Турция премина в „хиперпрезидентски“ режим
Вчерашните президентски и парламентарни избори се смятат за най-оспорваните от идването на Ердоган на власт през 2003 г.
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган получава нов 5-годишен мандат след вчерашните избори, но този път правомощията му са значително засилени и е изправен пред решителна опозиция, пише френският в. "Паризиен". Вчерашните президентски и парламентарни избори се смятат за най-оспорваните от идването на Ердоган на власт през 2003 г., подчертава изданието. Имаше сериозни опасения за евентуални измами, особено в югоизточната част на страната.
Състоялите се вчера президентски и парламентарни избори освен това отбелязаха преминаването от действащата парламентарна система към искания от Ердоган „хиперпрезидентски“ режим. След референдума, проведен миналата година, държавният глава ще получи цялата изпълнителна власт и ще може да управлява чрез укази, припомня в. "Паризиен", подчертавайки, че за 15-годишното си управление турският президент се е наложил като най-влиятелния лидер от създаването на съвременната турска държава. Той трансформира страната чрез множество инфраструктурни проекти.
Противниците му обаче го обвиняват в авторитарни стремежи - особено след опита за преврат през 2016 г., последван от масирани чистки, засегнали журналисти и опозиционни лидери и предизвикали притеснения в Европа.
Критиците на Ердоган нарекоха вчерашните избори свой последен шанс да попречат на Турция да се превърне в авторитарна държава. Победата на турския лидер може да има тежки последствия за сътрудничеството с НАТО, сигурността в Ирак и Сирия и контрола на имиграционните потоци към Европа, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".
Турция продължи сътрудничеството със западните си партньори по отношение на борбата с тероризма, но Ердоган подложи на изпитание НАТО, като се сближи с руския президент Владимир Путин, купи руска ракетна система и планира да повери на Русия строежа на ядрен реактор в Турция.
Също като в други страни, където силни лидери спечелиха на избори, мнозина турски гласоподаватели изглежда са приели аргументите на Ердоган, че мощната централизирана власт е от жизненоважно значение за изграждането на силна държава и защитата срещу терористичната заплаха.
Победата означава, че турският президент почти със сигурност ще изпълни желанието си да стане управлявалия най-дълго турски лидер, надминавайки основателя на страната Мустафа Кемал Ататюрк. Според новата система, създадена с миналогодишния референдум, Ердоган може да остане на власт до 2032 г.
Икономическите проблеми може да накарат турския президент да бъде по-внимателен при конфликти със западните страни, но може да доведат и до нарастване на безредиците и политически предизвикателства от страна на една обединена опозиция. Бекир Агърдър, основател на социологическата агенция "Конда", прогнозира, че Ердоган ще срещне затруднения при управлението на страната, припомняйки, че 49% от гласувалите на референдума не подкрепиха предложените от него конституционни промени.
