Благоденствието в България все повече прилича на „балон“

Точно преди месец в парламента беше проведена международна конференция „Фискална политика и икономически растеж”, на която бившият финансов министър от правителството "Орешарски" Петър Чобанов и икономистът Красен Станчев се обединиха около тезата, че бюджетното изобилие в България е илюзия. Днес в хотел „Балкан” на Българския икономически форум 2018 европейски и български експерти обясниха какви са всъщност проблемите на българската икономика и защо въпреки увеличените средства в държавния бюджет за 2019 г. страната ни може да се сблъска с нова финансова криза.

Форумът беше открит от Керстин Йорна, зам.-генерален директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси” в Европейската комисия. Тя посочи какви недостатъци на българската икономика проличават на общоевропейско ниво.

„Вече от много години пазарът на труда в България е основен проблем на страната. Предизвикателствата си остават големи и в много измерения. Свива се населението в работоспособна възраст, има недостиг на умения и има високо ниво на неактивност на пазара на труда, особено сред определени социални групи”, каза Йорна. Тя посочи още, че продължаваме да имаме големи проблеми със сивата икономика и липса на прозрачност при определянето на минималната работна заплата (МРЗ) заради некачествен социален диалог.

По отношение на инвестициите в България зам.-генералният директор обясни, че те намаляват заради проблемите в институционалната среда, включително в правосъдието, също заради прекалено многото административни и регулаторни мерки, както и заради липсата на умения сред работната сила и заради некачествената инфраструктура.

„Разбира се, Европейският съюз и редицата му оперативни програми могат да допринесат за преодоляване на тези пречки, също така можем да насърчаваме реформи. Това, което обаче не можем да направим, е да заместим усилията и волята, необходими от правителството, за успешното реализиране и въвеждане на реформите”, заяви Йорна.

Георги Чукалев, директорът на отдел „Макроикономически анализи и прогнози” в Министерството на финансите, представи данни, че ръстът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) е над средния за ЕС. Той добави, че според макроикономическата прогноза на финансовото министерство тенденцията за изпреварващ ръст на българския БВП спрямо общоевропейския ще продължи поне до края на сегашния програмен период през 2021 г.

Въпреки че Чукалев очаква ръстът на заетостта да се забавя през следващите години, според него заплатите ще растат със сравнително високи темпове. „Това е и един от факторите за сравнително високото очаквано нарастване на потреблението”, каза той.

Чукалев отбеляза, че ръстът при цените на жилищата в България е по-голям от потреблението, като изпреварващото поскъпване на имотите е над средното за ЕС ниво. „ Още от тази година има сигнали за едно забавяне в ръста на реалните цени на жилищата, тоест догодина ние очакваме България да покрива този критерий – нарастване от не повече от 6%”, каза още директорът от финансовото министерство. Не на последно място той отбеляза, че инвестициите в материални активи (заводи, машини и т.н.) в България като процентно съотношение спрямо БВП са по-ниски от средното за Европа.
Именно това слабо натрупване на материални активи и предпочитанието на инвеститорите към сградното строителство посочи като голям проблем икономистът от институт „Отворено общество” Георги Ангелов в своето изказване.

„Като говорим за инвестиции, трябва да имаме предвид какво точно е инвестиция. В националните сметки един нов завод с нови машини е инвестиция, но също такава е и една нова офис сграда. Кое обаче носи дългосрочния растеж, кое е по продуктивното?”, попита реторично Ангелов. Той припомни, че имотният балон отпреди 10 години също е бил хвален от управляващите като ръст в инвестициите, но заради този балон в следващите 10 години банките бяха затрупани с необслужвани кредити и така нищо добро не е произлязло за българската икономика. Именно затова правителството трябва да е много внимателно спрямо структурата на инвестициите.

„В момента имаме страни от Източна Европа, в които строителството расте с 33% и те на хартия отчитат много високи инвестиции. Но инвестиции в сгради, които няма да се използват, и имотният балон не носят дългосрочен растеж на икономиката. Това е лош растеж, който при следваща криза ще доведе до лоши кредити в банките”, каза още Ангелов. Според него големите инвестиции в строителството вредят дори на пазара на труда. За кратък период от 2-3 години се създават хиляди работни места, за които се обявява, че има недостиг, и хората започват да кандидатстват масово, след което обаче бумът свършва и тези хиляди хора остават без работа.

