Младите трябва да участват в политическите дейности на ЕС

- Целта на ЕП, чрез медийните кампании, е да уведоми колкото се може повече жители на страните членки на ЕС за ползата от това да гласуват на предстоящите избори. Стремим се да покажем не само какво е постигнатото, но и бъдещите предизвикателства. Една от най-важните ни задачи е добрата връзка с медиите, защото те са тези, които разпространяват информацията и така стигаме до голям брой  хора. 

Все още най-силният канал, по който се разпространява информацията, е телевизията. Също така залагаме много и на дигиталните медии, защото хората все повече четат новини онлайн. Освен това идеята ни е да засилим връзката си с регионалните медии. Това е по отношение на медиите ни инициативи.

Друга наша цел е да активизираме колкото се може повече социалните мрежи като канал за комуникация, защото смятаме, че един от големите проблеми е негласуването на младите хора в ЕС. Според последните разчети активността на жителите на ЕС по време на избори е намаляла с 15 % в ЕС. За България това намаляване е 36%, а сред младите - 27% (18-24 год.). 

Вярваме, че комуникацията чрез социалните медии е най-добрият начин да достигнем до младите хора, които всъщност представляват бъдещето на ЕС, защото без тях не може да продължим. Много се надяваме и да накараме хората да повярват във важността на изборите и да включват семействата  и приятелите си да гласуват. Вярваме, че не само институциите трябва да говорят за изборите, но и самите хора да обсъждат темата помежду си. 

Това, което искаме да кажем е, че с такова ниско ниво на гласуване, което е в момента, Европа е слаба. Тенденцията е, че няма дори 1 на 3-ма човека, който да гласува на изборите за ЕП – това може да ни говори, че хората приемат Европейския съюз като даденост.

- Трендът за гласуване от 1979 г. до 2013 г. е намаляващ за всеки следващи избори. Причините може да са много – хората да не са доволни от това, което получават, и да не виждат вота като историческо предизвикателство. Вторият вариант е да са доволни от това, което Съюзът предлага, и да не смятат, че гласът им ще има такава важност. 

Може би в началото на зараждането на ЕС хората са били по-емоционално свързани и затова са гласували повече. Но с увеличаването на състава на страните в ЕС емоционалната връзка на хората намалява. Европа представлява голямата надежда за следващите поколения и може би страните, които най-скоро са се присъединили, все още не чувстват реалната сила и единност на Съюза. 

- По мое мнение с младите хора трябва да се комуникира чрез традиционните медии, защото те помагат „историята“ да съществува. Знаете, че ако нещо не е написано, значи не съществува. Аз смятам, че не само трябва да информираме младите, но и да ги ангажираме с някакъв вид социална дейност. 

Миналата седмица в Страсбург организирахме събитие в Европейския парламент, където поканихме близо 9000 младежи, с които дискутирахме бъдещето на Европа и как те могат да помогнат за така чаканата и искана промяна в Съюза. Младото поколение не може само да бъде пасивен наблюдател на политическите дейности – те трябва да вземат бъдещето в ръцете си и да бъдат активни и ангажирани в Европейския проект.

- Гласуването е акт на демокрация. Няма как да имаме здрава демокрация, ако хората не подкрепят изборите. Това е минимумът, който човек трябва да направи, за да покаже заинтересоваността си от бъдещето. Има и други по-активни начини като петиции, връзка с регионалните евродепутати за конкретни проблеми, но гласуването е „камъкът, който стои в основата на сградата“. 

Много е трудно когато не гласуваш и се оплакваш от политиците. На финала решението е в техните ръце, и, за да направим ЕС по-силен, трябва да засилим легитимността на демокрацията.