България ще плаща по €91 млн. годишно след влизането в Еврозоната
Това обаче ще е в продължение на 5 години, след които 7 години страната ни няма да има такова задължение
Снимка: Economic.bg/ Архив
~ 1 мин.
През първите 5 години след влизането си в Еврозоната България би плащала по 91 млн. евро годишно. Това показват изчисленията на финансовото министерство, обявени от ресорния министър Владислав Горанов пред парламента.
Той обясни, че страната ни ще започне да внася вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва в момента, в който страната ни приеме еврото. След този момент България обаче ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. "Срещу вноската си България и останалите държави-членки от Еврозоната ще ползват фонд за решаване на кризи в размер на 500 млрд. евро", каза Горанов.
Страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0.5639% от капитала на ЕСМ. Вноската, която ще трябва да плащаме, ще е приблизително 0.45% от бюджета за 2018 г. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда.
На 12-ата година от влизането на България в Еврозоната или при достигане на 75% от средния БВП за ЕС, страната ни ще трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската, която по данни от 2017 г. възлиза на 238 млн. евро общо - приблизително на 0.43% от днешното БВП или 1.2% от бюджета за 2018 г.
Според Горанов вноските не са непосилни за България, особено поставени в контекста на новите възможности и ползите, които достъпът до ЕСМ ще даде на страната ни.
Той обясни, че страната ни ще започне да внася вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва в момента, в който страната ни приеме еврото. След този момент България обаче ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. "Срещу вноската си България и останалите държави-членки от Еврозоната ще ползват фонд за решаване на кризи в размер на 500 млрд. евро", каза Горанов.
Страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0.5639% от капитала на ЕСМ. Вноската, която ще трябва да плащаме, ще е приблизително 0.45% от бюджета за 2018 г. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда.
На 12-ата година от влизането на България в Еврозоната или при достигане на 75% от средния БВП за ЕС, страната ни ще трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската, която по данни от 2017 г. възлиза на 238 млн. евро общо - приблизително на 0.43% от днешното БВП или 1.2% от бюджета за 2018 г.
Според Горанов вноските не са непосилни за България, особено поставени в контекста на новите възможности и ползите, които достъпът до ЕСМ ще даде на страната ни.
