10 ключови тенденции в репортажната фотография

Те правят кадрите по-съвършени, а работата на фоторепортерите – по-полезна за обществото

Световният конкурс World Press Photo и тази година представи водещи образци от репортажната фотография, които маркират важни развития. Малко повече от месец след събитието, специалистите в Canon обобщиха 10 ключови тенденции в областта, които правят кадрите по-съвършени, а работата на фоторепортерите – по-полезна за обществото.

Ето и десетте тенденции в областта, съпътствани от показателни примери на професионалисти.

1. Фоторепортерите могат да създават промяна. Добре разказаните истории в снимки вече могат да бъдат силен инструмент, който да променя човешки съдби. Това е начинът, по който снимките показват истински случаи – като проектът на Стефани Синклер „Too Young To Wed“, в който тя показва истории на млади момичета, принуждавани да се омъжват рано. Сериите фотографии помагат на тези хора да надигнат глас и да се заговори за нормативни промени.

2. Създаването на доверие е от ключово значение. Да се спечели доверието на хората, които фотографът снима, вече се превръща в основен фактор за създаването на добри кадри. Пийт Соуса разказва за работата си с президента Барак Обама и определено подчертава, че взаимоотношенията с него са важна предпоставка за успех. Той допълва, че не използва светкавица и работи с телеобективи, за да хваща най-интересните моменти, без да притеснява хората.

3. За добри кадри се изисква невероятна издръжливост. Определено нарастват изискванията фоторепортерите да са на нивото на хората, които снимат. Това важи с пълна сила, когато става въпрос за спортни събития. Ерик Сампърс, който снима участниците в състезанието на 250 км в пустинята Сахара показа поне толкова издръжливост, колкото и участниците.

4. Намаляването на бюджетите в медиите за фотожурналистика е преувеличено. Вярно е, че има като че ли по-малко внимание от преди, но уважаваните издания продължават да държат на това. Томас Борберг от датския Политикен е мениджър на около 20 професионалисти, които продължават да държат ниво и не изглежда това да отбележи какъвто и да било спад.

5. Позитивизмът става все по-мощен. Разказването на истории от позитивната им страна привлича все повече внимание. Такава е фото историята на Нийл Олдридж. Снимката му на упоен бял носорог показа по блестящ начин как животното е преместено от Южна Африка в Ботсвана, за да бъде предпазено от бракониери.

6. Мащабирането разказва истории в снимки по-задълбочено. Американският документален фотограф Джордж Стайнмец показва отвисоко и не много от далече производството на храни в Китай, което става все по-голямо. Благодарение на техниката и на гледната точка това прави историята по-въздействаща.

7. Търсенето на историята става все по-важно. Фоторепортерът Джаспър Доуст първоначално се фокусира върху това да пресъздава красотата на дивата природа. Когато обаче си задава въпроса „каква е историята в снимката?“, това го кара да промени някои от практиките си. Сега вече той се съсредоточава повече върху разказа – в едно от последните си постижения показва връзката между хората и маймуните и тяхната символика в обществото.

8. Намирането на различни гледни точки става по-съществено. При много от темите в обществото господства една гледна точка и затова фотожурналистиката може да обогатява. Джулио ди Стурко прави точно това – показва в снимки какви са процесите след промяната на пола в Тайланд. Оказва се, че в редица случаи става въпрос не само за красота, а и за спасяване на живот.

9. Проследяването на историята от начало до край прави снимките по-въздействащи. Яснотата около случващото се и предисторията са изключително важни за улавянето на точните кадри. Американският фотограф Райън Кели показва как вглъбяването в един случай на расово напрежение в САЩ преди време му дава възможността да избере възможно най-точните позиции за въздействащи кадри.

10. Въпросът „защо се случва“ придава дълбочина на резултата. Активизирането на крайно десните групи в Европа е факт, но за една добра история е важно да се даде отговор на въпроса „защо се случва“. Това прави Еспен Расмусен, който навлиза в живота на определени хора и показва историите им по вълнуващ начин – оказва се, че негативизмът им е предизвикан от сложна смес от безработица, насилие, несигурност и страх.

Като обобщение, Лий Бонифас от Canon казва: „Фоторепортерът е човек, който разказва история, влияе и променя възприятията и прави света по-добро място. Те са буквално на фронтовата линия, поставят се в трудни ситуации, за да разкажат историите, които трябва да бъдат разказани“. Именно поради това компанията вече над 25 години продължава да подкрепя конкурса World Press Photo. 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: тенденции | Canon | репортажна фотография