се очаква от производителите да направят крачка, нормално е да се предложи и тези на дребно да направят такава. Всеки си прави преценка дали му е изгодно или не. Трябва да се внимава, когато се взимат законови решения, които задължават нещата да се случат. Може да се предложи на търговците на едро и аптеките да намалят печалбата от надценките си, но те и така го правят, защото ние сме, все пак, свободен пазар. Има максимална надценка, но едва ли има някой, който да работи на максимума от нея, защото има пазарна такава.

- От къде да се вземат пари за лекарствата, които държавата плаща, като липсват в общ план пари за здравеопазване?

Една голяма част от цената на лекарствата представлява ДДС. Защо държавата не поеме другата част и да каже, че ще го намали наполовина?

- Финансовият министър едва ли би се съгласил?....

И е прав, защото когато не влизат едни пари, в държавния бюджет ще се отвори дупка. Но аз бих казал: в такъв случай, нека се каже така - следващата година с 20% ще бъде увеличен бюджета за лекарства и ще се вземат от ДДС, което се плаща за лекарства. Трудно е, но не можеш да запълваш дупки, рискувайки здравето на хората.

 

Руслана Петрова



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини