Десет години безвремие

10 години са много време. Това са:

• Два и половина управленски мандата;
• Два и половина парламентарни мандата;
• Два президентски мандата;
• Два мандата на ВСС;
• Почти мандат и половина на главния прокурор;
• Един мандат на конституционен съдия.

Горните субекти са тези, които трябва да гарантират правовия ред и да създават сигурност и предвидимост, които благоприятстват добрите условия за бизнес и живот.

Да се измери успехът от тяхната работа обективно е непосилна задача, обречена на неуспех и критики от всички страни.

Правилото гласи, че ако икономиката расте, то „отговорните” са си свършили работата. И наистина, за периода 2008 – 2017 г. у нас:

• Икономиката нарасна с темп над средния за ЕС;
• Коефициентът на заетост се увеличи чувствително и достигна рекордно високи нива;
• Доходите се повишават като стандартът на живот достига близо половина от средното за ЕС.

С какви темпове се случват тези развития, дали са за всички и в каква степен е отделен въпрос.

Има обаче и друга гледна точка. Тази, която казва, че тези положителни процеси са факт въпреки работата на отговорните за общата среда институции. Тук основният аргумент е този на големите пропуснати ползи, които гражданите и бизнеса понасят през цялото време поради неефективността на институциите и високата цена, която „плащат”, за да живеят и работят у нас.

По-надолу ще демонстрираме, че през последните десет години май в България развитието е въпреки администрацията, управлявана от властимащите.

Единият подход е да сравним България в провеждането на реформи с други страни. Това, обаче, не се харесва на политиците и управниците. Страната ни винаги е уникална, в изключителна ситуация, на кръстопът и в невъзможност да постигне „широк обществен консенсус” за необходимите реформи.

Затова ще проследим, без сравняване с останалите страни, развитието на страната ни по номинални измервания[1] за стандартни процедури/процеси по съобразяване със законодателството.

Равносметката е очевидна. Генерална промяна няма. Администрацията продължава да налага правила и изисквания отпреди повече от 10 години, въпреки титаничните ѝ усилия за електронно правителство и реорганизация на работата, редицата доклади на международни консултанти и милионите евро, похарчени за техника.

Каквото и да е обяснението (липса на знание, на воля, на желание или просто абсолютно нехайство), непонятно остава как е възможно да не се направят елементарни реформи.

Всъщност, този коментар не е за горните проблеми. Това е принципен коментар за пропуснатите възможности за растеж.

Всеки властимащ, който се хвали, че икономиката се развива добре, всъщност трябва да обяснява защо:

• В идните 25 години няма изглед да достигнем средноевропейските нива на доходи и стандарт на живот;
• Има хора и цели региони, които са трайно изключени от ползите на растящата икономика;
• Бизнесът масово е ограничен да расте от стряскащото несъответствие на уменията, които младите придобиват в училище и в университета, и това, което реално се търси на пазара на труд.