Българите купуват онлайн най-често дрехи

Само 22.2% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт

Българите пазаруват най-често по интернет дрехи и спортни стоки (75.8%), 32.7% са поръчвали стоки за дома, а 19.1% са правили разходи, свързани с пътувания или хотелски резервации. Това става ясно от данни на Националния статистически институт за 2018 г.

Почти еднакъв е броят на купувалите онлайн билети за различни събития (кино, театър, концерти, спортни събития) и електронно оборудване (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), съответно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са закупили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен софтуер и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика - 3.2%.

През 2018 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 20.8% . Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 34.9 и 37.4%, докато едва 1.8% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Очаквано жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 21.9 и 19.6%.

Трендът е повечето от онлайн потребителите да купуват стоки или услуги от търговци от България (87.5%), но немалко пазаруват и от други европейски страни (35.3%) или от други страни извън ЕС - 17.2%

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 72.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 4.8% спрямо предходната година. Същевременно 71.5% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.

През 2018 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (75.3%), а след него се нареждат Североизточният и Южният централен район, съответно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен район, където с достъп до интернет са съответно 70.0 и 68.5% от домакинствата, изостават от средната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в Северозападния район - 65.2%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 89.5% от тях имат достъп до интернет при 66.4% за домакинствата без деца.

Използване на интернет

През 2018 г. 63.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 години, като 92.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и 17.8% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората никога не са използвали интернет (фиг. 2).

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 64.9 и 62.4%.


Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - 89.6% от лицата с висше образование и 37.7% от лицата с основно или по-ниско образование използват редовно глобалната мрежа. Трудовият статус също се отразява върху активността на населението в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират редовно, а при работещите (наети и самостоятелно заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината безработни (45.1%) също използват редовно интернет. Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл. смартфон), който се използва от 56.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. 27.5% от лицата са го използвали за сърфиране в интернет.

Лицата най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация и забавление, като 53.9% провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез използване на приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Почти еднакъв е делът на използвалите глобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги (43.0%) и на тези, които са изпращали/получавали е-поща (40.0%). Всеки трети на възраст между 16 и 74 години (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, свързана със здравето. Най-малко са използвали интернет, за да си запишат час при лекар чрез уебсайт или приложение - 3.5%.


Взаимодействие на лицата с публични институции

През 2018 г. 22.2% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца. При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 22.7 и 21.8%.

Доверие, сигурност и поверителност в интернет

Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни, разнообразието на използваните устройства и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред нови предизвикателства, отнасящи се до безопасността в интернет. През 2018 г. в изследването беше включен модул, чиято цел е да събере данни за способността и уменията на лицата да защитават личната си информация онлайн. Резултатите показват, че от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години, които са използвали интернет през последните 12 месеца:

· 57.6% се идентифицират чрез потребителско име и парола при използване на услуги в интернет за лични цели (напр. онлайн банкиране, публични услуги, онлайн пазаруване);

· 35.9% използват профила си в социална медия за вход при използване на друга онлайн услуга;

· 10.9% прилагат по-сложни и сигурни методи за идентификация като процедури, свързани с използването на мобилен телефон, цифров сертификат, електронен подпис, токен устройство и др.;

· 38.4% посочват, че не използват методи или процедури за електронна идентификация, докато сърфират. Смартфонът е предпочитано устройство за достъп до интернет и през 2018 г. 54.6% от лицата използват такова устройство за лични цели, като от тях:

· 55.6% го защитават чрез софтуер като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са инсталирани автоматично или са вградени в операционната система, а 12.8% са инсталирали или са се абонирали за такова приложение сами;

· 33.7% не използват или не знаят дали използват приложение за сигурност и защита на смартфона си;

· 76.5%, посочват, че не са претърпели загуба на информация, документи, снимки и други данни в резултат на вирус или други зловредни програми;

· 35.5% поне веднъж са ограничавали или отказвали достъп на различни приложения до лична информация, съхранявана на смартфона им (напр. местоположение, списък с контакти, снимки). ИКТ на работното място 7 Използването на информационни и комуникационни технологии вече е ежедневие и много от дейностите на работното място не могат да бъдат осъществени бързо и ефективно без тях. Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване показват, че:

· 38.5% от наетите и самостоятелно заетите лица посочват, че използват компютър, лаптоп, смартфон, таблет или друго преносимо устройство поне веднъж седмично по време на служебните си дейности;

· 8.0% използват друго компютризирано оборудване или машини на работното си място;

· 29.6% считат, че уменията им, свързани с използването на компютри, софтуер или приложения, отговарят на техните задължения, 8.3% посочват, че имат умения, за да се справят с по-трудни задачи, а 2.0% преценяват, че се нуждаят от допълнително обучение, за да извършват служебните си задължения.

Най-често по време на работа лицата разменят имейли или въвеждат информация в бази данни (27.3%), създават или редактират електронни документи (22.9%), както и използват специфичен работен софтуер (напр. за проектиране, анализ на данни, обработване и др.) - 15.2%. Най-малко наети или самостоятелно заети разработват или поддържат информационни системи или софтуер (2%).

Цифрови умения


Резултатите от изследването показват, че повече от половината лица на възраст между 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на обучение с цел да подобрят уменията си, свързани с използването на компютър, софтуер или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн обучение или самообучение са провели 8.4%. По време на работа са се учили от колега, ръководител или ментор 4.5%, а 1.9% са участвали в обучение, заплатено или осигурено от техния работодател.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: НСИ | интернет | домакинства | онлайн търговия

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини