„Замразените“ цени ще доведат до ново поскъпване на храните
Само съд и съдия-изпълнител имат право да начисляват такси върху просрочени вземания, каза Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители”
- От август вече е в сила „замразяването” на цените на 10 хранителни стоки от първа необходимост. Има ли някакви сигнали при вас относно качеството на храните?
Не, все още няма такива сигнали. Смятаме, че тази мярка не е подходяща, защото не е пазарна. Рано или късно ще се плати за това, което сега изглежда един вид подарък. Подаръци в икономиката няма. Ако даден търговец поеме подобен ангажимент, то очаквам в някакъв следващ период да си избие това, което е вложил, за да замрази цените. Колкото по-бързо бъде прекратена тази практика, толкова по-добре. Единственото, което трябва да направи държавата е да съсредоточи усилията си да анализира къде по веригата няма достатъчно конкуренция, дали някъде не са се формирали картели или групи от големи прекупвачи особено на регионален принцип.
Подобни замразявания на цените няма да доведат до нищо добро. Първо, че те не са пазарни. Това е един вид публичен картел, който държавата е сключила с търговците.
- Смятате, че след приключване на този срок цените на храните, които са били „замразени”, ще се увеличат?
Да, точно така. В някакъв бъдещ период бизнесът ще си компенсира това, което сега е предоставил. Просто ние ще си го платим по-късно с все лихвите. Нали затова започнахме да градим пазарна икономика? Защото си изпатихме от всякакви нагласявания на цените. А те са най-обективни, когато са пазарни. Не разбирам защо държавата трябва да проявява такова вмешателство.
- Очаквате ли фалити на производители и преработватели?
До такова нещо винаги може да се стигне. Нас ни интересува крайната цена. Виждаме, че много често в тази цена има движения, които не са основани на някакви обективни дадености като слаба реколта, лошо време. Те са необясними за нас. Високите цени се дължат на това, че механизмите на конкуренция не работят на всички нива. Ще ви дам един пример. През края на 90-те години бяха изградени десетки стокови тържища за селскостопанска продукция. Това са едни регионални борси, където производителите могат да носят продукцията си, а търговците наддават за всяка една партида. Това означава, че има един реално функциониращ пазар. Докато сега има много лоши сигнали и информация, че различни прекупвачи изкупуват продукцията директно. В много от случаите това води до невъзможност на даден производител да избере из между няколко оферти. Просто в дадения регион действа само един прекупвач и производителят няма избор. Естествено е, че този прекупвач фокусира в себе си възможности да въздейства върху цената както от едната страна надолу, като изкупува, така и след това, като продава продукцията, ако в даден регион няма други търговци. За мен подобни механизми пораждат проблем по веригата. Просто трябва да има реална конкуренция на всяко едно ниво.
- Смятате ли, че може да се говори за картел при търговските вериги?
Дори и да смятам, че има картел, това е само някаква догадка. Но със сигурност държавата има инструменти, в случая на Комисията за защита на конкуренцията, министерството на земеделието и храните, министерството на икономиката. Когато се забележат съмнителни индикации, например като еднакви цени в няколко вериги, но не знам до колко активно държавата провежда такива действия. Те не трябва да са кампанийни и да се тръгва след проблема, когато се види, че той е на лице. Това трябва да бъде постоянна функция на тези органи. Всяка година те би трябвало да изработват определено проучване или доклад, в който да се определят такива нередности, ако има, да се посочва дългосрочна политика.
- Как потребителите могат да се предпазят от некоректните търговци?
Една от възможните опции е, поне в рамките на сезона, да пазаруваме плодове и зеленчуци директно от производителя. Хубаво е, че в България това не е толкова трудно. Това е една възможност да купуваме директно от производителите, защото имаме ясна гаранция за произход. В много от случаите цените може да са и много по-добри, защото не минават през прекупвачи.
- Все по-често потребителите получават „честитки” за неплатени сметки от фирми – събирачи на дългове. От Комисията за регулиране на съобщенията предупредиха и мобилните оператори да спазват законовите процедури, когато използват подобни фирми. Има ли и при вас подобни жалби срещу такива фирми?
Да и това става все по-постоянно в последните месеци. Има два основни проблема. Първият е, че независимо дали е мобилен оператор или банка, или някаква друга голяма компания, след като тя прехвърли своя вземане, тя е длъжна да уведоми длъжника, че неговото задължение е прехвърлено към трето лице. Това не се прави. До момента не съм срещал случай, в който някой потребител да каже, че е получил писмо от мобилния оператор, че дългът му е прехвърлен към фирма за събиране на вземания. А това е много важно. Второто нещо е, че доста от фирмите за събиране на вземания си позволяват да начисляват различни такси за своите услуги, за което нямат абсолютно никакво законово основание. Единствено, което може да се начисли е законовата лихва върху задължението. Единствените, които могат да начисляват такси са съда в случай на съдебна процедура и съдия-изпълнителят, ако се стигне до неговите услуги. Но тези фирми, които събират вземания, нямат абсолютно никакво законово право да искат от потребителите подобни такси. Хората трябва да знаят да не се поддават на този психологически натиск и да не заплащат суми, които те не дължат по никакъв начин.
- Тези, които вече са се „опарили” какви действия могат да предприемат? Вие какво правите при подобни оплаквания на потребители?
В общия случай съветваме хората какво да предприемат при конкретната ситуация. Когато хората са стресирани не знаят какво точно могат да направят. Веднъж човек, ако е платил пари, които не дължи, връщането назад е много трудно, почти невъзможно. На практика единствената процедура е човек да заведе иск, че е платил нещо, което не дължи.
- Какви точно съвети давате на потребителите?
Например идва при нас потребител и носи писмо от такава фирма за събиране на вземания, в която е посочена определена сума, която той трябва да заплати. Човекът е прекратил договора си с мобилния оператор и са му останали да плати 10 вноски по 20 лв. В същото време той получава писмо, в което се посочва, че дължи 300 лв. Ние изчисляваме сумата, която трябва да е реалното задължение плюс лихвата за определения период. Да предположим, че периодът, който е изминал е една година, значи лихвата, която ще бъде дължима е грубо казано около 10 процента. Следователно задължението на този човек ще бъде 220 лв., а не 300 лв. Затова съветваме хората и обясняваме, че всичко, което трябва да заплатят е сумата с лихвата и нито стотинка повече. Оттам нататък хората биват сплашвани със съд, със съдия-изпълнител. И нека след това фирмата да отиде да заведе иск за останалата сума. Няма по какъв начин това да се случи. Всичко това е една заплаха.