БДЖ – докога все така ще я караме?

"БДЖ-Пътнически превози" отново е в цайтнот. Ситуацията в момента с нищо не се различава от тази, в която компанията попада периодично последните години – запорирани сметки заради просрочия по кредитите (в случая по облигационен заем) и невъзможност на дружеството само да посрещне задълженията си. Става въпрос за едни 103 млн. лева, които отдавна трябваше да са погасени. Миналата седмица министерство на финансите отложи решението му с 10 дни (разбирай отпускането на поредния заем за "Холдинг БДЖ") и обеща да потърси „отстъпки” от облигационерите. 10-те дни отсрочка изтичат в края на тази седмица и до момента няма сигнал за благоприятен изход от ситуацията.

Всъщност спорадичните заеми за БДЖ Холдинг с цел да се покрият просрочени кредити на дружеството за пътнически превози са само един от „механизмите” за наливане на бюджетни пари в компаниите от групата на БДЖ. Всяка година в закона за държавния бюджет се отпускат субсидии и капиталови трансфери за "БДЖ-Пътнически превози, НКЖИ и "Холдинг БДЖ", които приближават последните години половин милиард лева или около 0.5% от БВП и над 2% от всички държавни разходи.

Данните за отпуснатите субсидии за текуща дейност и капиталови трансфери са видни от годишните доклади по отчета за изпълнението на държавния бюджет. Докладът за 2017 г. все още не е публикуван, така че за миналата година все още няма яснота дали отпуснатите в крайна сметка суми на жп компаниите са същите като заложените в приетия бюджет. Предвид това, че миналата лято по спешност беше гласувана държавна помощ на "Холдинг БДЖ" от 62 млн. лв. (де факто капиталов трансфер), с която да се погасят задължения по кредити и към НАП, то най-вероятно сумата за трите дружества ще е набъбнала над 500 млн. лв. за годината.

Динамиката на разходите от държавния бюджет за дружествата от групата на БДЖ показва, че бремето им върху бюджета и съответно данъкоплатците като цяло нараства през годините в абсолютна стойност. Сумата, изчислена от нас за 2017 г., е вече близо 2 пъти по-голяма от тази, отпусната през 2007 г. Спрямо БВП, обаче, предвид това, че съвкупното производство расте,  тези разходи остават стабилни на около 0,5% от БВП. Като част от разходите по държавния бюджет пък общият трансфер от бюджета за дружествата варира в тесни граници между 2 и 2,5% през годините. Все пак, последната 2017 г. прави впечатление с относително високите суми и в абсолютно, и в относително изражение, най-вече заради извънредната помощ от 62 млн. лв. за холдинга от лятото. 2018 г. също се очертава „гореща” за държавното подпомагане на компаниите от групата.  Освен увеличението и на капиталовия трансфер, и на субсидията за НКЖИ с по 10 млн. лева тази година спрямо 2017 г. (съответно на 115 млн. лева и 145 млн. лева), през февруари вече бе отпуснат спешен заем за 31 млн. лева за да се плати на кредиторите по облигационен заем за холдинга.

Макар и тази сума да бе отпусната като заем, тя отново потъва в бездънната каца на жп. сектора и не е ясно кога и как ще бъде върната (предвид постоянно надвисналите и изискуеми просрочия). Тепърва ще се решава дали или по-скоро под каква форма да се дадат и едни допълнителни 103 млн. лева – заем или капиталов трансфер, тъй като вероятността да се постигне някакво опрощаване или други отстъпки от облигационерите в следващите 1-2 дни не изглежда голяма. Така, 2018 г. може да постави нов „рекорд” в отпуснатите от бюджета суми за компаниите от групата и за първи път да надхвърли 600 млн. лева, от които:

• за "БДЖ-Пътнически превози" – 175 млн. лева субсидия за текуща дейност и 35 млн. лева капиталов трансфер;
• отделно около 15-20 млн. лева на година отиват за компенсиране на намалените карти и билети (т.нар. социална функция на железницата). Общо само за пътническия превоз 225-230 млн. лева;
• за НКЖИ – 145 млн. лева субсидия и 115 млн. лева капиталов трансфер, т.е. общо 260 млн. лева;
• 1 млн. лева заем от бюджета за "Холдинг БДЖ" (вече отпуснат) и много вероятен втори заем за 103 млн. лева, т.е. очаквани към момента 134 млн. лева спешни заеми.

На фона на тези огромни суми, данните за превозените пътници показват бързо намаление с всяка следваща година – както заради демографията и намаляващото население, така и заради все по-малко конкурентната услуга на БДЖ спрямо другите начини за транспорт (бусове, маршрутки, лични автомобили, споделено пътуване).

Графиката по-горе ясно показва бързия спад на пътниците, като от 2010 г. насам намалението е с близо 10 милиона души, или около 1/3. Така, държавният трансфер за "БДЖ-Пътнически превози" на превозен пътник постоянно расте и от около 7 лева през 2010-2011 г. вече надхвърля 10 лева. БДЖ се превръща в едно все по-скъпо удоволствие за част от населението, което се плаща от останалата част от населението.

Перспектива това да се промени няма, ако се гледат финансовите резултати както на дружеството за пътнически превози, така и на инфраструктурната компания НКЖИ. Освен че традиционно са на загуба, тази загуба се увеличава през 2017 и за двете дружества - от 4,6 млн. лева нетна загуба през 2016 на 8,6 млн. лева за "БДЖ-Пътнически превози" и от 28,3 млн. лева на 50,7 млн. лева за НКЖИ. В същото време, на фона на намаляващи пътници и отказ от мащабно преструктуриране на дружествата, данъкоплатците ще продължат да плащат сметката. А последната, както изглежда, ще става все по-солена.