Как се развива секторът на модерната търговия в България

Т-Маркет и Лидл са отворили най-много магазини у нас през 2018 г.

Снимка: Economic.bg/Архив

Пазарният дял на модерната търговия през последните години продължава да расте. През 2018 г. оборотът на 10-те най-големи търговци за бързооборотни стоки расте с 9% спрямо 2017 г. до над 2,3 млрд. евро, а целият сектор на търговия с бързооборотни стоки отчита 5,5% ръст до 5,7 млрд. евро, показват последните данни на ICAP.


Българският пазар е силно конкурентен, но това не е достатъчно

През последните години делът на модерната търговия нараства с 1-2 пункта годишно и вече достигна около половината от пазара с бързооборотни стоки. "Модерната търговия в България ще продължи да расте с постоянен умерен темп. В дългосрочен план може да се очаква нейният дял да достигне 60-65% от пазара на бързооборотни стоки", коментира председателят на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Йордан Матеев пред Economic.bg.

Най-голям пазарен дял в България имат Кауфланд (13,6%), Лидл (8,3%) и Билла (7%). С най-голям брой магазини оперира Билла, близо 130, най-голямата търговска площ управлява Кауфланд, повече от 183 хил. кв.м., а най-много нови магазини през 2018 г. отвориха Т-Маркет (9) и Лидл (7). Най-големите търговски вериги в страната през миналата година отвориха общо 30 нови магазина.


Защо няма нови играчи

Въпреки положителното развитие на страната, България все още не е на картата на най-атрактивните пазари. Причините за това са няколко. Първата е все още ниските доходи в сравнение с останалите страни от ЕС. Демографската криза и наамляването на населението и респективно на потреблението са втората причина, а третата е предизвикателната бизнес среда и постоянната заплаха от въвеждане на нови свръхрегулации, смята Йордан Матеев. 

Според него пречките пред новите инвеститори не са само в сферата на търговията, но и в икономиката като цяло. "Пример за това е Законът за защита на конкуренцията и по-точно главата с нелоялна конкуренция, която не е на мястото си. В този закон са заложени твърде високи рискове за всеки бизнес. Дребни нарушения се наказват със същата сила, както най-сериозните, каквито са картелните споразумения. Проблематични в този закон са и разпоредбите в приетите преди няколко години текстове за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", споделя председателят на СМТ. 

Той смята, че са необходими и промени в Закона за защита на потребителите, които да облекчат работата на търговците, без да се засегат интересите на потребителите. Например при „черния петък“ един голям търговец трябва за една нощ да смени цените, посочени на етикетите на десетки хиляди стоки с по-ниски, а следващата нощ да направи обратното. Това на практика е невъзможно за големите търговци и дори най-добросъвестните компании стават нарушители на закона и са уязвими пред контролните органи, посочи Матеев.


Проблемът с кадрите се задълбочава

Неадекватаната на търсенето на трудовия пазар образователна система също оказва силно влияние върху бизнес средата у нас. Политици и държавници декларират публично желание да работят с бизнеса по този въпрос, дори понякога критикуват бизнес, че е пасивен по този въпрос. Когато обаче бизнесът реши да помогне, се оказва в омагьосан бюрократичен кръг, от който не се вижда изход. 

"Над две години Сдружението за модерна търговия и наши партньори от големите работодателски организации и двустранни международни търговски камари инвестираме усилия в разкриването на нова специалност в средното образование, от която пазарът има силна нужда. Решението обаче е неоснователно бллокирано от Министерство на здравеопазването, а опитите ни от вече три месеца за среща и диалог се игнорират", казва още председателят на СМТ. 

Той определи действащият Кодекс на труда като "мухлясал" и напълни неадекватен към трудовите отношения в съвременния свят. Идентифицирали сме редица проблеми като забраната за извънреден труд, ползването на платен годишен отпуск по майчинство, липсата на ясна регулация за сумарното изчисляване и електронното отчитане на работното време, минимално необходимото съдържание на трудовия договор, сроковете и документите за съхранение на трудовите досиета на служителите, регулирането на надомната работа и трудовите договори на учениците в дуална форма на обучение, обобщи Матеев.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: търговски вериги | Лидл | модерна търговия | Йордан Матеев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини