Бизнесът предупреди властта да не измисля „иновации“ за субсидиране на „Белене“

Според Асоциацията на работодателите досегашните заявки на енергийния министър не са достатъчни

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която членуват и четирите национално представени работодателски организации, предупреди властта да се придържа към принципите „прозрачност“, „пазарност“ и „икономическа състоятелност“ при осъществяването на проекта АЕЦ „Белене“. АОБР изпрати официална позиция във връзка с предстоящото гласуване в Народното събрание на 7 юни 2018 г., с което проектът вероятно ще бъде „размразен“.

АОБР за пореден път заявява, че разработването и реализацията на нови енергийни проекти е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

Асоциацията обаче е притеснена, че енергийният министър изтъква постоянно само две изисквания за осъществяването на проекта – да няма държавни гаранции и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Докато не казва нищо за други рискове, чрез които проектът може да се осъществи при „непазарни условия“ и финансовата тежест да падне върху гражданите и бизнеса.

Не откриваме публично заявена изрична забрана на преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй“. Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи, се посочва в позицията на бизнес организацията.

АОБР предлага и стъпките, които да се предприемат от държавата, за да бъде проектът „Белене“ успешно реализиран и дългосрочно устойчив, спазвайки принципите за прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност.

Според тях трябва да се следват следните стъпки:

Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене“, публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ „Белене“ – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания - осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе.

Считаме, че е необходима публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ „Белене“, за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи.

С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ „Белене“ електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.

Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение.

Съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация.

При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи.

Не на последно място, гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини