Новото райониране – справедлив подход или задълбочаване на различията?

Според експертите разликите между Дунавския район и останалите ще станат все по-осезаеми

Снимка: Economic.bg
Новото райониране на страната, описано в проекта за изменение на Закона за регионално развитие, поражда дискусии по няколко основни въпроса, между които модела за устойчива и балансирана политика, която да отвори достъпа до еврофинансиране на по-голяма част от регионите след 2020 г. Днес в София се проведе обществено обсъждане на промените, на което зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова акцентира върху наложителния характер на прерайонирането, което да отговори на нуждите и спецификите на отделните райони.

Една от най-съществените промени ще бъде разделянето на страната на четири, вместо на шест района за планиране. Те ще се казват Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски райони. Основната причина е, че два от сегашните райони - Северозападен и Северен централен, не отговарят на европейския регламент за минимален праг на населението от 800 хил. души и съответно не отговарят на критериите за европейски финансиране за новия програмен период.



„През последните 15 години е трудно да говорим за регионална политика, защото основните ѝ аспекти бяха свързани с европейското финансиране, без да отчитаме влиянието на националните средства и на всички останали средства за финансиране, които биха могли да спомогнат за една по-добра регионална политика“, заяви Николова. По нейните думи няма как по един и същ начин да се развиват Дунавската равнина, Черноморието и Югозапада и промените целят диференциран подход към инвестиции и инвестиционни планове за всеки регион, спрямо неговите нужди и специфики. „Наблюдаваме дисбаланси в регионите и техните развития“, уточни зам.-министърът.

Според Сергей Цветарски от Националния статистически институт (НСИ) районите трябва да бъдат сравними и по между си, и на европейско ниво. Вариантът за разделяне на страната на четири района дава най-близки резултати между тях, но основното притеснение е, че Дунавският район остава с доста големи разлики от останалите три. Данните на НСИ сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през 2016 г. за Дунавския район е 8594 лв., за Тракийско-Родопския и Черноморския - над 10 хил. лв., а в Югозападния – 21 293 лв. Статистиката показва и значителна разлика в произведената продукция по групи нефинансови предприятия от 2017 г. – близо 24 млн. лв. за Дунавския район срещу 80 млн. лв. за Югозападния. Застаряващото население над 65 години също преобладава в северната част на страната, спрямо другите три района.

Задълбочаване на различията

Представителят на Финансовото министерство Антон Гладнишки посочи два позитивни момента в предложението за изменение на Закона – осъзнатата неефективност на политиката за устойчиво и балансирано регионално развитие до момента, както и заложеното изграждане на географска информационна система, която да послужи като основа за регионална политика. Той обърна внимание обаче, че текстът за основната цел на политиката за устойчиво и балансирано развитие не е променен, а по негови думи това е една от причините за исканата промяна за районирането. Също така в проекта за изменение не е записана дефиниция за устойчиво и балансирано развитие 

Според професора от Стопанската академия в Свищов Борислав Борисов предложеният вариант за райониране е най-оптимален от всички 12 обсъждани до момента, тъй като отговаря не само на европейския регламент за брой на населението, но и за създадените транспортно-икономически връзки. Задълбочават се обаче опасенията за приоритетно развитие на Югозападния район, а Дунавският да остане най-бедният район в ЕС, както и за задълбочаване на различията по оста Север – Запад. Според него трябва да има преразпределяне на евросредствата и средствата от националния бюджет за отделните райони.

При това разделение на страната, Югозападния район ще премине в групата на „районите в преход“ по класификацията на ЕК с БВП на глава между 75 и 90% от средното за ЕС. Това означава, че районът, който включва и столицата ще бъде с орязан достъп до евросредства, ако се приеме вариантът за бъдещата Кохезионна политика, която спира да подкрепя районите в преход и по-силно развитите райони. Така София, където е съсредоточена работната сила и данъкоплатците ще пострада от липсата на достъп до европари – основната причина за разширението на метрото и обновяването на пътната инфраструктура. 

Тук идват и противопоставянията по линия провинция – София, които смятат, че столицата трябва да излезе в собствен район, защото била налице диспропорция на останалите области в района – Перник, Кюстендил, София – област и Благоевград по отношение на достъпа на финансиране по европейските програми. Тази позиция изложи Ирена Соколова, областен управител на Перник като посочи. Тези области ще получават бъдещото европейско финансиране като район в преход – тоест без превес и с почти наполовина собствено финансиране.

Крайният срок за представяне на новата идея за райониране пред ЕК е 1 февруари 2019 г.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: закон | обществено обсъждане | кохезионна политика | райони | МРРБ | райониране | Петя Аврамова

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини