Черна дупка поглъща световните пазари на облигации
Според анализаторите е нарушен един от основните закони на световната финансова система
~ 5 мин.
Черна дупка за няколко трилиона долара се отваря в сърцевината на световните финансови пазари. Облигациите, които при падежа си, ако изобщо издържат до него, са с отрицателна доходност, струват по-малко, а не повече, отколкото при купуването им. Това според експертите е признак, че е нарушен един от основните закони в световната финансова система.
Въпросните облигации достигат до все повече краища на облигационната вселена, унищожавайки потенциалната възвръщаемост за инвеститорите и преобръщайки системата, каквато я познаваме, с главата надолу.
Сега, когато изглежда, че облигациите с отрицателна доходност са тук, за да останат, ще е нужно още по-голямо анализиране на негативните ефекти за спестяващите, пенсионерите, инвеститорите и компаниите за изкупуване на корпоративен и държавен дълг.
Защо се инвестира в облигации, при които ще бъдат загубени пари?
Обикновено облигациите са най-сигурният актив на пазара, затова инвеститорите се обръщат към тях, когато има повишен риск на пазара. Една облигация може да има малка положителна доходност, когато се издава от правителство, институция или компания, но след като започне да се търгува, евентуално високо търсене от страна на инвеститорите, може да повиши цената ѝ. Повишаването на цената обаче води до понижаване на доходността, като може да се стигне до равнище, при което купувачите вече да не получават никаква доходност. Някои фондове следят индексите на държавните облигации, което означава, че те трябва да купят облигациите, независимо от доходността по тях. Някои инвеститорите пък могат да постигнат положителна възвръщаемост дори от облигациите с отрицателна доходност, когато се адаптират към колебанията във валутните курсове.Колко облигации с отрицателна доходност са купени?
През юни облигациите с отрицателна доходност достигнаха 13 трлн. долара, като това е двойно по-високо равнище, отколкото беше през декември 2018 г. Така въпросните облигации са 25% от световния дълг. В Германия 85% от пазара на държавни облигации е с минусова доходност. Това означава, че за привилегията да купуват германски бенчмаркови облигации инвеститорите на практика плащат на германското правителство 0.2% от цената на въпросните облигации. Така Берлин си запазва 2 евро от всеки взети назаем 1000 евро за период от 10 години.САЩ е една от малкото страни, които се отклоняват от тенденцията – засега нито една от партидите от общо 16-трилионния дълг на страните не е с доходност под нулата, но стратези от целия свят предупреждават, че ситуацията може да се влоши.
Защо има причина за тревога?
Отрицателната доходност е в противоречие с основните принципи на световната финансова система. „Един важен закон на финансовата логика – че ако заемаш пари за по-дълго, после трябва да имаш по-висока възвръщаемост – е нарушен“, коментира Маркъс Ашлърт, колумнист в Bloomberg, отразяващ европейските пазари, и добавя: „Времевата стойност на парите на практика изчезна“. Пример: Т.нар. „вековни облигации“, издадени от Австрия преди две години, чийто падеж е през 2117 г., първоначално бяха предложени с доходност от 2.1%, а сега тя е 1.2%.Всичко това може да тласне инвеститорите да търсят възвръщаемост в различни по-рискови активи, а това от своя страна повишава шансовете за балони на финансовите пазари и на имотния пазар.
Кой има полза от отрицателната доходност?
От една страна правителствата. Стимулът да взимаш пари назаем никога не е бил по-висок, когато дори ти плащат да го направиш. Германия, например, бива субсидирана да емитира дълг през следващите 20 години, въпреки че това не означава непременно ръст в разходите.Компаниите, които издават облигации, също се възползват от рекордно ниските разходи по заемите. Също както фирмите с частен капитал, които обикновено използват ливъридж за придобиване на други компании и които виждат големи възможности, когато и където наличният капитал е изгоден за получаване. Собствените на жилища, които са ипотекирани с променлива лихва, също имат причина да се радват.
Кой обаче страда?
Пенсионните фондове и застрахователните дружества, които традиционно са големи инвеститори на пазара с държавни облигации, са в особено затруднение: с остаряването на техните клиенти задълженията им непрекъснато нарастват, а в същото време тези компании не трябва да поемат големи рискове.Банките пък се сблъскват със свиване на маржовете. Те не печелят почти нищо от кредитирането, а в същото време трябва да предлагат на вложителите си лихвени проценти над нулата, за да запазят бизнеса си. Европейската централна банка (ЕЦБ) е подложена на все по-голям политически натиск, че вреди на доходността за спестяващите. Централните банки биха могли да се сблъскат с проблема да достигнат т.нар. „процент на преобръщане“ – точката, при която ниските разходи по заемите започват да вредят, вместо да помагат, на икономиката, ако банките започнат да ограничават кредитирането. Така може да се стигне до задълбочаване на всяко едно икономическо забавяне.
