Политика
204
IT фирмите имат много малко време за оферти към Агенцията по вписванията
Едва няколко фирми отговарят на условията на обществената поръчка, казва още експертът по киберсигурност Спас Иванов
816
~ 2 мин. четене
Фирмите, които искат да се състезават в обществената поръчка за поддръжка на информационните системи на Агенцията по вписванията, имат изключително кратки срокове да подадат офертите си. А изискванията в заданието значително ограничават кръга фирми, които биха могли да се класират. Това каза експертът по киберсигурност Спас Иванов в ефира на БНР тази сутрин.
В понеделник Агенцията по вписванията обяви обществена поръчка за 429 500 лева без ДДС. Сега организацията дава 98 хил. за същата дейност. Новият договор ще бъде сключен за две години, а срокът за подаване на оферти е краят на април. Дотогава има две седмици, в които влизат Великденски празници и почивни дни.
Договорът със сегашния изпълнител „Лирекс БГ”, при чиято поддръжка се стигна до безпрецедентния срив на Търговския регистър миналото лято, изтича на 3 май. Ако се стигне до обжалвания на обществената поръчка, не е изключено договорът със сегашния изпълнител да бъде продължен за кратко.
„Бюджетирането за тези поръчки започва от предходната година. Няма как да не знаят кога изтича договорът, още по-малко да оставят такъв кратък срок за набирането му, освен ако в крайна сметка условията, които са поставени, и броят на специалистите, които те искат, не водят към конкретен изпълнител. В момента не мога да кажа със сигурност кой е той, но по всяка вероятност това ще води до определен доста ограничен кръг фирми, които биха могли да се класират”, смята Спас Иванов.
Той обаче обръща внимание, че ограниченият кръг от фирми е логичен, „тъй като това не е работа за всяка компания, която иска да се упражнява върху система, която влияе на националната сигурност“. Според него на високите критерии за тази работа отговарят 2 до 4 компании в България.
Краткият срок все пак е законен, предвид че Агенцията по вписванията е обект от национална сигурност. В това си качество тя може да води обществени поръчки по съкратени процедури.
Иванов коментира и проблемът с кадрите и ниското заплащане на държавните служители. Според него е безумно да се слагат тавани за заплати до 1000-1500 лв. за IT специалисти, които и без това са малко, само защото „такъв бил моралният кодекс на заплащането в страната”.
„В крайна сметка това, което ще прави всеки един публичен орган, е да харчи колосална сума пари за подизпълнители вместо да си има свои. Другият вариант – да има една например държавна агенция за електронно управление – да има екип от такива специалисти, които да обслужват всички останали“, коментира още Иванов.