Любляна – приказка със замък и дракон
Словения е балканска държава, която е пет пъти по-малка от България. Населението ѝ пък е по-малко от половината на българското. Словенската столица Любляна обаче не е гъсто населена – в нея живеят около 300 хил. души на площ от 163 800 квадратни километра.
През 2016 г. Любляна печели титлата „Зелена столица на Европа“ за 2016 г. Причината е, че там придвижването с велосипед е предпочитан избор на стотици хора, без значение от метеорологичните условия, а центърът на града е изцяло пешеходен. Всичко това е продиктувано от един прост факт – градът от всички страни е заобиколен от планини. През зимата, заради естественото замъгляване, към което се добавят и емисиите от автомобилите и отоплението, за няколко месеца всяка сутрин градът е в хватката на гъст смог. Именно това според местните може да е причината горната половина от знамето на града да е бяла. Долната пък е зелена заради зеленината обграждаща Любляна, а и намираща се в него. Гербът пък е замък, върху който е кацнал дракон. От този дракон започва легендата за града.
Според славянската митология убиването на този дракон някога е довело до потичането на река Любляница, преминаваща през града, а водата на тази река е осигурила плодородието на местните земи. Според гръцката митология обаче драконът живеел в реката. Язон и аргонавтите, след като били взели Златното руно, открили въпросното езеро. Преминавайки през през града, те разбрали как драконът измъчвал местните хора и затова Язон го убил.
Легендарният дракон днес не съществува, но другият елемент от герба на града – замъкът – все още е там. До него се стига със специално направен за целта лифт.
Когато човек продължи от този лифт към реката, първото нещо, през което преминава, е местният централен пазар. Той се използва за продажба както на най-пресните местни плодове и зеленчуци, така и на местни сувенири – най-често фигурки със зеления дракон.
Колкото и голям и известен да е този пазар обаче, той е загърбен от един човек или по-точно от статуята му. Статуята, която стои изправена с гръб към пазара, е на един от най-известните преподаватели в училището, което се е намирало някога на мястото на тържището. Това училище вече го няма и статуята, която някога е стояла с гръб към входа и е посрещала влизащите в сградата, днес е загърбила пазаруващите хора. Училището обаче не е било срутено от местните хора заради предпочитанието им към търговията вместо към образованието, а от най-разрушителното земетресение в областта от 1895 г.
До пазара е разположен най-известният от многото мостове по река Любляна - Змейов мост. Той е бил построен през XX в. и първоначално се е казвал „Юбилейният мост на император Франц Йозеф І“ (1830-1916) – император на Австрийската империя от Хабсбургската династия. През 1919 г., след края на Първата световна война през 1918 г., мостът бил прекръстен на Змейов мост. В четирите му края има по една скулптура на зеления дракон. Градска легенда гласи, че ако по моста премине девица, драконите ще размахат опашки. Досега това никога не се е случвало.
От моста се разгръща красива гледка към река Любляница. Името на реката преди не било това, както и на самия град името не било Любляна. Първоначалното име на града не е запомнено, а първото записано е от германците, което важало и за града, и за реката – Лайбах. Впоследствие обаче, тъй като градът често бил наводняван от реката, той бил наречен Любляна, което идва от словенската дума за наводнение. Впоследствие градът дал името си и на реката – Любляница.
Реката е известна и по-друг начин – реката на седемте имена. Това се дължи на факта, че тя е съставена от няколко карстови реки, които периодично преминават под земята или през пещери и впоследствие излизат някъде, където се наричат по друг начин. Седемте различни имена на Любляница са Тръбховица (Trbuhovica), Обр (Obrh), Стрижен (Stržen), Рак (Rak), Пивка (Pivka), Уница (Unica) и Любляница (Ljubljanica).
Стигаме до един от другите мостове по Любляница – Мостът на месарите, който е бил открит на 10 юли 2010 г. Мостът се нарича така, тъй като е бил планиран още през 30-те години от словенския архитект Йоже Плечник, чийто план бил мостът да е закрит, да е част от централния пазар в града и да е за месарите. Заради избухването на Втората световна война обаче мостът така и не бил построен.
Съвременният мост е по-просто устроен, отколкото е планирал Плечник – той е бетонен със стълби от единия му вход като от двете страни по протежението му има стъклен под. Тази идея създава неудобство на дамите с поли заради преминаващите под моста лодки, возещи туристи.
Парапетите на моста напомнят за френския Пон дез Ар заради закачените по тях катинари, символизиращи вечната любов на поставилите ги двойки. Прави впечатление обаче, че някои влюбени са решили да поставят катинари с код – явно се опасяват колко точно продължава вечността.
Върху и около моста са поставени фигури от античните гръцка и християнска митологии – Адам и Ева, изгонени от Рая; сатир, стреснат от змията, предложила ябълката на познанието на Адам и Ева; Прометей, изкормен от наказанието, че е дал познанието за огъня на човечеството.
Катедралата в Любляна носи името „Църквата на свети Николас“. Първоначално е била готическа църка, но в началото на XVІІІ в. е заменена със сграда от бароков тип. Катедралата е лесно разпознаваема със своя зелен купол и две еднакви кули до него. В катедралата се влиза през врата с бронзови орнаменти. Тези врати са от 1996 г. и са създадени за 1250-тата годишнина от християнството на словенска територия и визитата на папа Йоан Павел II.
Страничната врата, която е кръстена на града, е променена от скулптора Мирсад Бегич. Той декорира вратата с лицата на епископи от Любляна от XX в.