„Трябва да гледаме структурата – едно е да се направи завод с машини и оборудване, които 20-30 години ще носят растеж, друго е сгради, които 20-30 години ще стоят необитаеми. Строителството е хубаво, но само в умерени размери, отвъд това то става балон, който само ще създава проблеми”, каза още икономистът от „Отворено общество”. Той напомни, че София е рекордьор по брой издадени разрешителни за строеж, и посъветва банките да са много внимателни на кого и за какво отпускат кредити.

По отношение на пазара на труда Ангелов отбеляза, че ситуацията е критична – липсва работна ръка, за пръв път от около 30 години насам в България има пълна заетост. „75% от населението между 20 и 64-годишна възраст работи, което през последните три десетилетия никога не е било. Това обаче означава, че за пръв път работодателите се сблъскат със ситуация, в която търсят работници, дори предлагат по-високи заплати и пак няма кадри, просто физически няма повече хора”, обясни той.

Ангелов отбеляза, че разгарящата се криза в съседна Турция може да засегне България много тежко, както е било след 2009 г. заради фалита на Гърция. Причината е, че проблемите в югоизточната ни съседка ще доведат както до срив на турските инвестиции у нас, така и до затваряне на турския пазар за българските работници и инвестиции. Икономически риск за България крие дори излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Според него най-добрият ход на България в тази ситуация е все повече да настоява за влизане в чакалнята за Еврозоната, в Шенгенското пространство и като цяло страната ни да се стреми да е в ядрото на ЕС. Според него това ще е благоприятно за икономиката ни, тъй като страните от Еврозоната излизат от големите кризи за две или дори една година, докато на страните от периферията на Блока, където е България в момента, са нужни около 5 години за възстановяване.

Ангелов веднага получи подкрепа за своите позиции от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него на пазара на труда има проблеми, тъй като минималната работна заплата (МРЗ) се определя непрозрачно от страна на държавата.

„Минималната работна заплата се обявява в предизборните кампании на партиите за четири години напред, след това влиза в програмата за управление и ние трябва да водим диалог, за да стигнем до решението, което е вече обявено в хода на предизборната кампания”, каза Велев. Той добави, че в по-напредналите общества МРЗ не се определя административно от управляващите. Минималните възнаграждения в тези страни се договарят между социалните партньори по икономически дейности.

Конкретно за човешкия фактор на пазара на труда Велев коментира, че е налице демографски срив – на 100 пенсиониращи се на пазара на труда излизат около 62 души. Именно затова българските фирми няма как да догонят средноевропейското ниво на производителност единствено чрез оптимизиране на дейността и чрез увеличаване на работата, поверена на един човек. Освен това самото качество на кадрите в България не е добро – председателят на АИКБ припомни, че страната ни се нарежда сред последните 2-3 държави в тестовете на PISA.

За имотния пазар Велев изрази задоволство, че Европейската комисия ще прави мониторинг на инвестициите в България, тъй като никой няма интерес от нов балон чрез прекомерни инвестиции в сградното строителство.

Въпреки че похвали европейския надзор, председателят на АИКБ обвини ЕС в прилагане на двойни стандарти. „При свободното придвижване на стоки, хора и капитали има доста двойни стандарти. Ако то е свободно, само когато е изгодно за другите и неизгодно за България, трябва да се замислим. Пакетът „Макрон” всъщност какво е, не е ли протекция, ограничаване на свободното движение в ущърб на страни като нашата?”, каза Велев.

Така на практика присъстващите на Българския икономически форум 2018 се обединиха, че поради едни или други причини всъщност състоянието на българската икономика е далеч от цветущото, че може да става дума за балон в инвестициите, най-вече на имотния пазар, и че управляващите до последно се опитват да демонстрират благосъстояние въпреки реалното положение на нещата. Такова своеобразно обобщение направи и зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев, който отбеляза повечето пари в държавния бюджет за 2019 г. не го правят по-добър.

„Повечето пари дават повече възможности, но всъщност по-добър бюджет липсва. Според нас публичните разходи са с ниска ефективност и това не е само наша оценка, но и на международните институции. България отстъпва по ефективност на публичните разходи близо два пъти спрямо водещите страни – можем да постигнем същото като сега с близо два пъти по-малко средства”, каза Колев и добави, че у нас на практика няма публично-частни партньорства – всичко се прави със средства от държавния бюджет или чрез европари.