Ердоган - главна заплаха за икономиката на Турция
Превръщането на прагматичния лидер в идеологизиран тиранин
Снимка: БТА
~ 4 мин.
Едно от най-интересните неща в турската криза е ролята, която играе в нея несменяемият от 2003 г. лидер на страната Реджеп Тайип Ердоган. Този харизматичен политик до август 2018 г. имаше всички шансове да влезе в историята като „бащата на турското икономическо чудо“: по време на своето дълго управление той наистина беше осигурил на своите съграждани невиждан ръст на благосъстоянието.
Но в един момент Ердоган загуби чувството за реалност, повярва в своята непогрешимост, помисли се за султан – и сега със собствените си ръце демонтира делото на живота си. Именно тази драма на окончателното превръщане на успешния, умерено авторитарен, прагматичен лидер в идеологизиран тиран се разиграва пред очите ни това лято, като най-трагичните последици от тази метаморфоза все още предстоят.
За западните икономисти е напълно очевидно, че лъвският дял от отговорността за случилия се през това лято срив на турската лира, който ще стане прелюдия към дълбока икономическа, а както изглежда, и дългова криза в Турция, се носи лично от Ердоган. Той предизвика масово бягство на капитала от страната и паническо изкупуване на твърда валута в турските обменни бюра.
И въпросът дори не е в стремително нарастващата през последните години антизападна и националистическа риторика на Ердоган, не е в реалното влошаване на отношенията с Европейския съюз и САЩ, не е в зачестилите арести на неугодни чужденци. Всичко това не предизвиква възторг в международния бизнес, но и не го отказва да прави бизнес в Турция.
В центъра на внимание на валутния пазар – независимостта на Централната банка
Бизнесмените бяха разтревожени далеч повече от нарастващата инфлация и съответно намаляващия (още от есента на 2016 г.) курс на турската лира. Това заплашваше фундамента и нормалното правене на бизнес. Международните инвеститори и кредитори на турския бизнес очакваха от Централната банка на страната решителни контрамерки, смятайки, че тя ще действа точно така, както в подобни случаи постъпват независимите Централни банки в индустриално развитите демократични държави: ще започне да повишава лихвите.
Но Турция не е Западът, където премиери и президенти признават (или в условия на силни демократични институции са принудени да признават) независимостта на главната банка на страната. Грешката на международните финансисти се състоя в това, че те много дълго подценяваха прераждането на Турция в авторитарна държава, в която националният лидер смята, че има правото да дава заповеди на всички, включително и на Централната банка.
Специфична рецепта за борба с инфлацията
Въпреки световно признатата икономическа теория и дългогодишната световна практика, Реджеп Тайип Ердоган смята вдигането на лихвите за негодно средство за борба с инфлацията и се обявява за поевтиняване на кредитите. И тук не е важно, дали той наистина смята така или хитрува, за да има аргумент в полза на по-нататъшното изкуствено стимулиране на прекалено високия растеж на БВП, който той използва като коз пред избирателите, макар че този бурен растеж (7,4% през 2017 г.) вече доведе до опасно прегряване на икономиката.
Фактът си е факт: тази пролет по време на избирателната кампания Ердоган многократно, включително и по време на визитата си в една от световните финансови столици – Лондон, заяви, че в случай на победа ще усили контрола върху работата на турската ЦБ. Част от международните инвеститори още тогава възприеха това като тревожен сигнал: курсът на лирата през май сериозно загуби от своята стойност. Но повечето инвеститори явно сметнаха тези заплахи като предизборна риторика на словоохотливия турски лидер.
Кога и защо започна паниката, и каква е ролята на Тръмп
Кога и защо започна паниката, и каква е ролята на Тръмп
Във всеки случай тогава нещата не стигнаха до масово, паническо разпродаване на лири. То започна два месеца по-късно. По това време Ердоган беше спечелил изборите. Турция премина към президентска форма на управление, при която пълномощия на държавния глава бяха съществено разширени, а новият стар президент при съставянето на правителството назначи за министър на финансите не опитен специалист, а своя зет. По този начин той показа, че цени повече верността, отколкото компетентността.
И след всичко това, когато на 24 юли турската ЦБ се събра на своето поредно заседание и въпреки очевидната необходимост не вдигна лихвата, макар че инфлацията вече беше достигнала 16%, на всички им стана ясно, че тази ключова институция на пазарната икономика е загубила своята независимост в Турция. И от тук нататък парично-кредитната политика се определя от самия Ердоган с неговите гротескни, както се изрази един германски анализатор, икономически възгледи.
Тогава международните инвеститори започнаха да бягат на тълпи от турския пазар. Наистина, в някои медии може да се срещне твърдението, че сривът на лирата е предизвикан от Доналд Тръмп, удвоявайки наказателните мита върху вноса на стомана и алуминий от Турция като наказание за продължаващия домашен арест на американския пастор. Но импулсивният стопанин на Белия дом неочаквано обяви тази мярка едва на 10 август, когато разпродажбите на турската валута вече вървяха две седмици и отдавна бяха прераснали в паника. Така че американският президент само щедро наля масло в огъня: нито повече, нито по-малко.
Това е важно да се разбере, защото позволява да се определи истинската цена на изказванията на Ердоган, че злите чуждестранни сили водят икономическа война против свободолюбивия турски народ и неговата прекрасна икономика. Пропагандата за заговора на Запада е още един сигурен признак за изпитващ трудности авторитарен режим. В близко бъдеще ще чуем още много подобни изявления.
Ердоган няма да си признае пред обожаващите го избиратели, че именно той най-много е допринесъл за икономическите проблеми на страната, че той, увличайки се от укрепването на своята власт, външна политика и военни операции, е изпуснал момента за решителна и отчасти болезнена смяна на модела на развитие, че той, поставяйки под свой контрол ЦБ, е предизвикал паниката на пазара. Авторитарните лидери никога не признават грешките си. Гражданите на Турция сега трябва да плащат за противопоставянето на пазарните закони.
