Проф. д-р Леандър Литов, преподавател в катедра Атомна физика в СУ „Св. Климент Охридски” и ръководител на българския екип в ЦЕРН:

Бързият влак на Индустрия 4.0 може да ни прегази

В София Тех Парк ще създадем инкубатор за фирми, които ще прилагат технологии, разработени в ЦЕРН

Снимка: Икономика/Красимир Свраков

- Проф. Литов, какво стои зад познатата ни абревиатура ЦЕРН? Знаем, това е Европейският център за ядрени изследвания, но…

- Стои ясното разбиране, че ако искате да правите комплексни изследвания, трябва да се обедините с други държави, за да осигурите необходимия финансов и човешки ресурс. Тази организация е основана преди повече от 60 години и в нея членуват 23 страни. Най-новият член е Сърбия, която се присъедини в края на март. Югославия е сред основателките на ЦЕРН, но по времето на Тито тя напуска.

- Какъв принос имат българските учени?

- Имаме сериозен научен потенциал и ЦЕРН играе важна роля, тъй като предоставя уникални възможности на нашите учени да провеждат своите изследвания с най-добрата апаратура и инфраструктура в света.

- Как обаче се развива науката в България?

- Освен физиката, добре се развиват химия, биология, медицина, но общият ни проблем е, че в продължение на 30 години нямаше национална политика по отношение на науката. Тя беше обезкръвена и оставена на доизживяване. В последните 2 години обаче има осъзнаване, че без наука няма как да създават високотехнологични производства и страната да просперира. Вземат се мерки за изграждане на научна инфраструктура и на международни мрежи, стартират национални програми за задържане на младите хора. Приета е Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Не знам само колко сме закъснели с тези действия. Младите хора напускат страната, за да учат и да работят в чужбина. Над 35 души мои ученици бяха започнали да правят научни изследвания с мен, от тях в България са само 5-6, останалите се пръснаха по цял свят.

- Кое би задържало младите хора в страната?

- Най-важното за тях е да работят нещо, в което смятат, че потенциалът им ще бъде реализиран и което им позволява да се чувстват част от целия свят. Едва след това идва заплащането, което  трябва да им гарантира достойно съществуване, включително и възможност за хобита и занимания.

- Може ли да се правят само приложни изследвания, както чуваме да настоява българският бизнес?

- Фундаменталните изследвания носят знание, което не е ясно кога ще се използва за нуждите на обществото. Без фундаментални изследвания обаче е все едно да градите къща без основи. Тя ще падне при първото подухване на вятъра.

- Какъв е пътят от науката до реалното приложение в бизнеса?

- Трябва да се инвестира и във фундаменталните, и в приложните изследвания. ЦЕРН например извършва чисто фундаментални изследвания, като целта е да получава ново знание за структурата на Вселената. Това едва ли само по себе си ще ни помогне да заживеем по-добре. Но при подготовката на експериментите много често ни се налага да разработваме нови технологии. Голяма част от тях после влизат в ежедневието на хората. През март отбелязахме 30 години от създаването на World Wide Web (www). Този продукт е създаден от ЦЕРН и през 1993 г. е подарен на човечеството. Той промени хода на човешката история, тъй като направи информацията достъпна за всички. Ако ЦЕРН беше фирма и държеше всички права върху www, щеше да има целия контрол върху целия информационен поток в света и щеше да е най-богатата в света. Парите, дадени за изследванията в ЦЕРН, многократно са се върнали на обществото дори само от този продукт.

- Медицината също се радва на такива „подаръци” от ЦЕРН…

- Цялата образна диагностика е базирана на методи и технологии, които са развивани за нуждите на ядрената физика и физиката на елементарните частици. Хората си правят компютърна и позитронно-емисионна томография – технологии, също разработени от ЦЕРН. Но и българските учени работят за развитието на медицината. Наскоро в БАН имаше представяне на Националната програма БиоАктивМед. Тя е ориентирана към използването на природни продукти за направата на лекарствени препарати -  например антимикробни и антитуморни средства, също и такива за борба с болестта на Алцхаймер.

- Български учени постигат уникални резултати, които после няма кой да трансферира в бизнеса. Как да се изгради мост?

- Това е световен проблем. За целите на индустрията технологията трябва да бъде адаптирана и модифицирана. Получава се пропаст между науката и индустрията - тези, които са разработили технологията, не знаят какви точно са нуждите на бизнеса, а в индустрията пък нямат нужните познания, за да я модифицират. Но може да се прехвърли мост чрез звено, което да направи адаптацията.

- Какъв е подходът на ЦЕРН?

- Изграждат се инкубатори и в тях се развиват фирми, които искат да прилагат в индустрията технологии, разработени в ЦЕРН. Планираме в България да създадем такъв инкубатор съвместно със София Тех Парк.

- Имаме ли нужните човешки ресурси?

- Това е най-острият въпрос. В момента върви Четвъртата индустриална революция. Компютрите постепенно изместват хората във функцията им да взимат решения. Това повишава потенциала на производството, но се стига до преструктуриране на обществото. В развитите индустриални държави материалните блага се произвеждат от 20-25% от населението, другите трябва да са заети в сферата на услугите. Тази четвърт постепенно ще се свива, като ще се иска тези специалисти да са все по-високо квалифицирани. А България дори няма национална стратегия за Индустрия 4.0. Ние сме на малка гара и бързият влак всеки момент ще мине през нея, без да спре. Въпросът е да не ни сгази. Вече се усеща острият недостиг на хора, ориентирани към природо-математическите науки и техническите дисциплини. Те ще движат развитието напред.

- По какъв начин да запалим интереса към тях?

- Образованието трябва да се преструктурира. В нашите училища се учи физика на XIX в., а тази наука силно се разви. Корекциите в образованието трябва да започнат от детската градина. В XXI в. просперитетът на една държава зависи от нейните способности да развива високотехнологични производства. Осъзнаването на този факт води до изводи каква да е образователната система и какви да са приоритетите. В България често се плъзгаме по дребнотемието, а има важни неща от стратегически характер – нека да се съсредоточим върху тях.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 90 на сп. "Икономика"


Етикети: технологии | наука | бизнес | София Тех парк | ЦЕРН | инкубатор | Проф д-р Леандър Литов

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини