Дончев: България има два варианта за следващия програмен период

От 2021 г. до поне 2027 г. в България е нужно да протичат радикални промени – от отместване на фокуса от големите към по-малките градове до евентуална смяна на икономическия модел на страната. Това стана ясно по време на днешната дискусия „Европейските фондове през 2021-2027: Цели и инвестиционни приоритети”, организирана от представителството на Европейската комисия в България. Целта е не просто подобряване на стандарта на живот на хората, а като цяло преобразяване на българската икономика, за да дава повече добавена стойност и вече да не разчита евтината работна ръка да е основното ѝ предимство.

„Имаме два възможни пътя пред себе си. Единият е да продължим така, както досега. Справяме се, напипали сме пулса и, следвайки американската мисъл, че ако нещо работи, да не се пипа, да продължим да правим това, което и досега. И това не би било кой знае каква грешка. Вторият вариант обаче е да сме малко по-дръзки – да не се задоволяваме с физическия напредък, с позитивните въздействия върху икономиката, а да се опитаме да адресираме много по-точно, ясно и фино и проблемите, и възможностите”, каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на дискусията.

За да обясни идеята си той даде пример, че с около 10 хил. лв. един човек може или да си купи редица нови придобивки, които ще му дадат временно предимство, но може и да се запише на курсове по счетоводство, английски или корейски и да промени живота си към по-добро за постоянно. Според Дончев България трябва да се стреми именно към втория вариант –подобряване на състоянието си за постоянно чрез по-трудоемки стъпки.

Дончев посочи, че пред страната ни стоят редица предизвикателства, като №1 от тях безспорно е демографският проблем. Според вицепремиера този проблем не може да бъде решен чрез отпускане на повече пари, тъй като хората напускат страната по ред причини – нивото на доходите,  равнището на сигурност, чистотата на въздуха и т.н.

„Второто основно предизвикателство е свързано с нивото на икономическо развитие и възможностите да променим нещата радикално. Дошъл е моментът, когато трябва да разсъждаваме за смяна на икономическия модел”, заяви вицепремиерът. Той добави, че трябва да бъдат насърчавани засега плахите тенденции от последното десетилетие за реиндустриализация, за повишаване на добавената стойност към всичко произведено, за все по-голямо присъствие на българските производители на международните пазари.

За нуждата от радикална промяна в България от калибъра на смяна на икономическия модел говори и Ерик фон Бреска, директорът на генерална дирекция „Регионална и селищна политика” в Европейската комисия. Според него е нужно София и другите големи градове да спрат да се разрастват и да приютяват все повече компании за сметка на по-малките населени места

„Също така се задълбочават различията между регионите в България. София и другите големи градове напредват бързо, докато други, особено в северната част на страната, изостават. Това е както икономически проблем, така и политически. В други държави, където има такива разлики между регионите, гражданите на изоставащите се настройват против Европейския съюз и се отдръпват от него”, каза Бреска.

По думите му по-голямо внимание върху по-малките и неразвити градове и региони също така е необходимо, тъй като основните пречки пред чуждестранните инвеститори в България са липсата на достатъчно на брой добре квалифицирани кадри, лошата или липсваща инфраструктура и липсата на достатъчно изследвания и иновации в страната. „Трябва да се обърне повече внимание на малките градове и да се обхванат малките селища около тях”, каза Бреска.

Директорът от ЕК обърна внимание, че в момента в Брюксел протичат дискусии и процеси по опростяване на правилата и административните ограничения за предоставянето на средства по европейските програми. Впечатление на еврочиновниците е направило, че почти всички страни членки на ЕС са въвели допълнителни национални правила за отпускането на европейските средства, затова ЕК предвижда да направи подробен мониторинг на тези допълнителни регулации и да изиска отмяната на маловажните от тях.

Не на последно място Бреска коментира, че ЕС е много доволен, че България е една от държавите, които активно използват финансови инструменти за предоставяне на европейски средства на малките и средни предприятия. Финансовите инструменти предвиждат компаниите, получили европейски грантове, след няколко години да върнат средствата без лихва. Брюксел е готов да насърчава страната ни в употребата на финансовите инструменти.