Неаргументираното вдигане на МРЗ заплашва работата на 330 хил. души

От Институт за устойчиво икономическо развитие посочват, че трябва да се прекрати административното определяне на минималното плащане

Безконтролното и неаргументирано повишаване на минималната работна заплата (МРЗ)  е заплаха за съществуването на 15 икономически дейности, в които работят 330 817 души. Това каза изпълнителният директор на Институт за устойчиво икономическо развитие към АИКБ доц. Теодор Дечев при представянето на първото изследване на Института. То обхваща периода между 2001 и 2018 г. и показва, че темпът на нарастването на минималната работна заплата, в рамките на отрасловото и браншово колективно трудово договаряне, е много по-различен от ръста на административно определяната МРЗ за цялата страна.

По думите на Дечев е необходим окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето ѝ по икономически дейности. „Всякакви опити да се договаря минималната работна заплата в страната са обречени, ако не се промени начинът на определяне на МРЗ в средносрочната бюджетна прогноза. Необходимо е и пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (т. нар. „класове“) в сферата на колективното договаряне“, каза той и добави, че шансът да се сключи такова споразумение намалява, защото средносрочната бюджетна прогноза е разписана до 2021 година включително.

Според данните от направеното изследване заетостта и доходите при европейските държави, които нямат регламентирана национална минимална месечна работна заплата, са значително по-високи. Това се дължи не толкова на отсъствието на минимална заплата, а най-вече на факта, че в тези държави работят изключително добре уредени системи за колективно договаряне. Договорените минимални работни заплати по икономически дейности в тези държави са изключително адекватни и това е в подкрепа на икономическия растеж и на създаването на работни места.

При колективното договаряне трябва да се отчита динамиката на производителността на труда в предприятието, икономическата дейност, отрасъла (бранша), страната. Измерването на ефективността (респективно на производителността на труда), трябва да се основава на съответни адекватни индекси за изпълнение на работните стандарти. Трябва да има ефективен контрол, който да гарантира, че проектираните нараствания на ефективността са постигнати и че по-високото заплащане или други придобивки са станали факт, след като повишаванията на ефективността са осигурени, пише още в представения от Института доклад.

Институтът за устойчиво икономическо развитие се ръководи от управителен съвет с мандат от 3 години. За негов председател е избран проф. Стефан Петранов, ръководител на катедра „Икономика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор на института е доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ в АИКБ и преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика. В управителния съвет влизат още проф. Емилия Ченгелова, Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, проф. Богдан Угърчински, член на националния съвет на АИКБ, проф. Елка Тодорова, преподавател в УНСС - катедра "Икономическа социология, проф. Маргарита Колева, професор по трудова медицина, д-р Милена Ангелова, заместник-председател на Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на АИКБ и д-р Милчо Близнаков, преподавател в Икономически университет – Варна.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: минимална работна заплата | минимална заплата | МРЗ | диференцирана минимална заплата

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини