Хроника на две седмици популистко надцакване

Първата, и без съмнение най-популярна популистка мярка е предложението за въвеждане на диференциран данък добавена стойност за определени стоки – храни от първа необходимост, лекарства, книги, които да се облагат значително по-ниско от стандартната за страната ставка от 20% ДДС. За ползите от намаляване на данъци като цяло, както и за рисковете от въвеждането на специални режими и изключения от общи правила много е говорено – виж тук, например.

Проблемът не е в самото предложение – слаби и недомислени политики се предлагат през цялото време, но ролята на опозицията е да демонстрира защо не са подходящи, и съответно в хода на дебата те да бъдат отхвърлени. В този случай обаче, отговорът дойде във формата на набързо скалъпен законопроект, който единствено приглася и доизяснява гореизложеният популизъм. Колко набързо е писан законопроектът личи както от нелогичния и непоследователен анализ на бюджетните последствия от свалянето на ДДС за определени групи стоки (но пък в полза на бедните и онеправданите и срещи ширещото се неравенство), така и от леснозабележимите правописни грешки в него.

Не беше необходимо да мине много време преди в надиграването да се включи и управляващата партия, с уверението че през последните десет години данъците предимно са намалявани, но и днес са ниски и помагат за привличането на инвестиции и подобряване на бизнессредата (нищо, че в реалността за същия период данъците всъщност растат). В крайна сметка се оказа, че нито един участник в политическия процес не може да си позволи да стои настрана от популисткото надцакване, тъкмо обратното – надпреварват се кой да предложи най-лесното и щедро решение за поевтиняване на „стоките от първа необходимост“, а разговорът за повишаването на реалните доходи на работещите и покупателната му способност някак бе пропуснат.

Аналогично протече обсъждането на казуса с партийните субсидии – с тази разлика, че стартът на популистката вълна този път дойде отвън, в частност от развлекателно предаване, без претенции за експертност и разбиране на законодателството, но пък с доказани способности да разръчква народното недоволство. В случая, съществуващата процедура за определяне на размера на партийната субсидия беше без значение – важното е, че според някого, някой някъде нещо е откраднал.

Тъй като въпросната кражба е неоспорим факт, то управляващите светкавично се заеха да поправят не възможностите за кражба, а да лишат повечето партии от ресурс, прокарвайки за ден през правната комисия на парламента законопроект, който ограничава субсидията на за партиите до лев на глас, вместо досегашните единадесет, а партиите да върнат „надвзетите“ за последните години субсидии. Икономисаните пари пък са обещани за детски градини – отново в полза на народа. Това, което отсъства напълно от дебата са последиците от намаляването на партийните субсидии и неизбежното циментиране на партийната система след това. Никой не се занимава и с темата откъде партиите ще намират средства за кампании и събития, обучение и набиране на кадри и мрежа – важното е политическото ръководство успешно да се намести в ролята на отмъстител за ограбения народ.

Тълковният речник дефинира популизъм по следния начин:

1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от "волята на народа" и да се осъществяват преки контакти с народните маси;
2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата;
3. Оставяме на читателя да прецени дали равнището на политическия дебат в последно време отговаря на горното определение. Въпросът, на който по-скоро трябва да си отговорим е, дали наблюдаваме нещо извън него.