Парламентът актуализира енергийната стратегия на страната

България вече е с актуализирана енергийна стратегия за следващите две години. Промените в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. бяха подкрепени от 162 народни представители, а 10 се въздържаха, против нямаше.

Причината за промените е това, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите за доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях.

Това е обусловено от следните факти: предстоящо изграждане на ключови проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците – „Турски поток”, проектите от „Южен газов коридор”, TANAP, TAP, междусистемна връзка Гърция-България (IGB), проект за нов терминал за втечнен газ в Александруполис (Гърция), газопровода East Med (с източници на газ от Средиземно море), както и позицията на ООО „Газпром експорт", съгласно която след 1 януари 2020 г. същите нямат интерес от ползване на настоящата инфраструктура, осигуряваща входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция.

В актуализацията на стратегията беше записано, че концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята от различни входни точки на газопреносната система да постъпват значителни количества природен газ от различни източници, с цел търгуването им на хъба, както и за по-нататъшно транспортиране. В същото време в тази точка ще се организира и пазарно място за търговия с газ (газова борса), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип.

Тази концепция ще се реализира чрез изпълнение на проект за изграждане на газов хъб „Балкан”. Целта е да се свържат пазарите на природен газ на страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях пазарите на страните - членки от Централна и Западна Европа, както и на договарящите се страни от Енергийната общност - Сърбия, Украйна, Република Македония, Босна и Херцеговина и др.

Реализирането на концепцията за газов хъб цели запазване ролята на България на газовата карта на Европа, както и като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ и трансграничен пренос за региона и ЕС. Целта е да се обезпечи и сигурността на доставките на природен газ не само за България, а и за Европа и региона.

В стратегията беше посочено, че до края на 2018 г. "Булгартрансгаз" трябва да предприеме действия за реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница, в това число да бъдат започнати обществени поръчки с цел изграждане до края на 2019 г. на допълнителна линейна газопреносна инфраструктура на територията на България за обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница, включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС.

До края на 2018 г. „Булгартрансгаз” трябва да предприеме действия за създаване на газова борса за осигуряване на подходяща пазарна среда за осъществяване на газов хъб "Балкан" чрез учредяване на дъщерно дружество. Пак до края на годината компанията трябва да стартира процедура за придобиване на акционерно участие в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.

Освен това „Булгартрансгаз”  трябва да предприеме действия за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница, както и за създаване на ликвидна и функционираща газова борса и за осигуряване на акционерно участие на "Булгартрансгаз" в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.

В дебатите в пленарната зала от БСП и ДПС заявиха, че подкрепят актуализацията на стратегията, но според опозицията мястото на заложените мерки не били в стратегията, а в документ на Министерския съвет, защото отговорността е на изпълнителната власт. "Ще следим много внимателно как се изпълняват нещата и няма да допуснем забавяне на процесите и разхищаване на обществен ресурс", заяви Таско Ерменков от БСП. "Когато има общи усилия, нещата могат да се случат, трябва да бъдем спокойни и единни и да защитаваме българския национален интерес", каза Драгомир Стойнев от БСП. Според Рамадан Аталай от ДПС състоянието на сектор енергетика в страната е влошено и мерките са закъснели.

Валери Симеонов заяви, че няма да подкрепи стратегията, докато не бъде убеден, че България ще печели от реализирането на проекта „Турски поток”. „Години слушаме за полезни проекти за България, които в крайна сметка се оказват полезни само за друга държава”, каза бившият вицепремиер.